Планината, особено през зимния период, често може да бъде неприветлива, опасна и да ни постави в ситуации, в които трябва да се справяме гъвкаво спрямо няколко водещи фактора. Информацията за настоящите и отминали метеорологични условия, наличието и дебелината на снежната покривка, опитът на планинаря, предвиденото време и наличната екипировка са жизнено важни при справянето с екстремни ситуации.
Снежните съоръжения изискват да бъдат стабилно устроени според климатичните условия. При изграждането им дебелината и структурата на пластовете са водещи. В тези убежища температурата може да превиши нулата, което ги прави подходящи за предвидено и непредвидено бивакуване.
Палатковите устройства се нуждаят от твърд слой сняг. Понякога може да се наложи да се копае до наличието на такъв или да се отъпка с крака добре мястото на изграждане. При силен вятър са нужни ветроизолиращи стени от снежни блокове.
Снежната хижа се изгражда при наличието на тънка снежна покривка. Мястото се изкопава до основа и се строят стени от снежни блокове от четирите страни на бивака. За греди може да се използват дъски, ски, щеки и клони, а отгоре се затрупва със сняг. Накрая се запълват междублоковите фуги.
Снежната траншея се изгражда по подобен начин. Разликата е, че тя се изкопава в по-дълбока снежна покривка.
Снежната пещера е най-топлият зимен бивак. Тя се нуждае от 160 см снежна покривка. Нейните размери трябва да бъдат 70 см диаметър на входа, 200 см дължина и ширина (в зависимост от броя на планинарите). Височината не трябва да е под 100 см. Първо мястото се сондира, след което се изсича входът. След първите 40 см се започва разширяване встрани и нагоре. Заключителната част се състои в заглаждане на свода с ръка и запален примус или свещ. Под стените се изкопава околовръстен канал, свързан с входа, за да не се получава конденз. Входът се затваря с раници или снежен блок. Оставя се вентилационен отвор, а пещерата трябва да бъде обозначена отвън.
Снежна пещера, изкопана при основата на дърво е вид непредвидено убежище. За изграждането й е необходимо да има снежна покривка от поне 160 см. Копаенето започва на около метър от клоните на дървото и целта е те да се подкопаят.
Снежно иглу – пример за предвидено снежно убежище. За изграждането му е необходим добре сплъстен сняг и 3-4 планинари, един от които става зидар в мястото на изграждане, а останалите изсичат блокове и му ги носят. Зидарят дообработва на място блоковете и ги подрежда цилиндрично в диаметър 2-3 м. След първите 2 реда блоковете се обработват, така че кръговете да се стесняват навътре. След затваряне на иглуто се пробива входът и му се прави пристройка. Изглажда се отвътре, а отвън се запълват фугите.
Вижте още:Как да си направим иглу в шест стъпки
ЕКИПИРОВКАТА
За изграждане: лопата, трион за ледени блокове, сонда.
За нощуване: зимен чувал, двупластово шалте, свещи (запалена в зимен бивак, тя повишава температурата и шанса за оцеляване), кибрит, примус и канче за разтопяване на сняг за вода, сухи дрехи за избягване на хипотермия.
