Сайед Мехди Букари е мрежови инженер по професия и пътешественик, поет, фотограф и писател по сърце, който се впуска на пътешествие из отдалечените северни райони на Пакистан, за да попие гледките, цветовете и звуците на родната си страна.
Пътуването му започва от разположения на височина 4369 м проход Кунджераб в Каракорум на границата с Китай, който е целогодишно покрит със сняг. Районът е дом на редки животни като снежни леопарди, мечки и златни орли.
Следващата спирка е езерото Атабад. Оттук тече река Хунза, когато през 2010 г. свлачище блокира движението ѝ и създава естествен язовир.
Така над 18 километра от Каракорумската магистрала остават под вода. Сега единственият вариант за пътуващите е да пресекат езерото с корабче, да стигнат до село Хусайни и оттам да продължат по магистралата.
Край езерото е разположена поредицата заострени върхове, известни като Конусите Пасу.
Целият район се нарича Горна Хинза или Годжал. Долината Годжал граничи с Китай и Афганистан. Недалеч е и Таджикистан.
Пътят на автора го отвежда и до езерото Борит, в чиито черни води се отразяват заснежени планини.
Наблизо е обширната долина Шимсал, родно място на най-добрите пакистански алпинисти, включително първата пакистанска жена, изкачила Еверест, и двама нейни колеги, качили К2.