Между 7 и 10 май във Велико Търново се проведе четвъртата сесия на JOURNEYversity – приключенският университет на Ред Бул и списание 360°. Темата беше колоездене, а поводът зрелищната градска даунхил надпревара по калдъръмените улички и стълбища на старопрестолната столица. След като Деница Лалева, която беше сред участниците в Red Bull JOURNEYversity, разказа за първия и втория ден от приключението, е време да разберем и какво се случи по време на самото състезание, което съвпадаше с Деня на победата.
Събота, ден трети – Състезанието!
През първия и втория ден от това приключение се опознавахме и синхронизирахме. В събота вече бяхме готови да работим като един екип.
В деня на състезанието цареше необикновено оживление в града, още от рано. Измъкнахме се от хотела и се насочихме към центъра на събитието. Нямаше време дори да мислим за закуска, но ентусиазмът ни беше достатъчен. Разпръснахме се по трасето. Някои от снимащите се качиха на старта, за да се спускат надолу постепенно, а други тръгнаха от финала нагоре. Идеята беше да покрием цялото трасе, разбира се. Аз се настаних на най-удобното място – в шатрата над финала, която 360° делеше с организаторите Concept Creative. Последните 100 метра от трасето – само стълби – минаваха точно покрай нашия лагер. А на финала имаше музика и тълпа от зяпачи и поддръжници. Преди да започне първата част от събитието – тренировките – Филип Полк и Блейк Самсон направиха спускания за време и поставиха летвата доста високо. Най-доброто време на Филип беше 2 минути 16 секунди и 67 стотни, а на Блейк – 2 и 20. И така, момчетата и момичетата от цялата страна започнаха да тренират усилено.
През нашия лагер минаваха всякакви хора – закъснели състезатели си търсеха номерата, ожаднели колоездачи молеха за вода, а техните малки братчета и сестричета – за лепенки и плакати. При нас се зареждаха всякакви батерии – за камери и апарати, радиостанции, компютри и т.н. Чувствах се като в някаква галактическа разпределителна станция, до която стигаха хора от всички краища на вселената.
На финала диджея обявяваше времето на всеки състезател насред музика и възгласи. От време на време някои от по-прибързаните колоездачи не взимаха последния завой достатъчно фокусирано и зрелищно падаха на самия финал. Но те получаваха подкрепящи овации и ръкопляскания. Филип Полк също се появи в шатрата. Говорихме си, снимахме се, смяхме се.
Неусетно дойде време за квалификациите и още по-неусетно – самото състезание. И точно тогава ми връчиха задачата да занеса една радиостанция на екипа ни, разположен най-горе по трасето. Аз тръгнах на прибежки покрай и по самото трасе. На големите разширения имаше струпвания от зяпачи и когато минаваше състезател се надигаше вълна от възгласи.
На по-тесните участъци пък тълпата се разстилаше по стените и оградите и също чакаше с нетърпение следващия колоездач. Добре, че маршалите изсвирваха през няколко минути и спасяваха такива като мен от прегазване. На няколко пъти сърцето ми почти спря, защото се озовах заклещена в коридори, от които трябваше да се измъкна преди да съм чула предупредителната им свирка. Ако не уепсеех да изчисля правилно времето, ме очакваше челен сблъсък или бясно тичане обратно към „светлината в тунела“. Но тази игра ми беше много забавна и след като предадох радиостанцията, заслизах обратно по същия път. Е, този път се движех малко повече покрай и по-малко по трасето.
Финалите свършиха в късния следобед и всички се насочихме към паметника Асеневци, където трябваше да се случи награждаването. Там имаше надут т.нар. биг еър (огромна надуваема възглавница) с рампа, от която колоездачите се мятаха отгоре. Опитите им за различни трикчета във въздуха бяха зрелищни. Слава богу нямаше сериозни наранявания, макар и някои да подхождаха особено смело. И отново имаше музика, вече придружена с бира и хапване. И много хора, които се суетяха и си говореха, докато изчаквахме момента победителите да се качат на подиума. И така, настъпи това време и започна голямото пръскане с шампанско. При младежите най-добре се представи младата надежда на местния отбор Extreme Motion – Денислав Ангелов, който успя да постигне време от 2:30.54. Веднага след него само с 61 стотни разлика се класира петричанинът Теодор Мавродиев от Vivo, следван от съотборника си Илиян Подолински. При дамите победата завоюва представителката на отбора на Свободно Измерение Златица – Ани Томева, следвана от Йоанна Великова и Полина Петрова. При състезателите с велосипеди без задно окачване – т.нар. hardtail, най-добре се представи габровския отбор Underground Riders с цели двама представители на стълбицата – Павел Георгиев на първо място и Георги Ралевски на второ. Трети се класира Димитър Мънев. Първото място при мъжете зае националният ни шампион по спускане Росен Ковачев с време 2 минути 20 секунди и 88 стотни. До него на стълбицата се наредиха също Стивиан Гатев от отбора на Кона и Иван Колев от RAM bikes. Имаше и специална награда – за състезателя, който премина голяма част от трасето и финишира гордо със спускана гума. Всички го наричат Бирата и наградата за него беше ясна – кенче от студеното питие. По-голямата част от медалите бяха връчени от човек от екипа на 360° – главната редакторка на сайта 360mag.bg и координатор на нашето JOURNEYversity – Венелина Величкова-Ина.
В суматохата успях да интервюирам само Росен Ковачев. Браво на нашето момче! Пожелавам му да се класира за състезанието в Братислава, организирано от Филип Полк, на което той толкова много иска да отиде. За целта трябва да се състезава и в Габрово (17 май) и Плевен (30 май).
Малко преди окончателния край поставихме отново Филип Полк пред камерата за последни коментари и впечатления от цялото събитие. След това направихме интервю и с Дани от Concept Creative, а с Блейк Самсон се уговорихме да се срещнем на закуска на следващия ден и да отидем заедно с него на специална разходка и снимки из града. Слънцето залезе и снимачният ден приключи. Събрахме се на дългоочаквана вечеря в любимия ни ресторант и след това си легнахме преуморени, но доволни от този толкова вълнуващ ден.
За прекрасната неделя с Блейк Самсон по уличките на Велико Търново ще ви разкажа в последната част от историята.
Повече за проекта JOURNEYversity можете да научите от тук.
