Ако не сте запалени планинари, може би изобщо не сте чували за отсечката от Връшка чука до Ком и е много вероятно да ви звучи малко екзотично. Заради ограниченията в граничната зона до 1989 г., маршрутът в крайните западни старопланински части от Връшка чука (най-западно географско начало на Стара планина) до връх Ком остава изолиран.
Истината е, че това е едно неизследвано богатство, което в своите 125 километра разкрива безброй красиви гледки, алпийски пътеки, недокоснати поляни и напомня за отдавна отминали времена. Маршрутът „Връшка чука – Ком“ е последната брънка по линията, минаваща цялото старопланинско било на родна територия. През последните няколко години младото Туристическо дружество „Торлакия“ поема грижите за маршрута и полага сериозни усилия да го направи достъпен за планинарите, като с времето привлича все повече съмишленици в тази кауза.
През 2026 г. за развитието на маршрута допринесоха и „Хижа на годината“ и EasyCredit, с чиято подкрепа беше обновена туристическата маркировка в един от ключовите му участъци – от Чупрене до хижа „Горски рай“, както и по подходите от хижата към билото Връшка чука – Ком.
Маршрутът, който иначе е част от международните туристически трасета E3 и E4, включва не една забележителност: връх Миджур – първенец на Западна Стара планина, застрашеният растителен вид Eranthis bulgarica, местното „конче“ – между връх Орлов камък и Хайдушки камък, стар римски път в прохода Свети Никола, изворът на р. Огоста в Чипровската планина, хижа „Горски рай“ – своеобразен пристан за пътешествениците. За 5 от тези забележителности ще ви разкажем в статията.
Връшка чука
Възвишението Връшка чука поставя началото на маршрута „Връшка чука – Ком“. При ясно време на Връшка чука може да се насладите на прекрасни гледки към цялата Дунавска равнина на североизток, Предбалкана и Западен Балкан до Миджур и Копрен на юг, а на запад и север – град Зайчар и началото на Карпатите в Сърбия. Връшка чука е единственото място, където през пролетта можете да видите застрашеното от изчезване цвете български ерантис.
Пътят до Връшка чука и до пътеката за изкачването към нея минава през варовикови кариери, намиращи се на около 3 км северно от село Киреево. След бариерата при кариерите се следва чакълестия път вдясно. Пътеката към върха на места не е много ясно изразена, затова е важно да се следва зелената маркировка. Изкачването на Връшка чука отнема средно около 30 минути и е с денивелация около 250 м.
Български ерантис
Това благозвучно име „Ерантис“ принадлежи на нежно и красиво цвете. Българският ерантис (Eranthis bulgarica) е многогодишно растение от семейство Лютикови, с грудковидно удебелено коренище. Високо е между 7 и 13 см и цъфти с единичен жълт цвят. Размножава се със семена и вегетативно.
Българският ерантис (Eranthis bulgarica) е изключително рядък балкански ендемит. Находището му е в границите на защитена местност „Връшка чука“, където популацията му преминава и на сръбска територия.
У нас това е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
По данни на РИОСВ – Монтана от 2026 г. в защитената местност „Връшка чука“, в землището на село Извор махала, община Кула, състоянието на находището е добро. За опазването на този защитен вид обаче, българският ерантис не трябва да бъде бран, увреждан или унищожаван. Посетителите могат да го наблюдават и снимат, но без да го докосват или повреждат.
Връх Миджур
Първенецът на Чипровска планина, връх Миджур, е висок 2169 метра. Намира се на границата между България и Сърбия. В подножието му извират реките Лом и Тимок.
Поради граничното си местоположение, този връх делим със западните ни съседи. Любопитен факт е, че той е най-високият връх на Сърбия. Докато у нас връх Миджур се нарежда на 110-о място по височина.
През 2009 г. районът около върха е обявен за защитена местност с площ 1509 дка. Целта е запазването на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове жълт крем, златовръх, петниста сверция, нарцисовидна съсънка, алпийски повет, карпатска тоция и други.
Връх Миджур става достъпен за планински туризъм едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години. Това е причината подстъпите към него, както и целият район, да запазят своята неподправена девствена красота в значителна степен .
От българска страна върхът се изкачва най-често от две места: от село Чупрене и от село Горни Лом. До него може да се достигне също и от селата Мартиново и Репляна.
Изворът на Огоста
Изворът на река Огоста е в Чипровската планина, под връх Вража глава, в местността Гърдавац, на надморска височина около 1760 метра. За начало на реката се приема Чипровската река.
Огоста тече на север и североизток, и се влива в Дунав. Дълга е 141 км и това ѝ отрежда 17-о място сред реките на България. По течението ѝ са разположени 20 населени места, от които 4 града. Заедно с притоците ѝ Барата, Златица и Бързия образуват яз. Огоста – вторият по големина в България.
Името на река Огоста се свързва с античната римска крепост и град Augustae, разположени при нейното устие в Дунав, до днешното село Хърлец. Някои отъждествяват Augusta със значение на „Божествена“, макар по-точният превод да е „свещена“, „почитана“, „величествена“.
Хижа „Горски рай“
Хижа „Горски рай“ се намира в полите на връх Миджур, на границата на биосферния резерват „Чупрене“. Това не е стандартната хижа, през която минават десетки туристи, идващи от съседни хижи. Тя е твърде отдалечена от другите хижи, но, въпреки това привлича много хора. Нейните стопани Краси и Митко са топли и гостоприемни хора, които намират добра дума за всеки, а уютът и вкусната домашна храна ще стоплят всяка душа.
През тази година районът около хижа „Горски рай“ беше и във фокуса на доброволческа акция на „Хижа на годината“, реализирана с подкрепата на EasyCredit. Освен поставянето на нови навигационни табели и информационни табла, доброволците разчистиха участъци от пътеките, обрасли с буйна растителност и затрупани от паднали дървета, а новите навигационни елементи допринасят за по-добрата ориентация по маршрута. EasyCredit откликна и на една от нуждите, споделени от стопаните на „Горски рай“, като дари чадъри за външното пространство на хижата.
Местоположението на хижа „Горски рай“ е уникално. От една страна, тя е отдалечена от населени места и е скрита в наистина райско кътче, където човек да намери тишина и да се потопи в обятията на природата. От друга страна – тя се намира по средата на маршрута „Връшка чука – Ком“ и така може да служи като изходен пункт на онези туристи, които не искат да правят целия маршрут, а да преминават половината или част от него.
До хижа „Горски рай“ водят пет екопътеки, преминаващи през живописни кътчета на Западна Стара планина. Сред тях са маршрутите през Бекинска шобърка, Мартинов камък, Жълта тинтява, както и подходите от село Репляна и през района на Чупренския резерват към Миджур. Освен това има и маркирани пътеки за любителите на планинското колоездене. Хижата работи целогодишно.
* * *
Все още неизследван и малко посещаван, маршрутът „Връшка чука – Ком“ носи очарованието и магнетичната привлекателност на едновременно диво и невероятно красиво място. По протежението му има както обширни поляни, огрени от слънце, така и труднопроходими пътеки и алпийски склонове, има чешми и речни извори, диви животни и защитени растения – една цяла вселена очаква да бъде изследвана, с внимание и уважение.
Историята на този маршрут започва още с мечтата на Алеко Константинов и Павел Делирадев за преминаване по цялото било на Стара планина и днес тази мечта е все по-близо до това да стане реалност.
Вижте още: Между Връшка чука и Ком: как една хижа може да повлияе за развитието на цял маршрут
