От 7 до 10 май във Велико Търново се проведе четвъртата сесия на JOURNEYversity – приключенският университет, който Ред Бул и списание 360° организират. Темата беше колоездене, а поводът зрелищната градска даунхил надпревара по калдъръмените улички и стълбища на старопрестолната столица на 9 май. След като Деница Лалева, която беше сред участниците в Red Bull JOURNEYversity, разказа за началото на пътуването и първия ден от приключението, е време да разберем как екипът стъпи на трасето и какво се случи през втория ден.
Петък, ден втори – Стъпки по трасето
Станахме рано. Закусихме в хотела набързо и се изстреляхме по колите. Аз се настаних в каросерията на пикапа Great Wall заедно с някои от снимачите. Вятърът раздухваше косата ми във всички посоки по пътя нагоре към старта на трасето. Беше ми толкова приятно, че ми се искаше това пътуване никога да не свършва. За моя радост объркахме пътя няколко пъти и така поразгледах новата част на Велико Търново. Старата част ми е вече позната и много любима площадка за игра. Тя е невъобразим лабиринт от тесни и виещи се улички, площадчета, стълби и парапетчета, в който най-после някой успя да организира истинска игра. Този някой се оказа Дани от Concept Creative заедно с Ема и екип ентусиазирани момчета. Когато пристигнахме на старта, той вече ни чакаше, за да ни разкаже за перипетиите си около организирането на „Търново Даунтаун“.
Една неудържима вълна от хора се заизсипвахме надолу по планинската пътечка. Дани отговаряше на въпросите ни в движение, насред разпорежданията, които даваше на екипа си за последни донагласяния на конструкциите, почиствания, размествания и т.н. Пътеката през гората изглеждаше лесна на някои. На мен също – за ходене. Тествахме гледните точки за снимки заедно с Денислав Ангелов от Търново, който на състезанието се класира първи сред юношите. Докато гледах струпванията на камъни насред пътеката и си мислех не пукат ли те гуми, Денислав прелиташе над тях. Ясно! Това е стратегията да не пукаш гуми. Ще го имам предвид.
Съвсем скоро стигнахме началото на града. Там вече стана много интересно. Не само че трасето премина от планинска пътечка в каменни стълби, ами те рязко завиваха покрай прозорците на къщи и преминаваха в нови, особено стръмни стълбища, супер тесни рампички и пътечки между стените на съседни къщи, в които двама човека не можеха да се разминат без да се целунат. На по-големите разширения жълти дървени виражи чакаха момента да бъдат подредени от Concept Creative. И така километър и 200 метра, докато не излязохме на площадчето с паметника на загиналите за свободата на България. На това място през 1876 година се издигала бесилка, на коята са били избесени четниците на Филип Тотю. Но днес тук атмосферата вибрираше от ентусиазъм в очакване и подготовка на утрешния ден.
Малко след като се озовахме на финала, ни се обадиха да ни кажат, че Филип Полк и Блейк Самсон пристигат всеки момент в хотела. Затичахме се натам да ги посрещнем. Те се смутиха леко от многото хора и обективи, но тръгнаха с нас обратно към старта на трасето. И така, отново преминахме по същия път, но този път с двама от най-добрите в света. Те често спираха и пренареждаха камъни, маркираха клони за рязане и корени за вадене. Преминахме градската част почти на бегом след това се насочихме към крепостта Царевец, където седнахме да направим интервюта с Филип и Блейк.
Филип Полк е родом от Словакия. Кара колело от 2-годишен. Последната му страст е градския дaунхил и освен че все още е един от най-добрите в света, е известен с организирането на подобни на състезания. Той дойде във Велико Търново не като състезател, а като съветник и представител на Red Bull. Разказа ни за себе си и за развитието на този спорт в интервю, което ще видите във филма на Red Bull JOURNEYversity. Блейк Самсон пък е състезател в по-различна дисциплина – дърт джъмп. С други думи, скокове на трасе от две гърбици, направени най-често от пръст – колоездачът излита от едната и се приземява върху другата. Докато е във въздуха, обикновено изпълнява някакъв трик и това е специалитетът на Блейк. Много се развълнувах като ми каза, че макар и да се състезава в друга дисциплина, на следващия ден щеше да направи първият си градски даунхил. Той беше доста впечатлен от красотата на Велико Търново и се радваше, че бойното му кръщение ще е точно на това място.
Снимахме двамата състезатели по залез слънце на древната стена на крепостта Царевец и след това решихме, че е време да си починем. Вечеряхме и отново се събрахме за брифинг в хотела. Този път разговорът по подготовката за деня на състезанието беше много разгорещен. Накрая сглобихме приличен план, който знаехме, че ще се пренарежда, но всеки си беше изяснил ролята и позицията в тази синхронна игра.
Макар че адреналинът вече течеше по вените ни, заспахме бързо и сънувахме цветни сънища. Очакваше ни кулминацията на приключението – деня на състезанието! Но за това ще ви разкажа в третата част. Ако сте пропуснали началото на пътешествието, можете да го прочете тук.
Повече за проекта JOURNEYversity можете да научите от тук.
