Понякога утъпканият път не води до нищо ново, но друг път те отвежда точно там, където трябва да стигнеш. Това май е поуката от историята на Адолф Даслер, роден в малкия град Херцогенаурах, Германия в далечната 1900 г. Бащата на малкия Адолф е обущар, който иска по-различно бъдеще за по-малкия си син, така че когато той завършва училище, го изпраща като чирак в пекарна. И ако не беше се случила Първата световна война, днес може би вместо култовото лого с трите ивици, единственото, останало ни от Адолф, щеше да някоя рецепта за сладкиш, в най-добрия случай.
Но завръщайки се от войната, 20-годишният Адолф решава, че иска да следва семейните традиции и собствената си страст. А тя е спортът. Така, с помощта на баща си и с участието на по-големия си брат Рудолф, се ражда фабриката за обувки на братята Даслер.
“Обичам спорта. Винаги съм го обичал, през целия си живот, и знаех, че има по-добър начин да екипираме атлетите.”
Първите обувки се произвеждат в помещението за пране на майка им, но иноваторският дух на Адолф и търговският нюх на Рудолф работят добре заедно (или поне в началото е така. Но повече за това след малко.) Само няколко години по-късно идва и първият им успех – и то не какъв да е. На Олимпийските игри през 1928 г., които се провеждат в Амстердам, Лина Радке печели златен медал в бягането на 800 м, обута в обувките на Даслер. А през 1936 г. Джеси Оуенс става първият афроамериканец, който печели не един, а цели четири медала на Олимпиадата, отново с обувките на немските братя на краката си.
“За мен това не беше точно работа. Беше необходимост, желание и чиста любов да помогна на спортистите.”
С първите големи успехи обаче идват и първите проблеми. Двамата братя (не без участието на техните жени, които съвсем не се разбират) започват все по-често да си противоречат и да се противопоставят един на друг – по какви ли не теми, от политическите въпроси до начина, по който ще се развива компанията. В крайна сметка не успяват да намерят общ език и Рудолф напуска фабриката – само за да се премести на другия край на града, където основава нова, собствена такава.
И от фабриката на братята Даслер се раждат две от най-големите спортни марки в света – Adidas и Puma. Всъщност, в началото и двете се казват по различен начин – по инициалите на двамата братя. Адолф кръщава своята Addas, а Рудолф – Ruda. Но се оказва, че вече има производител на обувки, който се казва “Ada-Ada”, така че Адолф е принуден да вмъкне едно “i”, а Рудолф – е, най-вероятно някой маркетинг специалист го е убедил, че Puma е къде-къде по-вдъхновяващо от Ruda.
1954 г. бележи повратната точка, която ще превърне новата марка на Адолф в световноразпознаваема. Тогава той снабдява германския национален отбор по футбол с обувки, с които те побеждават непобедимите по това време унгарци на финала на Световното първенство. Ултралеките бутонки, които правят Германия световен шампион, са по снимките във всички вестници и целият свят вече разпознава трите бели ивици отстрани.
“Трите ивици бяха поставени отстрани, за да дадат повече опора в тази част на обувката, но се превърнаха в наше лого.”
Адолф Даслер е сбъднал мечтата си да промени света на спорта за по-добро – обувките му са на краката на най-добрите атлети, без значение от спорта, с който се занимават, от тенис, през вдигане на тежести и фехтовка, до колоездене и бягане. Но въпреки успеха си, той не спира да търси и да се развива – Ади е на терена, сред спортистите, във всеки един свободен момент, разпитвайки ги как се представят обувките, от какво още имат нужда, какво може да се подобри. Нищо чудно, че дори днес Адолф не е напуснал пейката на стадиона – неговата бронзова статуя е именно на едноименния Adi Dasler Stadium в родния му град, завинаги вперил поглед в игрището.
Как се създават едни от най-значимите марки и какви са историите на хората, чието име стои на етикета – ще прочетете в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
