Първият българин, състезаващ се в клиф дайвинга, Тодор Спасов завърши 11-ти на първото си участие на Red Bull Cliff Diving през 2012 г. След което обиколи България заедно с деветкратния световен шампион в дисциплината Орландо Дюк, в търсене на подходящи скали и условия за скачане.
Опиши се с две думи?
Авантюрист и весел човек.
Коя е любимата ти дума?
Свобода.
От колко време се занимаваш с този спорт?
С височинни скокове от 13 години, а със скокове във вода от 29.
Защо избра точно този спорт?
Защото височинните скокове бяха следващото ниво, след като завърши кариерата ми в нормалните олимпийски скокове от 10 м.
С какво друго би се занимавал, ако не беше това?
Не знам, скоковете са ми страст от шестгодишен, но сигурно с друг екстремен спорт, с който да се чувствам жив.
Колко и как тренираш?
Когато се подготвям за състезания, се старая да тренирам колкото се може повече, ако е всеки ден, е прекрасно, но по принцип три пъти седмично.
Какво помогна най-много на успехите ти?
Може би волята да преодолееш страха и да успееш да стигнеш лимита на спортните ти умения.
Какво най-много ти е пречило?
Неувереността в някои моменти дали си способен на това, което си заложил да постигнеш.
Кои са хората, които са те вдъхновявали?
Кумирите в скоковете, с които израснахме и които, когато започнах да се занимавам с височинни скокове, имах шанса да срещна и да станем близки – Димитри Саутин, Грег Логанис и Фернандо Платас.
А тези, които не те вдъхновяват изобщо?
Хората с талант, които го захвърлят на вятъра.
Любими места за практикуване?
Всяко място с красива природа, топло време и хубави места за скокове.
Любими места за непрактикуване?
Студени и ветровити места, в които времето е с неблагодарни за скокове условия.
Най-хубавото нещо в твоя спорт?
Свободата във въздуха, понякога се чувстваш все едно летиш. И красотата на скоковете, които изпълняваме във въздуха.
А най-неприятното?
Контузиите.
Най-сериозната ти контузия?
Един път паднах по гръб от 26 м и не беше приятно, отне ми три дни в леглото след това. Но може би разтегнати сухожилия и мускули на бедрата, което ми отне 9 седмици за възстановяване.
Освен очевидното – международното признание, кое определяш като най-големия успех за теб самия?
Може би най-големия успех за мен е да си докажа, че мога да се преборя със страха си и да постигна целите си.
Къде си в момента и как се виждаш за в бъдеще?
Все още съм в любимия си спорт и се надявам да успея да докажа, че имам място в него.
Интервюто с Тодор Спасов е част от брой ЕСЕН 2013 на списанието. В случай, че ще пропуснали да се снабдите с броя своевременно от точките на разпространение, свържете се с нас на magazine@360mag.bg и ще го получите на преференциална цена. А за да не пропускате броеве в бъдеще, най-удобен и сигурен е вариантът с абонамент.
