Лавината е масивно свличане на сняг по планински склонове с наклон 30 и повече градуса. Скоростта й често достига до 300 км/ч. Причина за падането й най-често е преминаването на моторни шейни, скиори, сноубордисти през лавиноопасни зони – особено след интензивен снеговалеж, рязко затопляне, дъжд или бурен вятър, който натрупва снега по билата във вид на козирки.
Ако въпреки спазването на всички мерки за безопасност (направен е лавинен профил, отчетени са метеорологичните условия), станете свидетел на падане на лавина, помнете, че вие сте най-големият шанс на затрупаните да бъдат извадени живи.
ДЕЙСТВИЯ ПРИ УСТАНОВЕН ИНЦИДЕНТ
1. Първоначално определяне на района на търсене.
2. Лавинните уреди – включени на приемане.
3. Информиране на ПСС – чрез радиостанция/мобилни телефони.
*Когато търсите сигнал от лавинен уред, мобилните телефони оказват смущения. Не забравяйте обаче, че те са единствената ви връзка с ПСС или ваши приятели.
ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБСЕГ НА ТЪРСЕНЕ (фаза 1)
Методично търсене на следа или сигнал от излъчващия уред. За целта всички предаватели се превключват в режим на търсене, което трябва да започне максимално бързо. В зависимост от броя на търсещите се прави или на зиг-заг (ако търсещият е само един), или в права линия (ако има няколко търсещи). Едновременно с опитите за локализиране на сигнал лавината се оглежда и за други улики, които могат да ни насочат към затрупания – стърчащи части от тялото, раница, дрехи, ски и т.н. Ширината на лентата за търсене зависи от фронта на лавината, броя на хората, които търсят, както и от вида на използваните лавинни уреди. Като общо правило се приема и препоръчва ширината на лентата за търсене да бъде 20 м или 10 м от ръба на лавината.
ТЪРСЕНЕ ПО ЛИНИЯ НА ВЪЛНИТЕ (фаза 2)
Веднага след като е уловен сигнал, започва вторият етап на търсенето. Следвайте посоката на най-силния сигнал, независимо дали това е усилващ се звук – при аналоговите уреди, индикатор за разстояние или стрелка, указваща посоката на сигнала – при цифровите уреди. Движейки се по линията на вълните, локализираме областта с най-отчетлив сигнал.
ЛОКАЛИЗИРАНЕ НА ЗАТРУПАНИЯ (фаза 3)
При дистанция 2-3 м започва етапът на точното локализиране на затрупания. При него уредът се държи хоризонтално, без да се върти. Това гарантира, че промяната на сигнала идва от промяна на разстоянието до предавателя, а не от промяна на позицията на приемника. С приближаване до предавателя скоростта на придвижване по терена намалява. Целта на това търсене е да се намери точката с най-силен сигнал. Движението е в посока на усилване до достигане на максимален сигнал. Продължаване на движението в същата посока, при което сигналът намалява. Това означава, че е премината максималната му стойност. Следва връщане обратно до достигане точката на максимален сигнал.
Оттам този процес се повтаря по втора ос в перпендикулярно направление за търсене на нова максимална стойност на сигнала. Ако такава липсва, връщаме се за търсене на максималната стойност в обратна посока. Ако сигналът отново намалява, връщаме се обратно до точката на максималния сигнал. При нейното локализиране следва сондиране с лавинна сонда в точката и непосредствено в нейната околност за точно определяне местоположението на затрупания.
СОНДИРАНЕ
Използването на лавинна сонда значително съкращава времето за точното локализиране на затрупания. За да не се сондира хаотично, от щеки, ски или други подръчни материали се изработва маркер (кръст), центърът на който е точката, където е засечен най-силен сигнал. Сондирането започва от най-вътрешната точка навън, като разстоянието между две забивания на сондата е 20 см. Забиването на сондата и сондирането се извършват под прав ъгъл спрямо снежната повърхност.
ИЗКОПАВАНЕ
След като затрупаният е окончателно локализиран, се пристъпва към неговото изкопаване. От изключителна важност е да не става скупчване над пострадалия, за да не се разрушат кухините около главата му, ако евентуално са се образували, тъй като в тях има въздух, който би му помогнал да оцелее по-дълго. Изваждането става по следния начин – един копае, вторият изнася изкопания сняг, а третият го изхвърля настрани. Целта е да не се копае директно върху затрупания.
ТЪРСЕНЕ НА НЯКОЛКО ЗАТРУПАНИ
Когато има повече от един затрупан, търсенето става по метода на трите кръга. След локализиране на първия затрупан, спасителят прави кръг около първия пострадал с радиус 3 м, търсейки нов максимум на сигнала. Това е мястото на втория затрупан. След това повтаря този модел в 6 и 9 м радиус.
*Статията е с информативен характер. За правилното и бързо боравене с лавинен уред са нужни редовни практически занимания и тренировки.
Статията е хубава. Погрешен/неточен е превода (интерпретацията) „Търсене по линия на вълните“. Реално наближаването към източника на сигнала става точно перпендикулярно на линиите на вълните с еднакъв интензитет, а именно – по линиите на нарастване на интензитета на вълната (Flux lines).
Тъкмо затова, както е посочено по-нататък в статията, трябва да се движим в посоката в която сигналът се усилва.