Скалното светилище Белинташ е едно от най-мистериозните и красиви места в България. То е еднакво привлекателно както за любителите на природата, така и за търсачите на древни загадки. Намира се в Източни Родопи и отстои на 30 км югоизточно от Асеновград.
Името „Белинташ“ се превежда като „бял камък“ или „камък на знанието“. Мястото е наричано от някои и „българският Стоунхендж“. Представлява скала с платовидна форма, по която се откриват следи от човешка дейност. Предполага се, че е култов обект, датиращ от енеолита, използван за ритуални нужди от населяващите района племена. Същността и предназначението му все още не са напълно изяснени.
Считано е за свещено за тракийските племена, които обитавали тези земи преди хилядолетия. Сред скалите под Белинташ е намерена сребърна плочка с изображение на тракийския бог Сабазий (бога на тракийското племе беси), датираща от шести-пети век преди Христа. По нейната автентичност обаче съществува спор сред археолозите. Предполага се, че Белинташ е бил част от отбранителните съоръжения на тракийските племена, тъй като именно тук минавала границата между земите на одрисите и бесите.
На горната площадка на скалата има издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които, според една от теориите, образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 метра, разположена на надморска височина 1225 м.
Вижте още: Природните феномени на България: Божия мост
Археологически проучвания
Първите проучвания датират от 1975 г., извършени от археолози от Исторически музей – Асеновград. Последните проучвания и заключения са от месец юли 2015 г., когато археологът д-р Борислав Бориславов обявява резултатите от петия археологическия сезон на Белинташ. Според него със сигурност може да се твърди, че от V хил. пр. Хр., до края на бронзовата епоха (II хил. пр. Хр.) и цялото I хилядолетие пр. Хр., светилището е било действащо, но вследствие на някакъв конфликт в края на IV или началото на III век пр. Хр., то е унищожено насилствено – на платото е имало храм и крепостна стена, за които се смята, че са разрушени най-вероятно от сражение и погром върху свещеното място. Предположението се основава на открити скални късове от тях, в позиция, която показва насилствено разрушаване. Според археолога почти със сигурност може да се твърди, че Белинташ не е прочутото Светилище на Дионис, което е посетено от Александър Македонски, тъй като за него има сигурни писмени сведения от римски автори, докато, според археологическите данни, Белинташ не е действащо светилище при римското завоевание на Тракия и практически не съществува от няколко века в този период.
Белинташ: предания и легенди
Скалният масив Белинташ е място, обвито в загадки и до днес. Логичните обяснения за произхода му се изчерпват с твърдението, че е образуван в резултат от изригването на вулкан, чийто застинал кратер е бил на съседния връх, където е Караджов камък. Говори се, че зимно време снегът, докосвайки скалите, се топи почти мигновено, като че ли все още камъкът пази топлината на лавата.
Съществува предположение, че Белинташ е бил и продължава да бъде естествена астрономическа обсерватория. Основа за това твърдение е фактът, че по време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва над Караджов камък.
Вижте още: Природните феномени на България: Караджов камък
Белинташ е част от така наречения Свещен триъгълник, а именно: Белинташ – мястото на живите, Караджов камък – мястото на мъртвите и манастирът Кръстова гора – мястото на Бога. Интересен факт е, че и от трите могат да се видят останалите две. Често хората, които са ги посетили, споделят, че и трите места са заредени със силна енергия. За Караджов камък и Белинташ се смята, че са били едни от най-големите култови центрове за траките, живели в Родопите.
Преданията за това мистично място надхвърлят пределите на митологията и историята. Едно от тях гласи, че там кацали кораби от извънземни цивилизации. Смята се, че странните знаци в скалата представлявали звездна координатна система, а улеите и ямите карта, която ориентирала пришълците. Още по-невероятно звучи твърдението, че на това място извънземните са кодирали знанията си за Вселената и ръководели развитието и живота на Земята.
Друга легенда пък свързва скалния масив с Потопа – според местни жители именно тук корабът на Ной намерил своя пристан.
Как да стигнете до Белинташ
За да стигнете до Белинташ, тръгнете от Асеновград по пътя към Кърджали. В края на село Червен има табели, сочещи към Белинташ (там трябва да завиете надясно). След това ще преминете през селата Горнослав и Орешец. След село Врата, на около 3 километра оттам, по асфалтовия път към Изворово ще видите разклонение, където трябва да завиете надясно. Ако искате да имате малко по-дълга разходка, може да оставите колата си точно на завоя, до постройката, и да продължите вдясно по пътя, като от там до Белинташ разстоянието е около 2 километра (30 минути с нормално темпо).
Вижте още: Природните феномени на България: Саръташ Каяли (Жълт камък)
Ако решите да продължите вдясно с автомобила си, имайте предвид, че пътят е планински и е тесен (трудно разминаване с друг автомобил), но принципно е проходим в сухо време дори за по-ниски автомобили.
На следващото разклонение отново има табели, и там трябва отново да завиете надясно. След около 10-ина минути ще бъдете пред входа на местността. Оттам нагоре пътеката е малко стръмна и тясна, но е добре маркирана.
От входа на Белинташ може да си направите хубава разходка, като ще може да видите стълби, панорама към местността, съседните населени места, част от Родопите.
Вижте във видеото кадри от Белинташ и Караджов камък:
