Понякога се случва така, че градът просто те поглъща. Забързва времето, завихря се и те понася в своя ритъм. Не в твоя. Омотава те, разхожда те из ежедневието си и после те изхвърля някъде, без да те пита колко си уморен и дали нямаш нужда да спрете за малко.
Примиряваш се, че ще се наложи да продължите заедно поне до другата седмица, но постепенно в съзнанието ти се заражда идея как да го надхитриш. Няма да му позволяваш повече да те сграбчва в лапите си – ще се движиш с неговото темпо, но по твоя начин.
На скейт и с фотоапарат. Няма да му бягаш, а само ще му покажеш, че има причина да си още в него, защото именно ти си човекът, който хваща най-добрите му моменти.
Разбирате се да забави малко темпото, колкото да можеш да го щракнеш, докато някой му изцежда силите и го атакува с дъска, защото тогава е най-истински. Най-градски.
Със скейт и фотоапарат, в черно-бяло – така се движиш със града. Харесва ти. И на него му харесва – защото сте намерили допирна точка между неговия ритъм и твоя начин да изпитваш удоволствие от бързите дни.
На около 100 км от София, един град (Благоевград) и един млад фотограф вече се движат заедно. Боравят с времето толкова добре, че никой не усеща, когато се е забавило. Следи остават само в снимките, с които фотографът тайно ни подсказва как да преминем през града. На скейт, с фотоапарат и в черно-бяло. Защото така му харесва.
