Ексцентричен човек и художник, в края на XIX век Арнолд Хенри Савидж Ландор си проправя път до дворците на Източна Азия, като рисува портрети на кралски особи. Той пътува из Индия с две персийски котки, прави геодезически проучвания в Хималаите и навлиза дълбоко в Амазония.
Почти забравен днес, в своето време той бил едновременно обект на възхищение и подозрение. Движел се сред английския елит и продавал много книги с пътеписи. Същевременно публично влизал в конфликти с Алпийския клуб и Кралското географско дружество, както и в ожесточена вражда с Теодор Рузвелт.
Известно потекло
Арнолд Хенри Савидж Ландор е роден във Флоренция, Италия, през юни 1867 г. Майка му е италианка, а баща му е син на Уолтър Савидж Ландор – прочут английски писател, поет и сатирик. Семейството се установява във Флоренция, след като поредица от дела за клевета и възможно участие в заговор за убийството на Наполеон III принуждават по-възрастния Ландор да напусне английското общество.
Артистичен талант
Когато е на две години, малкият Ландор пада от шестметрова стена и получава почти смъртоносна травма на главата. Оцелява, но със сериозни увреждания на мозъка. По собствените му думи това му оставя припадъци и проблеми с паметта. Макар повечето симптоми да отслабват с годините, трудностите му с четенето и запомнянето на думи го насочват към визуалната памет и към развитието на художествените му способности.
Ландор се справя добре както в изкуството, така и в училище, но изглежда склонен към инциденти. Първите глави на автобиографията му представляват цял низ от падания, катастрофи с карети и случаи, в които едва не се задушава. След като по чудо достига тийнейджърска възраст, той започва да учи при флорентински художник. Рано проявява талант за социално издигане, като си печели благоволението на влиятелните клиенти на учителя си чрез карикатурни портрети.
Скоро заминава за Париж, където учи (и според собствените му думи – блести) при водещи фигури на френския художествен свят. Ландор е толкова убеден в дарбата си, че смята, че по-нататъшното формално образование може само да навреди на изкуството му. Един ден през 1888 г. той тръгва пеш из френската провинция – и повече не се връща назад.
Вижте още: Анка Ламбрева от Карлово, която обиколи света преди 100 години
Рисунки от цял свят
С бои, моливи и почти нищо друго младият Ландор прекосява Нормандия, минава през Пиренеите в Испания, после през Малта, Мароко и Египет. Рисува сцени от пътуванията си за влиятелни клиенти в Англия, включително херцога на Единбург – брат на крал Едуард VII.
Но дори успешното му социално издигане не може да го задържи дълго на едно място. Скоро заминава за Америка, където писма с препоръки от влиятелни личности му осигуряват множество поръчки за портрети, включително на тогавашния президент Бенджамин Харисън. Ландор отбелязва и разочарованието си, че Статуята на свободата не е толкова голяма, колкото е очаквал. Същото оплакване има и за Сфинкса в Египет.
През август 1889 г. отново е на път – този път на кораб за Китай. Корабът го оставя в японското пристанище Йокохама.
Япония е била отворена (полупринудително) за Запада само няколко десетилетия по-рано и е място, което силно вълнува въображението на Запада. Японската опера „Микадо“ на Гилбърт и Съливан излиза през 1885 г. и става огромен хит. Тя все още се играе и от двете страни на Атлантика, когато Ландор пристига в Япония.
Ландор и айну
Ландор прекосява Япония надлъж и нашир, скицирайки всичко, което вижда. Само през първата седмица създава 24 картини. Най-силно го привличат районите с минимален западен контакт. В крайна сметка се качва на лодка и стига до северния остров Хокайдо. Там скоро среща англичанин, който му казва, че е невъзможно да се обиколи целият остров – особено за дребен и крехък човек като Ландор.
Разбира се, Ландор приема това като предизвикателство. Натоварва 300 дървени панела за рисуване, боите и четките си, дузина скицници и револвер. След това тръгва – както по-късно подчертава – сам, без палатка и без провизии.
Пътуването му продължава пет месеца и обхваща над 6700 километра, предимно на кон. Голяма част от времето си – той прекарва сред народа айну (по-късно издава книга с ефектното заглавие „Сам сред косматите айну“). Айну са коренно население на Хокайдо и съседни острови, подложени с векове на японски империализъм и насилствена асимилация.
Вижте още: Загадката на Цуруги
Ландор възприема себе си за нещо като антрополог – записва всекидневието, материалната култура, духовните практики, езика и социалните структури на айну. Той обяснява, че когато е в чужбина, следва местните хора и „независимо дали са диви или не, се старая да показвам уважение към тях и техните идеи и да се съобразявам с обичаите им“.
Културният му релативизъм обаче има граници и езикът, който използва, далеч не е чувствителен. Въпреки това той ни оставя подробен документ за традиционния живот на айну и за собственото си пътуване из Хокайдо в края на XIX век.
Световната обиколка и кралските особи
От Япония заминава за Корея, където прекарва по-голямата част от 1890 г. в пътувания, скициране и наблюдение на хората и обичаите. Публичните му рисунки предизвикват голямо любопитство. След няколко седмици в Сеул е повикан в кралския двор.
С голямо вълнение от двете страни му е възложено да нарисува портрети в европейски стил на двама високопоставени сановници, известни като принц Мин Йонгхван и принц Мин Йонг-Чан. Търсенето му като портретист му дава достъп до личния живот и дворцовите обичаи – неща, които външни хора рядко виждат. Именно такива подробности правят книгите му толкова успешни.
След Корея отива в Китай, където се среща с руския цар Николай и рисува морски пейзаж за него. Оттам заминава за Австралия, където прави портрет на Хенри Мортън Стенли – прочутия изследовател на Централна Африка.
Вижте още: Планината Тианзи в Китай или планетата на Пандора
Когато най-после се връща в Англия, самата кралица Виктория го кани да ѝ разкаже за пътешествията си. След кратка пауза, в която се опитва (и не успява) да изобрети летателна машина, Ландор отново тръгва на път. В типичен за него опортюнистичен стил, щом чува за „Боксерското въстание“ (антизападно и антихристиянско) в Китай, бърза да отиде там. Едва влязъл в Забранения град, вече заминава за Русия.
Русия е само началната точка на дълго пътуване чак до Калкута. Както обикновено, пътят му редува лукса на чуждите дворове с тежкия живот на пътешественик. Този път пътува с две котки, заедно с по-типичен антураж от местни водачи и спътници.
Ландор срещу Теодор Рузвелт
За първи път Ландор се среща с Теодор Рузвелт във връзка с пътуванията си до Филипините през 1904 г. Добрите отношения обаче не траят дълго.
През 1909 г. той казва пред „Ню Йорк Таймс“, че бившият президент се излага, като ходи на лов в Африка, придавайки си стария героичен образ от Испано-американската война (1898)., вместо да се държи като възрастен държавник. Ландор сам е обикалял големи части от континента няколко години по-рано и е рисувал портрет на етиопския император Менелик. Районът, в който Рузвелт ловува, според него „едва ли може да се нарече див“.
Снимка: Wikimedia Commons.
В началото на 1910-те Ландор е в Бразилия. Целта му – според собствения му разказ, успешно постигната – е да проникне във вътрешността на Амазония, да опровергае твърденията, че тя е непроходима, и да демонстрира материалното ѝ богатство с цел бъдеща експлоатация. Ако още не е станало ясно – Ландор е твърдо на страната на Империята.
По негови думи той преживява глад, потушава бунт на местните си водачи, прокарва път през джунглата и изминава почти цялата река Амазонка. Три години по-късно Теодор Рузвелт ръководи експедиция по един от притоците на Амазонка и едва не загива.
Вижте още: Мълчаливите корени на Амазония: Из дневниците на смелия изследовател Филип Лхамсурен
„Предполагаем изследовател“?
Веднага след като Рузвелт се завръща с трайно увредено здраве, Ландор го напада в пресата, наричайки експедицията измама, а Рузвелт – плагиат, който е откраднал части от разказа на Ландор. Клементс Маркъм, винаги готов да се намеси в шумни обществени спорове, застава на страната на Ландор.
Рузвелт, все още наполовина съсипан физически, отвръща незабавно, като прехвърля обвинението в измама обратно върху Ландор. Той заминава директно за Лондон, за да започне поредица от публични лекции, предизвиквайки Ландор да се появи, ако смее. Изглежда Ландор има други ангажименти по това време. Според личната кореспонденция на Рузвелт двама от неговите спътници по-рано са били в експедиция с Ландор и твърдят, че той е бил мързелив, егоистичен и е оставял цялата работа на местните си помощници.
Американските географи в по-голямата си част застават на страната на Рузвелт и през 1927 г. по-късна експедиция потвърждава неговите резултати. В писмо до британския алпинист Дъглас Фрешфийлд Рузвелт казва, че Ландор е „толкова измамен, колкото д-р Кук“ – прочутият фалшив претендент за достигане на Северния полюс. В публикуваната си книга той нарича Ландор „предполагаем изследовател“. И не е първият, който го прави.
Вижте още: „8 години в Тибет“: Петер Ауфшнайтер, алпинистът, който даде нов облик на Лхаса
Посещението в Тибет
Най-противоречивото начинание на Ландор е пътуването му до Тибет през 1897 г. Отново с цел да оспори репутацията на дадена земя като непроходима, Ландор се обръща към Кралското географско дружество. Той иска експедицията да бъде научна, затова се обучава в геодезия и астрономически наблюдения и взема оборудване за събиране на образци.
Само няколко години след неуспешната военна експедиция на Франсис Йънгхазбанд в Тибет е ясно, че Ландор се интересува от британските опити да „отворят“ региона. Всъщност към него се обръща самият британски министър-председател, който вижда в проучванията на привидно независим цивилен възможност тайно да се събере информация с военно значение.
От индийския град Алмора Ландор тръгва с няколко десетки местни помощници, сред които човек на име Чанден Синг – неговата дясна ръка в Тибет. Групата навлиза в Тибет през прохода Липулех, (5000 м).
Разказът му описва дръзко приключение – укриване от тибетските власти, дълги преходи на голяма височина и събиране на ценни географски и научни данни. В крайна сметка, изоставен от всички, освен Чанден Синг и още един човек, Ландор е заловен само на ден път от целта си – забранения град Лхаса.
Тримата са държани в плен и изтезавани, но накрая са отведени обратно през Тибет и предадени на британските власти на границата. Истинските проблеми започват едва след завръщането му в Англия.
Вижте още: Два милиона години без валежи: Къде се намира най-сухото място на планетата?
Спорове и обвинения
Макар да не успява да влезе в самата Лхаса, Ландор представя експедицията си като изключителен успех. Твърди, че е открил Трансхималайската планинска верига, както и изворите на реките Инд и Брахмапутра. По-късно си спомня, че да бъдеш много известен е „истинско изпитание“. Без съмнение.
Географското дружество обаче отказва да го покани да изнася лекции и в рецензията си за книгата му определя географските му резултати като „незначителни“. Отбелязва се също, че изчисленията му за височина са „крайно недостатъчни“. Самият му разказ показва, че той не е имал реална възможност да извърши внимателни и точни измервания.
Посочва се, че по-ранни европейски географи вече са посещавали региона и техните по-детайлни данни не съвпадат с тези на Ландор. Ландор настоява, че езерото Манасаровар не е свързано с близкото езеро Ракшастал, докато по-ранните изследователи твърдят обратното.
Председателят на Алпийския клуб Дъглас Фрешфийлд пише до вестниците, описвайки невероятния характер на разказа на Ландор. За всеки, който действително е прекарвал време на голяма надморска височина, подвизите на издръжливост, които Ландор описва, са очевидно невъзможни.
Ландор отвръща, подкрепен от Клементс Маркъм – силно политизирана фигура в изследователските среди на онова време. Той настоява, че измерванията му са точни и че двете езера не са свързани. Днес знаем, че са. До каква степен Ландор е изопачил случилото се в Тибет остава загадка.
Вижте още: Най-смъртоносните лавини в историята
Противоречива фигура
Ландор винаги е бил опортюнист и без свян се е саморекламирал. Впрочем това важи за много изследователи и именно това му позволява да постигне толкова много. Същото обаче го вкарва и в неприятности, създава му врагове и го кара да обявява зле обмислени начинания, целящи да се възползват от моментните сензации във вестниците.
Един от по-странните примери е от септември 1909 г. Американският авиатор Уолтър Уелман току-що се е провалил зрелищно във втория си опит да достигне Северния полюс с дирижабъл. Ландор незабавно обявява собствена полярна експедиция с въздушен кораб, твърдейки, че строи свой апарат, който скоро ще бъде готов за изпитания. С него очаква да стигне до Полюса и да се върне за по-малко от седем месеца. Нищо от това не се случва.
Години по-късно шведският изследовател Свен Хедин посещава Тибет и картографира изворите на реките Инд и Брахмапутра. Навсякъде той, а не Ландор, е посочен като откривател. Ландор основателно е наречен плагиат.
Към края на 1910-те години Ландор най-после започва да забавя темпото, тъй като здравето му се влошава. Твърде възрастен, за да участва активно в Първата световна война, той посвещава времето си на патентоване на проекти за дирижабли и бронирани танкове.
Умира през 1924 г. Въпреки успехите и високите си връзки, днес е забравен. Произведенията му са излагани за последно през 1950-те години, а книгите му вече не се издават. Може би най-страшната съдба за един изследовател не е да бъде наречен лъжец, а да бъде просто забравен.
*Снимките в статията, за които не е посочено друго, са от книги на Ландор.
Вижте още: 150 000 км с колело около света: Невероятният проект на Франсоаз и Клод Ерве от 1980 година
