Йоран Кроп (Göran Kropp) си печели прозвището “Crazy Swede” и трябва да признаем, не без основание. Неговото епично пътуване от Швеция до Непал и Еверест, и обратно, не е повторено още от друг. А годината е едва 1996-а.
Въпреки че Йоран Кроп напуска този свят, когато е само на 35, той е успял да постигне невероятни неща, за които повечето от нас могат само да мечтаят. Увлечението му по планинското катерене се зародило още през 1972 г., когато бил само на шест години, и баща му го е завел на разходка до норвежкия Galdhøpiggen (2469 м н.в.), най-високият връх на Скандинавия. Това разпалва неговата „планинска лудост“, както той го нарича, и продължава да изкачва върхове: Ленин, Илиниза Сур, Котопакси, Илимани, Уайна Потоси, Музтаг Тауър, Пик Победа, Илямпу и много други. През 1993 г. изкачва К2. През 90-те години той е единствения човек в Швеция, който е покорил 5 от 14-те осемхилядници.
Един слънчев ден на 16 октомври 1995 г. Кроп просто решава да се качи на своя Crescent Ultima и да тръгне от Стокхолм за Непал, преминавайки през Германия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Турция, Иран, Пакистан и Индия.
Той е същински викинг – висок е 190 см и тежи почти 110 кг, когато се кани да поеме на своята експедиция до Еверест. Тръгва със 100 кг оборудване (вкл. катерачно), и след близо 13 000 км и привидно безкрайни дни на самота, той най-накрая пристигна в базовия лагер на връх Еверест, през април 1996 г.
Вижте още: От Еверест до морското равнище: рекордът на двама обикновени непалци
Пътуването му до Непал продължава 4 месеца и 6 дни. Той е решил, че може да се справи с малко личен багаж, но все пак носи много неща в това напълно самостоятелно пътуване. Със себе си той кара всичко необходимо, с изключение на храната – чак до основата на Еверест, а това са 13 000 км, за да бъдем точни.
Има трудности с намирането на храна, тъй като е вегетарианец и трябвало внимателно да подбира. „Ядох всичко“, казва той в интервю след това, но въпреки това губи 10 кг от теглото си.
По време на пътуването Кроп поправя 132 пъти спукана гума, веднъж почти е прегазен (умишлено), преследван е от местни жители, присмивали са му се, преследван е от кучета, по него са хвърляни камъни и е нападнат с бейзболна бухалка.
Вижте още: С два велосипеда и половина: приключения между океан и изригващи вулкани
Кроп изкачва Еверест без с допълнителен кислород и без помощ от шерпи
Когато стига Непал, той оставя велосипеда си в хотел и занася своите 65 кг оборудване за катерене до Базовия лагер на Еверест. Намерението му е да изкачи Еверест сам, без кислород и всякаква помощ от шерпи, които да му помогнат с оборудването. На 3 май той е на няколкостотин метра от върха, когато се озовава в сняг до кръста, борейки се да продължи. С падането на мрака той решава да последва инстинктите си и се връща обратно в базовия лагер.
Докато се възстановява в базовия лагер, се случва бедствие. Връхлита виелица, която убива осем туристи, известна като катастрофата на Еверест от 1996 г. Кроп помага на спасителния екип. Случилото се го разтърсва, но човек с такава решителност не може да бъде спрян. На 26 май 1996 г. той прави втория си опит, който го отвежда до върха на Еверест, отново сам и без кислород. Друг би се качил на първия полет за вкъщи, за да си почине добре, но Кроп скача отново на велосипеда си и изминава всичките 13 000 км обратно до дома в Швеция.
Вижте още: С колело от Северния полярен кръг до Огнена земя
Приключенията на Йоран Кроп не спират дотук. По-късно, през 1999 г., той се връща на Еверест с приятелката си Рената Хлумска (необикновена авантюристка сама по себе си), която го подкрепя при първото му пътуване до върха.
В началото на 2000 г. Кроп и колегата му швед Ола Скинармо се опитват да стигнат Северния полюс на ски, без поддръжка. Кроп трябва да изостави експедицията, поради измръзнал палец. Освен това той застрелва полярна мечка, която опитала да нападне двамата мъже. Това му носи обвинения в шведската таблоидна преса, че е бракониер. Кроп води дело за клевета, което губи и тогава решава да се премести в Сиатъл, в САЩ.
Вижте още: 14 000 километра с колела: От България до Мароко
Кроп умира на 35 години, когато на 30 септември 2002 г. пада от 18 метра, докато се изкачва в планина във Вашингтон, докато е осигуряван от алпиниста от Сиатъл Ерден Еруч.
Йоран Кроп кара няколко сезона в шведските и скандинавските серии Формула 3. Последното му състезание е през 2000 г. И извън Формула, приключенецът обича бързите спортни коли и често е виждан на пътя с Ferrari и Maserati. Заедно с von Braun Sports Cars разработват усъвършенстван автомобил Ferrari F355 GT за състезания за издръжливост.
Вижте още: Виктория Агова, която прекоси Европа сама на колело
