В дъбова гора над родопското село Крибул една скална арка продължава да привлича хора, които търсят среща с древността, необичайно преживяване или надежда за здраве. Местните я наричат просто Камъка. Името на мястото е Скрибина, а ритуалите, свързани с него, се предават през поколенията и до днес са част от местната традиция.
Скрибина е едно от онези места в Западните Родопи, където природният феномен, археологическото наследство и живите народни вярвания се преплитат по необичаен начин. Посещението му е възможност не само да се види интересна скална формация, но и да се надникне в един свят, в който древните представи за здравето, природата и невидимото продължават да имат значение.
Провирачката
В центъра на светилището се издига масивна скала с естествено оформен отвор, наподобяващ арка. Наричат го още Мушилката или Провирачката. Арката е ориентирана приблизително по оста североизток–югозапад. Някои изследователи свързват тази особеност с наблюдението на слънцето.
В района има и други скални елементи, които подсказват, че мястото е използвано за култови практики. Археологическите находки на антична керамика и следи от обработка на скалната повърхност, включително изсечени жертвеници, дават основание материалите да се отнесат към IV век пр. Хр. – време, когато тази част от Родопите е била обитавана от тракийското племе беси.
Вижте още: Светилищата в България: Белинташ
Мегнетизъм
През 2012 г. физици от ИКИТ-БАН (сред които проф. д-р Алексей Стоев, д-р Пенка Мъглова и Б. Бенев) извършват детайлно заснемане на локалното геомагнитно поле на мегалита. Те установяват, че скалната структура генерира ясно изразени отклонения от естествения магнитен фон, като максимален градиент е в арката. Учените предполагат, че силното локално енергийно и магнитно поле в комбинация с психо-емоционалната нагласа на вярващия (плацебо ефект и ритуална трансформация), могат да стимулират невро-вегетативни процеси в тялото.
Обреди за здраве
Това, което отличава Скрибина от други подобни места, е, че светилището не е останало само археологически обект. Тук продължава да се изпълнява обред за здраве, в чиято основа стои провирането през скалната арка.
В традиционния ритуал централна роля има местна жена, която води посетителите и изпълнява обредните действия. Дълги години с това е свързано името на баба Юла, а след това ролята е поета от Юлия Земеделска.
В обреда се включва измерване на ръста с червен конец, който след това се оставя при скалата или по дървената стълба. След провирането пък участникът оставя стара дреха, понякога върху клон на дърво – вярва се, че така символично се освобождава от болестта или страданието си.
В народните представи истинският стопанин на Камъка е голяма черна змия, която пази мястото и има лечебна сила, но тя се явява само на лечителката.
Как да стигнете до Скрибина
От Гоце Делчев, движейки се в посока Сатовча, след село Долно Дряново се поема по отбивка вляво, която води към с. Крибул. От него следват около 6 км пресечен горски терен, който може да се измине пеш или с високопроходим автомобил.
Вижте още: Древните светилища в България (част 1)
