Както стана ясно, втората по ред, но първа Британска експедиция, която има за цел първото изкачване на световния първенец постига значими успехи. Това дава основани в Лондон да се започне подготовка на нова експедиция, която отчитайки допуснатите грешки от 1922 г. трябва да ги отстрани. Като най-важна грешка се приема ниският щурмови лагер -7700 м н.в. Не толкова важни са се оказали и малкото финансови средства, с които експедицията е разполагала.
Набиране на средства
Следващата 1923 г. е пропусната и през нея основата задача е подсигуряване на възможно повече средства. Като най-сигурен начин за това Комисията „Еверест” предприема масирани лекции за популяризиране на постигнатите успехи от 1922 г. И тъй като те са предимно от Джордж Мелъри и Джордж Финч, те са основните лектори. Условията, при които лекторите подписват договор е 50 % от събраните лекторски да са в полза на Кралското географско дружество или по-точно, респективно за експедиция „Еверест-1924”.
Във Великобритания салоните са препълнени и интересът е огромен, но приходите не са колкото организаторите са очаквали. Освен това, Джордж Финч натрупва нови отрицателни точки, за някои от които споменахме в предишния материал. Финч не се съобразява с договора и отказва да внесе 50-те процента в касата на бъдещата експедиция. Мелъри печели нови точки в предимството си за запазване длъжността си на ръководител на алпинистите, какъвто бе и през 1922 г.
Нещо повече, със същата цел Джордж Мелъри е командирован за 3 месеца и в САЩ. И тук залите са пълни, аплодисментите бурни, а въпросите многобройни. Нещата клонят към обнадеждаващи. На тези срещи на Мелъри му прави впечатление, че една симпатична, млада и много изискано облечена дама, седяща винаги на втория ред винаги му задава все един и същи въпрос:
„Г-н Мелъри, можете ли да кажете колко струва една такава експедиция?”
Отговорът на Мелъри винаги е неопределен.
„Нещата са много сложни, което налага експедицията да разполага с повече средства”.
В края на американската визита и на последната му лекция въпросната дама отново задава традиционния си въпрос. Мелъри съответно задава своя си въпрос, но не към дамата, а към американския си придружител. Коя е тази дама?
ВИЖТЕ:Нежният пол в алпинизма: Първите дамски изкачвания на осемхилядници
”Това е Мисис Естел Харингтен вдовицата на милиардера Джейк Харингтен, който й остави толкова много пари, че и тя няма представа колко са…” му отговаря придружителят му.
Естел продължава, но този път не с въпроси, а покана да я посети в имението й. Мелъри приема. В разкошното имение са само двамата. Мелъри е притеснителен, а Естел задава поредния си въпрос:
” Г-н Мелъри, Кралското географско дружество ще гарантира ли, че точно вие отново ще сте ръководител на алпинистите в бъдещата експедиция?”
Без да дочака отговор Естел става, поставя на масата пред Мелъри чек. Става и излизайки от хола добавя – „Отивам да се преоблека по-подходящо…”. Останал сам Мелъри зачита: „В полза на Кралското географско дружество – $10 000.”. Без да се замисля Мелъри скъсва чека. Тръгва си, но вратата е заключена отвънка.Тогава изходът е само един –скок от прозореца, който за щастие не е много високо. Преминава през красивия парк на резиденцията и сам на себе си си казва:
„Жалко, че Кралското географско дружество не бе изпратило Джордж Финч в Америка. Тогава без съмнение финансовият проблем на експедицията щеше да бъде решен…”
Пред хотела не го чака луксозната лимозина и хотелската стая не бе заплатена. Без да се бави взема куфарите си и пешком се отправя към летището и с първия самолет за Лондон. По пътя вади от джоба си единствения плик, който бе получил от придружителя си. Отваря го и зачита: „В полза на Кралското географско дружество, $ 48 долара?”…
Все пак пари за експеидицията се намират. Познатият ни вече състав от 1922 г. e почти същият. Отсъства обаче Джордж Финч, който към всичките точки в минус е добавил и тези от приема, който Генерал- губернаторът бе организирал за успехите от предишната експедиция. Тогава Финч се бе държал „по своему” дори и със съпругата на губренатора. Нещо, което не бе останало незабелязано, не само от участниците, но и от ген. Брус и Генерал-губернатора.
Хода на експедицията
Когато пълният състав на експедицията става известен, Мелъри не остава равнодушен от отсъствието на приятеля си Джордж Финч. На задазения от него въпрос кой ще го замести получава бърз отговор – едно младо момче. Голям спортист. Физически силен и амбициозен. Казва се Андрю „Сенди” Къминг Ървин. По време на продължителното плаване с кораба става така,че Мелъри и Ървин непренудено се сприятеляват. По време на аклиматизацията и изграждането на междинните лагери Ървин се представя много добре, което още повече дава основание на Мелъри да го поставя в числото на евентуалните алпинисти за финалния щурм. Така и става.
… Рано сутринта на 2 юни Джордж Мелъри получава телеграма от сестра си, която е в Коломбо:
„Имате една седмица, максимум десет дни хубаво време преди сезона на мусоните. Успех”.
Мелъри сгъва листчето, усмихва се и поглежда към Нортън. Може ли да поговорим? Разбира се – отговаря Нортън. Питам те за последен път:
”Ако ти предложа да бъдеш мой партньор за изкачването, би ли се съгласил да използваш кислород?
„Не“– твърдо отговаря Нортън. „Тогава ще водиш първата атака, без кислород със Съмървил”.
Знаейки твърдото решение на Нортън и Съмървил относно ползването на кислород Мелъри дълго бе премислял това решение. Те са неотстъпчиви докато той бе повярвал на Финч и за себе си бе решил – атаката ще прави с кислород. Мелъри знае и това, че историята винаги ще помни първите, но въпреки това дава шанс на своите приятели и за честта на Короната.
Мелъри събира целия състав и съобщава своето решение, а то е:
„Избрах две групи за атака на върха. Първата се състои от Нортън и Съмървил. Те ще тръгнат след час без кислород. Ние ще ги изпратим, ще стискаме палци и ще очакваме триумфалното им завръщане.“
„А ако не успеят“– запитва Ървин?
„Тогава двамата с теб ще направим опит с кислород. А ако успеем? За втори път пита Ървин. Тогава с Оудъл ще направим опит да се изкачим без кислород. Оудъл ще ни чака на 6-ти лагер.“
Кратко, точно и ясно. Това е решението на Мелъри одобрено единодушно от всички. Нататък всичко е ясно.
ВИЖТЕ:Преди 155 г: Емблематичното изкачване на Матерхорн, което превърна алпинизма в спорт
На 4 юни 1924 г. Съмървил достига без кислород до 8540 м., а Нортън малко по-високо – до 8572 м. Една рекордна безкислородна височина, задържала се чак до 1978 г., която Райнхолд Меснер и Петер Хубелер подобряват при първото безкислородно изкачване на върха. На 8 юни Джордж Мелъри и Андрю Ървин с кислород достигат неуточнена височина. Височина, която мнозина споменават и приемат като 8848 метра. Какво и как е станало вълнува специалистите, алпинистите и всички любители на алпинизма вече 96 години и навярно така ще бъде докато не се намери фотоапаратът на Ървин и снимката на Рут.
