Скални ниши, олтари, манастири, обсерватории – те са служели в древността за обреди и наблюдения. За построяването им са били избирани места със силна енергия. Днес ние ги посещаваме кога просто от любопитство, кога с доза вяра в тяхната древна свещена мисия. Едно такова място, за което искаме да ви разкажем, е „Чачин камък“, по-известен като „Лепенишки светилищен комплекс“.
Мястото се намира на около 5 км от гр. Белоградчик. Не е проучено, но се счита от широката общественост за древно култово място.
Скалният масив, на който е разположен светилищният комплекс, се намира срещу природен резерват „Белоградчишки скали“. От него има видимост към целия южен, източен и западен хоризонт. Скалата е сравнително равна, а на места естествено са се образували сравнително равни „площадки“, удобни за обработване.
На една такава площадки е издълбан петроглиф, който, според някои, представлява модел на Слънчевата система. Около него се наблюдават и други символи, изсечени в скалата, с формата на око, квадрат, кръг и триъгълник с точка в средата. На около 10 метра от петроглифите, върху друг голям скален масив се наблюдават множество вкопани в скалата улеи и ями.
Съществуват непопулярни предположения, че това са останки от мегалитно светилище, служело и за древна обсерватория, която била свързана с още няколко подобни обекта, разположени около Белоградчик. Никой от тези обекти обаче все още не е проучен от специалисти.
Вижте още: Идея за активен уикенд: пещера Магурата
Т.нар. „петроглифи“ са известни на обществеността в Белоградчик още от началото на 80-те години на 20 век, но съществува и твърдението, че са били изсечени от конкретен човек, приблизително скоро преди обнародването им. Въпросното твърдение никога не е потвърждавано или отхвърляно от независим източник. Според археоложката Сара Татарова (Исторически музей Белоградчик), петроглифите трябва да бъдат изследвани от специалисти по археоастрономия, и те да се произнесат за тяхната автентичност, предназначение и датировка. Хипотезите за възрастта на петроглифите се движат в много широк диапазон – I – III хил. пр. Хр.
Вижте още: Древните светилища в България (част 1)
