Тя е на 30 и от години съчетава работа и пътувания, а океанът е мястото, към което постоянно се връща – физически и вътрешно.
Стефани Димитрова тренира свободно гмуркане, но не се фокусира върху състезателния елемент, вместо това залага на опознаването на света и неговите морета. Любопитството към непознатото и уважението към морето я водят към дълбините, които често изследва с фотоапарат. Потърсихме я, за да разберем повече за нейния свят и за този, който улавя с обектива.
Откога тренираш свободно гмуркане и какво те вдъхнови в началото, за да започнеш?
Професионално тренирам от 3 години, но първите ми опити започнаха още в детството по крайбрежието на Тюленово. От дете съм запленена от документални предавания за картографиране на подводното дъно. Ако ми се отдаде възможност, бих се качила на подводница без колебание, за да изследвам океана в дълбочина.
Как тренираш?
Започнах да се занимавам със свободно гмуркане в Гърция, на южното крайбрежие, в Каламата, където разполагаме с дълбочини до 200 метра и спокойни води без течение и опасности.
Тренировките се случват винаги, когато е възможно, а приоритетът ми остава – изследване на непознатото и уважението към морето. Тренирала съм със световни атлети по свободно гмуркане, като моята роля често е свързана със safety – спазване на протоколи и грижа за гмуркача по време на дълбочинни гмуркания. За мен това е начин да покажа, че с правилните знания, подготовка и спокойствие всеки може да преодолее страха си от водата и да се чувства сигурен в океана.
Разкажи за срещите си с атлети от световна величина?
За мое най-голямо щастие, докато тренирах в продължение на 6 месеца, за да стана инструктор-асистент, световни атлети се подготвяха рамо до рамо с мен за световното първенство по свободно гмуркане в Каламата, Гърция. Сред тях бяха Дейвид Мелор, който представлява Англия във възрастова група 60+ и се гмурка на над 100 метра дълбочина; Антонио Могаверо, само на 22 години, с гмуркания до 105 метра; както и Катерина Садурска, която премина от синхронно плуване към свободно гмуркане и вече е деветкратен световен шампион с постижения до 107 метра.
Имаш ли клуб и треньор, с които се подготвяш?
Свободното гмуркане е споделено преживяване. Въпреки че съм инструктор-асистент, никога не тренирам сама. Едно от най-важните правила в океана, както и в спорта, е да не го практикуваш сам.
Тъй като започнах да се гмуркам професионално сравнително скоро, любопитството все още надделява над рутината. Засега приоритет ми е да посетя и изследвам повече места в Европа и по света, а след това с удоволствие бих се върнала да тренирам отново с приятелите си в Каламата.
Какви постижения имаш?
Достигала съм 42 метра дълбочина, практикувайки дисциплината CWTB (спускане, следейки въже до определена дълбочина, с помощта на плавници), и 4 минути и 30 секунди задържане на дъха, което спада към дисциплината STA (статична апнея). Всъщност STA е приложима към всички дисциплини, тъй като не можеш да се гмуркаш, ако не тренираш дишането си. Все още не съм участвала в състезания, но и това предстои.
Какви цели си поставяш относно състезателното гмуркане?
Харесва ми да задържам дъха си под вода и да наблюдавам както средата около мен, така и процесите в ума ми, когато го лиша от въздух и го поставя в среда на премерена опасност, която той не разбира веднага. Имам интерес към състезания по STA, които се провеждат в басейни и са по-достъпни от дълбочинните състезания, но се нуждая от още тренировки. Сегашния рекорд е 5.04 мин и ще се пробвам да го мина в края на март, ако съм в добро настроение.
В кои дисциплини мислиш, че имаш най-големи шансове?
STA (статична апнея) и FIM (свободно потапяне по въже). Чувствам се най-комфортно именно в тези дисциплини – в едната наблюдавам и тренирам силата на ума, а в другата се спускам към дълбините само с помощта на ръцете си.
Какво ти дава гмуркането?
Гмуркането ми дава свобода. Още от дете мечтая да се изгубя в нови светове. Имам силно привличане и към астрономията, но тя все още е твърде необятна за хората. Затова бързо разпознах морското дъно като изцяло нов свят, който мога да посещавам винаги, когато имам нужда да разтърся ежедневието си. Освен това гмуркането е невероятен източник на дисциплина – изисква пълен контрол над ума и тялото.
Спомена изследване на непознатото. То вероятно е и красиво?
Мечтата ми е да покажа на повече хора, че океанът не е място за страх, а рай на Земята – свят, който може да бъде изследван с уважение, знания и доверие към собственото ни тяло.
Имам дълбок интерес към подводната фотография и визуалното разказване на истории. Гмуркала съм се на едни от най-магичните места в света – в Азорските острови сред акули чук, сини акули, китове и дяволски риби; в Червено море сред корали и подводен музей със самолети и танкове; в Малта – при потънали кораби и пещери.
Къде беше най-красиво?
Всяко място е красиво по свой начин, но Атлантическият океан има сурова красота, която оставя траен отпечатък.
Как океанът въздейства на хората, как ги променя?
Преди първото си гмуркане бих казала, че океанът действа като адреналинова бомба. Донякъде е така, но за моя изненада открих, че свободното гмуркане е един от най-ефективните начини за постигане на спокойствие. Извън водата прилагаме дихателни практики, йога и ежедневни разтягания. Самите гмуркания често продължават 2–4 минути, което прави спокойствието и концентрацията абсолютно ключови.
Какво е мястото на гмуркането в живота ти?
Това е моят основен двигател. Животът ми е планиран около следващата подводна дестинация. Създадох живота си така, че да имам свободата да се гмуркам. Имам прекрасен работодател и колега, който вече 2 години подкрепя целите ми и ми позволява да работя дистанционно, включително в различни часови зони.
Какво хората не предполагат за океанските дълбини?
Колко празни могат да бъдат. Една от най-тъжните гледки е именно липсата на живот. Много хора се страхуват, че „нещо“ винаги дебне отдолу, но подобни срещи са редки и обикновено внимателно планирани.
Какво е чувството да си на дъното буквално?
Като да си на друга планета. Звуците се движат по-бързо, усещаш движенията на водата, всичко се забавя. Ако имаш късмет да си сред морски обитатели, тази „планета“ оживява магически.
Имала ли си интересни срещи?
Един септемврийски ден през 2025 г. излязохме в търсене на сини акули, но попаднахме на пасаж делфини близо до гърбат кит. Секунди след като влязохме във водата, се появи и синя акула, която ни „поздрави“ за кратко.
Кое е най-трудното в свободното гмуркане?
Да не се фиксираш върху дълбочината, а върху преживяването. Ако гониш само числата, често не напредваш.
Какво е NAU и как се роди?
NAU Travel е платформа, която помага на начинаещи и опитни гмуркачи да откриват експедиции по свободно гмуркане в Европа и Азия. Фокусът ни е върху малки групи до 6 души и образователни, смислени преживявания – от базови курсове до тренировки за атлети и специализирани workshops за изследване на подводния свят.
Повече за Стефани и подводния свят, който изследва, може да намерите в Instagram и на www.thetimeisnau.com.
Вижте още: 4 удивителна факта за свободното гмуркане
