Сгушен сред дивата красота на Източните Родопи, в района на Кърджали, високо над стръмните брегове на Шабан дере, се намира един от най-впечатляващите скално-култови комплекси в България. Разположен между селата Дъждовница и Костино, върху внушителния скален масив Кемикдаа, този древен ансамбъл привлича с мащаба си, с десетките издълбани в скалите структури и с гледките към долината на Арда.
Още от асфалтовия път – около 500 метра след село Дъждовница в посока Ненково – погледът се спира върху отвесните скали, прорязани от десетки трапецовидни ниши. Някои от тях са издълбани на височина до 45 метра над земята – места, които и днес са достъпни единствено с алпийска екипировка. Именно те превръщат комплекса в един от най-интересните представители на скално-култовите паметници в Източните Родопи.
Комплексът заема голяма площ и включва множество естествени и обработени скални образувания. Освен трапецовидните ниши тук могат да се видят издълбани площадки, басейнчета, седалки, малки пещери и навеси. Смята се, че различните елементи са били част от култово пространство, използвано през праисторическата епоха. Поради огромните му размери и труднодостъпния терен проучванията му продължават и днес.
Особено впечатление правят самите скали. Сред тях ясно се различават силуети, наподобяващи човешки фигури, птици и животни. Геолозите ги определят като естествени форми, създадени от продължителното изветряне на риолитовите туфи, но именно тези необичайни очертания придават на мястото характерния му облик.
Вижте още: Светилищата в България: Шахан кая
Най-известният природен феномен е т.нар. Лице на девойката. То може да бъде разпознато само от малка площадка с площ едва няколко квадратни метра, откъдето отделните скални форми се подреждат в ясно очертан женски профил. Под него се намира изкуствено оформена площадка, а малко по-високо в скалата личи помещение, за което се предполага, че също е оформено от човешка ръка.
През последните години именно тази част на комплекса привлича вниманието на изследователи, които проучват възможните връзки между отделните скални обекти. Една от хипотезите е свързана със Скалния прозорец – естествен процеп в съседен скален масив, разположен на около 1,2 километра разстояние. Според проведени наблюдения в периода около зимното слънцестоене слънчевите лъчи преминават през отвора и достигат пространството под Лицето на девойката. Засега това остава интересна изследователска хипотеза, която продължава да се обсъжда.
Освен с необичайните скални форми, комплексът е ценен и с археологическите си находки. В западната му част се намира Голямата пещера, където разкопки разкриват богати находки от халколита. Открити са множество фрагменти от керамични съдове, каменни оръдия и следи от ритуална дейност. Археолозите обръщат внимание и на необичаен факт – в пещерата е внесена почва от друго място, а керамичните фрагменти са били подредени по начин, който подсказва, че не става дума за обикновено обитаване.
Срещу Голямата пещера, от другата страна на Коджа дере, се намира група скали, известна като Рудника. Освен поредната група трапецовидни ниши, там е регистрирана дълбока вертикална галерия, която вероятно е използвана за добив на суровини още в праисторическата епоха.
Вижте още: Природните феномени на България: Саръташ Каяли (Жълт камък)
Любопитни са и местните предания. Жителите на Дъждовница наричат трапецовидните ниши „Джинавис пенджери“ – „Генуезките прозорци“. Подобно название се среща и на други места в Източните Родопи, макар произходът му да не е изяснен. Според местните разкази скалите били обитавани от свръхестествени същества, а около една от тях – наречена Софрата – до неотдавна можели да се открият множество парчета от древни съдове.
Една от причините комплексът да е толкова добре запазен е неговата труднодостъпност. Голяма част от нишите и издълбаните структури се намират на места, които никога не са били лесно достъпни, а това ги е предпазило от разрушаване.
Днес най-лесният начин човек да се запознае с комплекса е от панорамната поляна край пътя, откъдето се разкрива поглед към централната му част. За желаещите да достигнат самите скали има пътека, чието изкачване отнема около 40 минути. Добре е да се използват туристически обувки, а при влажно време – и щеки, тъй като на места теренът е стръмен.
Още в региона
Посещението на светилището край Дъждовница лесно може да се превърне в част от по-дълго пътешествие из Източните Родопи – район, в който почти всеки завой разкрива следи от древни цивилизации. На кратко разстояние се намират Перперикон, светилището при Татул, Каменните гъби, меандрите на Арда и Дяволският мост. Между тях се редуват малки родопски села, панорамни пътища и десетки пешеходни маршрути, които превръщат района в една от най-интересните дестинации за любителите на природата, историята и древните светилища.
