В началото на лятото Европа преживява една от най-сериозните горещи вълни през последните десетилетия. Температури над 40°C бяха измерени във Франция, Испания, Германия и други държави, а последствията вече се усещат далеч отвъд градовете – високо в Алпите, където ледниците се топят с необичайна скорост.
Според специалистите това не е просто поредният горещ период, а пореден сигнал за променящия се климат, при който екстремните горещини започват по-рано, продължават по-дълго и оказват все по-силно влияние както върху природата, така и върху хората.
Промените в Алпите
Един от най-показателните примери е ледникът Босон (Bossons Glacier) в долината Шамони, който се спуска от масива Монблан. Нови снимки от въздуха показват значително отстъпление на ледника само за последните месеци. От леда се стичат мощни потоци вода, а голямата кухина, появила се в долната му част през 2025 г., остава ясно видима.
Преди няколко десетилетия ледът достигаше почти до дъното на долината. Днес ледникът е значително по-скъсен и по-тънък – процес, който учените наблюдават във всички Алпи.
Особено тревожна е информацията на швейцарската служба за наблюдение на ледниците GLAMOS, според която снегът и ледът, натрупани през изминалата зима, вероятно ще се стопят още до края на юни. Това означава, че ледниците започват да губят не само сезонния сняг, но и натрупванията от предишни години – истинската „ледена банка“, която ги поддържа живи. Скоростта на топене е изчислена като еквивалент на изчезването на един олимпийски басейн лед приблизително на всеки шест секунди – вторият най-бърз темп през XXI век.
Защо това е толкова опасно?
Обикновено снежната покривка действа като естествена защита на ледниците, като отразява голяма част от слънчевата енергия. Когато снегът изчезне рано, тъмният лед и оголените скали поглъщат повече топлина, което ускорява топенето.
Жегата засяга не само леда
Високо в планината почти липсва нощно замръзване – процес, който обикновено стабилизира снежната покривка. Според спасителната организация La Chamoniarde в района на Шамони вече са регистрирани множество срутвания на снежни мостове над ледникови пукнатини. Планинските водачи препоръчват алпинистите да използват предимно скални маршрути. Но и те вече не са напълно безопасни.
Вечно замръзналата почва (пермафрост), която в продължение на хиляди години е действала като „цимент“, свързващ скалите, започва да се размразява. В резултат зачестяват скални срутвания, някои от които са достатъчно големи, за да затворят популярни алпийски маршрути.
Вижте още: Тиери Рено: алпинизмът се променя заради глобалното затопляне
Какво означава това за туризма?
Лятото е най-натовареният сезон за Алпите, особено между средата на юни и средата на септември. Макар туристите и алпинистите да продължават да посещават района на Монблан, условията се променят буквално всеки ден.
Все повече класически маршрути стават рискови още рано сутрин, когато преди години са били считани за безопасни. Планинските водачи са принудени да променят маршрутите, да тръгват значително по-рано или изобщо да отменят изкачвания.
Това оказва влияние върху целия местен туристически сектор – планински водачи, хижи, лифтове, спасителни служби и туристически агенции. Освен това отстъпващите ледници променят самия облик на Алпите – една от най-разпознаваемите природни забележителности на Европа.
Какво причинява тази гореща вълна?
Метеоролозите обясняват настоящата ситуация с т.нар. „топлинен купол“ (heat dome).
Става дума за устойчив антициклон, който действа като похлупак над голяма част от Западна Европа. Под него горещ въздух от Северна Африка и Сахара непрекъснато се натрупва и не може лесно да бъде изместен от по-хладни въздушни маси.
Допълнително влияние оказват температурите в Северния Атлантик и изключително сухите почви. Когато земята е пресъхнала, по-малка част от слънчевата енергия се използва за изпарение на вода и повече се превръща директно в нагряване на въздуха. Така се създава своеобразен самоподсилващ се механизъм на горещината.
Вижте още: Защо глобалното затопляне е добро за Гренландия?
Според европейските климатични анализи Европа се затопля приблизително два пъти по-бързо от средното за планетата. От началото на 90-те години горещите вълни стават по-чести, по-продължителни и започват по-рано през годината. Много учени вече говорят за навлизане на континента в нов климатичен режим.
Влияние върху хората
Най-видимият ефект от екстремните температури е върху човешкото здраве.
Френската метеорологична служба предупреди, че риск съществува дори за напълно здрави хора. Особено уязвими са:
- възрастните хора;
- малките деца;
- хората с хронични заболявания;
- приемащите определени медикаменти;
- работещите на открито;
- спортистите.
Опасността идва не само от високите дневни температури, но и от т.нар. „тропични нощи“, когато температурата не пада под 20°C. Тогава организмът практически няма възможност да се охлади и натрупаният топлинен стрес се увеличава с всеки изминал ден.
Сред най-опасните състояния са обезводняването, топлинното изтощение и топлинният удар. Симптомите включват телесна температура над 40°C, зачервена и суха кожа, силно главоболие, гадене, обърканост, гърчове и загуба на съзнание.
Жегите водят и до косвени инциденти. Във Франция вече са регистрирани десетки случаи на удавяния, след като хора са търсили разхлада в реки и езера.
Вижте още: Жега в града, жега в планината – как да оцелеем
Ще достигне ли горещата вълна до Балканите?
Според последните прогнози горещата въздушна маса постепенно се измества към Централна и Източна Европа. Горещото време ще достигне и Балканите, макар и в по-отслабен вид. В България се очакват температури до около 35–39°C, както и тропични нощи в част от страната.
За нашата страна синоптиците очакват по-нестабилно време – наред с високите температури има условия за мощни гръмотевични бури, проливни валежи, градушки и локални наводнения.
Защо се случват горещите вълни?
Горещите вълни не са ново явление – Европа е преживявала изключително горещи лета и в миналото, като едно от най-запомнящите се остава това през 2003 г. Настоящата гореща вълна е резултат от комбинация от естествени атмосферни процеси: устойчив антициклон, известен като „топлинен купол“, пренос на горещ въздух от Сахара, високи температури на Северния Атлантик и силно пресъхнали почви, които допълнително усилват нагряването. Научните наблюдения обаче показват и ясна дългосрочна тенденция – Европа се затопля по-бързо от средното за света, а горещите вълни стават по-чести, по-продължителни и започват по-рано през годината. Според климатолозите причината не е, че атмосферните механизми са нови, а че днес те действат в климат, който вече е средно по-топъл.
Има ли място за сериозно притеснение?
Научните данни не подкрепят нито твърдението, че всяка гореща вълна е безпрецедентна катастрофа, нито обратната теза, че нищо не се променя. Екстремните жеги винаги са били част от европейския климат, но статистиката показва, че през последните десетилетия те зачестяват и продължават по-дълго, което увеличава риска за здравето на хората, земеделието и планинските екосистеми. В същото време учените подчертават, че отделни горещи години могат да бъдат усилени или отслабени от естествената изменчивост на атмосферата и океаните. Затова един конкретен рекорд сам по себе си не доказва климатична промяна – доказателството идва от наблюдаваните тенденции, проследени в продължение на десетилетия. Именно този балансиран подход се споделя от повечето съвременни климатолози.
Вижте още: Швейцария и Италия преначертават границите си заради топенето на ледниците
