
Еверест се издига на 8849 метра над морското равнище. Но за повечето алпинисти пътят към върха започва на над 5000 метра височина, от някой от базовите лагери в подножието му. През 1990 г. Тим Макартни-Снейп решава да промени това правило. Австралиецът, който шест години по-рано вече е изкачил Еверест без допълнителен кислород, си поставя нова цел – да преодолее цялата височина на най-високата планина на Земята, тръгвайки от морското равнище – със собствени сили и без допълнителен кислород.
Тимъти Джон Макартни-Снейп (Timothy John Macartney-Snape), известен като Тим Макартни-Снейп, е австралийски алпинист, изследовател, писател и предприемач, роден на 5 януари 1956 г. Той е сред забележителните фигури в историята на хималайския алпинизъм, но името му остава сравнително непознато извън средите на планинарите.
Причината да заслужава внимание не е само, че през 1984 г. става един от първите двама австралийци, стъпили на Еверест, при това по нов маршрут и без допълнителен кислород. Шест години по-късно той осъществява още по-необичайна експедиция – тръгва от брега на Бенгалския залив и достига най-високата точка на планетата, изминавайки целия път със собствени сили.
Това е история за две много различни изкачвания на Еверест и за един алпинист, който решава да промени самото разбиране откъде започва изкачването на една планина.
Детство в Танзания

Любовта на Тим Макартни-Снейп към планините се заражда още в детството му в Танзания, където родителите му стопанисват ферма, далеч от големите населени места. Момчето прекарва почти цялото си време навън, катери се по дърветата и обикаля околните хълмове, водено от любопитството да разбере какво се крие отвъд тях. По-късно, докато учи в пансион в град Аруша, всеки ден съзерцава внушителния вулкан Меру (4566 м) и мечтае един ден да достигне върха му. Училището дори организира ежегодни изкачвания, но Тим така и не успява да се включи – семейството му напуска Африка, преди да навърши необходимата възраст. Много години по-късно той се завръща и осъществява детската си мечта, макар междувременно вече да е покорил Еверест. Самият Макартни-Снейп признава, че животът във фермата го е научил на самостоятелност, изобретателност и умението да се справя с трудностите – качества, които впоследствие се оказват безценни по най-високите върхове на света.
1984 г. – историческото австралийско изкачване

На 3 октомври 1984 г. Тим Макартни-Снейп и Грег Мортимър първи от австралийската експедиция достигат върха на Еверест, като прокарват нов маршрут по Северната стена, през Големия кулоар, известен още като кулоара на Нортън.
Това постижение е изключително по няколко причини:
– Двамата са първите австралийци, изкачили Еверест.
– Изкачването е осъществено без допълнителен кислород.
– Експедицията не разчита на високопланински носачи.
– Маршрутът преминава през технически труден и опасен терен, който дотогава не е преодоляван по този начин.

Австралийците наричат своя маршрут White Limbo („Бяло лимбо“). Той преминава през Северната стена и се свързва с Големия кулоар, преди да продължи към върха.
Експедицията е малка и използва сравнително лек стил на изкачване. Това не е напълно алпийски стил в строгия смисъл, защото са изградени височинни лагери и са използвани фиксирани въжета. Но на фона на големите хималайски експедиции от онова време, тяхната се отличава с висока степен на самостоятелност.
Двамата достигат върха късно вечерта, след изключително тежък ден. Спускането също е опасно. Тъмнината се спуска, а Мортимър е на ръба на силите си.
Историкът на Еверест Уолт Ънсуърт определя постижението като едно от най-великите изкачвания, правени някога.
Вижте още: Валтер Бонати – Кралят на Алпите
1990 г. – от морето до покрива на света

Шест години след първото си изкачване Макартни-Снейп се връща към Еверест с идея, която звучи почти невероятно. Защо изкачването на най-високата планина да започва от базовия лагер? Защо да не започне от действителното морско равнище?
На 5 февруари 1990 г. той потегля от брега на Бенгалския залив, в Индия. Предстои му да премине пеша през равнините на Индия, да навлезе в Непал, да достигне Хималаите и накрая да изкачи Еверест.
Пътуването е изпълнено с необичайни препятствия. Едно от най-интересните е пресичането на река Ганг, което включва около три километра плуване. Заради отказано преминаване на границата с Непал се налага и приблизително 300-километрово отклонение от планирания маршрут.

Общото пешеходно разстояние е около 1200 км. През част от пътуването Макартни-Снейп е придружаван от малък екип, включващ съпругата му Ан Уорд и снимачен екип. Оборудването също е транспортирано с помощта на автомобил – експедицията не е напълно автономно преминаване без никаква външна логистична подкрепа. Но самият Макартни-Снейп изминава разстоянието от морето до планината със собствени сили.
Сам на Еверест, без кислород
Първоначалният план е още по-амбициозен – да изкачи Еверест по Западния гребен, след което да се спусне по стандартния южен маршрут. Той дори достига приблизително 7470 м по западния гребен на планината, но обилните снеговалежи правят продължаването прекалено опасно заради лавинната обстановка. Затова променя маршрута и избира Югоизточния гребен през Южното седло.

На 7 май напуска базовия лагер за окончателната атака. Изкачва се самостоятелно, без допълнителен кислород и без лична помощ от шерпи или други алпинисти по време на финалното изкачване.
На 11 май 1990 г., около 9:45 ч., достига върха, след като:
– изминава 1200 км пеша до Хималаите,
– приблизително 96 дни от тръгването до върха.

Така Макартни-Снейп става първият човек, достигнал върха на Еверест, започвайки придвижването си от морското равнище със собствени сили.
Рекордът му от 11 май 1990 г. е потвърден и от Guinness World Records.
След него други алпинисти също осъществяват експедиции от морското равнище до Еверест, макар и при различни условия. Например южнокореецът Ким Чанг-хо постига такова изкачване през 2013 г. за 67 дни. През 2025 г. британецът Мич Хътчкрафт също достига Еверест след продължително пътуване със собствени сили.
Другите алпийски постижения на Тим
Макартни-Снейп далеч не е известен само с Еверест. Още преди 1984 г. той участва в сериозни експедиции в Хималаите, а сред най-забележителните му постижения са:
– 1978 г. – изкачване на Дунагири в Индийските Хималаи.
– 1981 г. – първо изкачване по Северозападната стена на Ани Мачен.
– 1983 г. – участва в първото успешно изкачване на Анапурна II (7937 м) по маршрут през Южната стена и Южното ребро.
– 1986 г. – второ изкачване в историята на Гашербрум IV (7925 м), по нов маршрут по Северозападния гребен.
– 1995 г. – първо изкачване по Южната стена на западния връх на планината Сармиенто в Огнена земя.

Самият той посочва маршрутите на Анапурна II и Гашербрум IV сред постиженията, с които се гордее най-много. Макар рекордът му на Еверест да носи най-голяма популярност, за него технически сложните изкачвания по нови маршрути имат особена стойност.
От алпинизма до Sea to Summit
Макартни-Снейп е и съосновател на Sea to Summit – международно известна марка за туристическо оборудване. Името ѝ идва именно от неговото пътешествие през 1990 г. – от морето до върха.

Компанията развива продукти за планинарство, къмпинг и приключенски пътувания. Макартни-Снейп участва и в други инициативи, свързани с образованието, опазването на природата и развитието на отговорния туризъм.
Той е автор на няколко книги, сред които Everest: From Sea to Summit (1992), и е удостоен с отличия от Ордена на Австралия за заслугите си.
Вижте още: Хората зад марките: Рикардо Касин












































