За нашите прадеди светилищата са били специални места – скални ниши, олтари, манастири, обсерватории. Служели са за обреди и наблюдения. За построяването им са избирани места със силна енергия, за която и днес се говори. В съвремието ние подхождаме с любопитство и се отнасяме към тях като към туристически обекти, притежаващи известна доза мистика. За някои хора пък те все още представляват свято място. Независимо към коя група се числите, смятаме, че ще ви бъде любопитно да научите повече за тях. Представяме ви първите 10 светилища, на които се спряхме:
1. Чачин камък
Светилищен комплекс Чачин къмък се намира срещу природен резерват „Белоградчишки скали“. От него има видимост към целия източен, южен и западен хоризонт. Представлява сравнително равна скала, чиито естествено образувани площадки са били обработвани от човешка ръка.
Съществуват непопулярни предположения, че това мегалитно светилище е служело за древна обсерватория, свързана с още няколко подобни обекта, разположени около Белоградчик. На една от площадките например е издълбан петроглиф, свързван с модел на Слънчевата система. Около него в скалата са изсечени и други символи – с формата на око, квадрат, кръг и триъгълник с точка в средата. За момента учени смятат, че автентичността на петроглифите трябва да бъде проверена. Така или иначе мястото привлича със своята мистичност и впечатляващи гледки.
Вижте още: Светилищата в България: Чачин камък
2. Белинташ
Скалното светилище Белинташ е едно от най-мистериозните и красиви по нашите земи. Намира се в Източни Родопи и отправна точка към него е село Червен. Белинташ е част от така наречения Свещен триъгълник, който включва: Белинташ – мястото на живите, Караджов камък – мястото на мъртвите и манастирът Кръстова гора – мястото на Бога. Любопитно е, че от всяко от трите могат да се видят останалите две.
Мястото е считано за свещено за тракийските племена, обитавали тези земи преди хилядолетия. Преданията за него надхвърлят пределите на митологията и историята. Говори се дори, че там кацали кораби на извънземни, а някои знаци в скалата представлявали звездна координатна система. Една легенда пък свързва Белинташ с Потопа – според местни жители именно тук корабът на Ной намерил своя пристан.
Вижте още: Светилищата в България: Белинташ
3. Скумсале
Скумсале е един от най-големите по площ мегалитни комплекси у нас, разположен на територия с приблизителна дължина около 2 километра и ширина до 800 метра. За него е характерна изключително високата концентрация на скално-изсечени и вторично оформени елементи. Десетки от скалите са обработени целенасочено с култово предназначение.
Това място е датирано от началото си от късния халколит. В хода на проучванията от археолози са открити значителен брой находки, които позволяват да се проследи дългата история на използване на светилището: керамичните находки и метални предмети.
Мегалитният комплекс Скумсале се намира в Същинска Средна гора, в района между град Стрелча и град Копривщица. През последните години местността е благоустроена от община Стрелча – изграден е насипан път, по който може да се достигне близо до обекта, както и зони за отдих.
Вижте още: Светилищата в България: Скумсале
4. Пробития камък край Стоманци
Пътуването до Пробития камък е не просто туристическа разходка – то е връщане назад във времето. Село Стоманци се намира в Родопите, на около 65 км от Кърджали и близко до границата с Гърция. От центъра на живописното родопско село до светилището ще ви отведе кратък маршрут, съчетаващ асфалт в началото и стръмно изкачване в края.
Пробития камък представлява масивна скала с три естествени, но вероятно оформени от човешка ръка отвора. През есента, точно по обед, слънчевите лъчи проникват през тях и се събират в един общ лъч. Според някои учени мястото е използвано за обредни практики още от бронзовата епоха, а хората от региона вярват, че то е източник на лечебна и плодоносна енергия.
Вижте още: Светилищата в България: Пробития камък край Стоманци
5. Глухите камъни
Скално-култов комплекс Глухите камъни също се намира в Източни Родопи, в община Любимец, в землището на село Вълче поле. Глухите камъни се намират на 500-600 метра надморска височина и от най-високата им точка се разкриват гледки към язовир Ивайловград и Вълчеполската котловина. Поради климатичните особености на района Глухите камъни са подходящи за посещение по всяко време на годината.
Светилището е датирано от ранножелязната епоха, използвано е през античността и Средновековието. Представлява система от четири огромни скални блока, достигащи височина до 30 метра, с издълбани в тях многобройни ниши – най-много са тези с трапецовидна форма, но има и правоъгълни. Не е известно за какво са служели, има предпологожения, че в тях са били поставяни урни.
Вижте още: Светилищата в България: Глухите камъни
6. Кръшнел
През вековете живописният връх Кръшнел над язовир „Кричим“ е бил дом на тракийско светилище и крепост. Според някои сведения култовият обект е датиран от късната желязна епоха.
Самото светилище се намира в най-горната част на „Бялата скала“ – изсечено в скалата и оформено с плоски камъни. Размерите му са около метър на ширина и над 32 м дължина. Отвесните скални стени, високи над 50 м, служат за естествено укрепление на светилището.
Връх Кръшнел (881 м) се намира на 6,67 км южно по права линия от центъра на град Кричим. Началото на пътеката е от язовирната стена.
Вижте още: Светилищата в България: Кръшнел
7. Шахан кая
Обгърнато в мистика, това източнородопско светилище представлява конусовиден скален масив, покрит с трапецовидни ниши и кръгъл отвор в горната му част. Не е ясно какво е било предназначението на този култов обект. Досега той не е изследван, а малцината посетители изказват различни предположения – от място за поклонение до портал към космоса.
Склонът, на който се извисява светилището, се намира над ляв приток на река Дишлик дере, която се влива в река Арда. За да го посетите, трябва първо да стигнете до село Морянци, общ. Крумовград, и след това да се отправите към обезлюдената южна махала на село Сладкодум, в близост до която се намира култовият обект.
Вижте още: Светилищата в България: Шахан кая
8. Правите камъни
Правите камъни се намират в Сърнена Средна гора, на хълм над село Розовец. Мегалитът е впечатляващ – двойка внушителни каменни блокове се извисяват един до друг. Мястото е вълнуващо не само заради гигантските обелиски – наоколо има още причудливи каменни композиции.
Двата каменни къса са разположени върху изкуствено заравнена каменна площадка, към която не прилягат плътно и това буди много въпроси у посетителите – кой и как ги е закрепил в този невероятен баланс, издържал много природни катаклизми. В южната част на площадката има няколко издадени скали, удобни за наблюдение.
До култовия обект се стига по маршрут, който започва от центъра на пловдивското село Розовец, по синя маркировка. Целият маршрут в посока е около 60-90 минути.
Вижте още: Мегалит Правите камъни
9 . Нъчеви чаири
Долмен Нъчеви чаири, наричан и Начеви чаири, е един от най-добре запазените тракийски паметници по нашите земи е. Намира се при село Хлябово, община Тополовград. Долменът впечатлява както с размера си, така и с перфектно конструираните камъни. Датирана на повече от 3000 години, тази мегалитна структура от тракийското ни минало, е леснодостъпна и си заслужава да бъде посетена.
Според археолозите мегалитното съоръжение е изградено в началото на Желязната епоха, но е било използвано продължително и по-късно – в периода VIII – VI век пр. н.е. Главната камера е с размери: 2,30 м х 1,90 м х е 2,15 м. Стените са наведени навътре и плочите им се свързват ръб в ръб. Има и страничен долмен, който представлява интерес за археолозите. Учените предполагат, че мегалитът е играл ролята на примитивен хероон – място, където е изповядван култът на божествения покойник.
Вижте още: С бодра крачка около Рудозем
10. Пещерата на посветените „Корабът“ край Розовец
Това тракийско светилище представлява изкуствено изградена пещера, дълга 14 м и висока около 6 м. Входът, широк около 3 м, е ориентиран в посока запад-изток. Местните хора го наричат „Корабът“, защото една от скалите си извисява като корабна мачта.
Професор Фол изказва предположение, че „в тази пещера ограничен кръг мъже аристократи са изживявали символично отиване в Отвъдното, за да получат знание и да се родят символично, вече знаещи тайните за сътворението на света“.
Корабът се намира в близост до село Розовец, на 50 км североизточно от Пловдив. Маршрутът до светилището е добре маркиран и започва от центъра на селото. Следват се указателни табели, а пътят е лесен, с по-голяма денивелация едва в края. Координати: 42.479409894081336, 25.11251797830438
Вижте още: Древните светилища в България (част 1)
