„На 26 юли 1889 г. голяма група от около 30 души се изкачва на най-високия връх не само на България, но и на Балканите Мусала /2925.40 м/”.
Това съобщение става публично достояние няколко дни по-късно, когато един от участниците в него Захари Стоянов го публикува във вестник „Свобода”, бр. 289 от 1 август 1889 г. Според тогавашния Председател на Народното събрание групата е предвождана лично от Негово Величество княз Фердинанд и в нея е и Захари Стоянов, по рождение Джендо Стоянов Джендов. И той, не само че се изкачва на върха, но чрез пресата прави това изкачване достояние на бъдещото поколение. Прави това, благодарение на което ние днес можем да се докоснем в оригинал и прочетем за него, в стил „Захари Стоянов”, подробности за Първото официално изкачване на първия ни връх.
Това важно за историята на туристическото и алпийското двиежение е озаглавено „Н.Ц.Височество в планините на Рила, Родопите и Мусала”. Държа дебело да подчертая, че не претендирам за първооткривателство на този факт, но когато в началото на 70-те години на миналия век събирах материали за докторската си дисертация „Принос към историята и развитието на българския алпинизъм”, за това изкачване ми бе разказал покойният вече Васил Радев, един от учредителите на БПК и бивш председател на БАК.
Тръгнах по следите на това, което той ми посочи и открих този материал в Регионалната пловдивска библиотека „Иван Вазов”, която е една от най-богатите в страната. Самия вестник не получих, тъй като всички документи от онова далечно време са под особена закрила. Ползвах обаче автентичния материал, на електронен запис и то, само в специалната читалня на библиотеката. Част от това, което прочетох, трябваше да намери място в моята дисертация.
По онова време обаче на някои хора не им се искаше да е така и аз бях посъветван от научния ми ръководител проф. Васил Цонков, който бе и зам.-ректор на ВИФ „Г. Димитров”, да пропусна този факт. /Впрочем не само него/. Но, историята е точна и не търпи подобни неща. Този материал, както и за първото зимно изкачване на Мусала от Цар Борис III, не намериха място в дисертацията ми и дори във в. „Ехо”. Много години по-късно /1993 г./, когато това бе възможно, част от този материал намери място във в. „Ехо”.
Вижте още: Княз Фердинанд и българските планини
За това събитие и най-вече за публикацията му във в. „Свобода” навярно също по-рано е знаел и Светослав Колев, който едва през 1986 г. и съобщава този факт в книжката си „Мусала” от Малка туристическа библиотека. И с това нещата приключват. Въпреки че прелистих доста туристически публикации за историята на туристическото ни движение, никъде по-късно не открих някакво съобщение, което да изясни този въпрос. Днес обаче, когато се пише пълната история на БТС, считам, че този факт трябва да намери подобаващото му се място.
Това, че на 27 август 1895 г. Алеко Константинов извежда 300 души на Черни връх, съвсем не избледнява, защото точно тогава българският туризъм създава своята първа организационна форма и съвсем основателно това е голямото начало на Българския туризъм. И така, нека чрез Захари Стоянов, се опитам да разкажа за това първо официално, организирано и отразено в пресата изкачване на вр. Мусала.
На 25 юли група от 30-тина души тръгва от Рилския манастир и вечерта преспива в гр. Самоков, а сутринта на следващия ден – 26-и, още в 3 ½ часа, „когато се пука зората”, към тях се присъединява жандаринът Христо Марков, който ще изпълнява ролята на водач. „Пътят от Самоков до Мусаллата – пише Захари Стоянов – е 6-7 часа. За 3 ½ часа, обаче Н.Ц.В. достига благополучно първото езеро на р. „ Бистрица”. Тук групата се разделя с конете и хората, които отговарят за тях, като оставя и голяма част от багажа си заедно с храната. Това те правят, защото „нагоре става тежка дори и тютюневата кутия. Господарят взема само един револвер и една тояга в ръце, но тя бе някаква специална”. Тук авторът не описва формата на тоягата, но това навярно е от алпийските геги, които по това време ползват планинските водачи /гидове/ в Алпите.
Нагоре групата почива много често, а горещината не е голяма – до 17 градуса. Н.Ц.В. обаче не позволява на никого да пие вода от езерата, защото тя е много студена и това е опасно. По време на една от многото почивки „Старият жандарин Христо развързва старата си кърпа, в която е взел комат хляб и дава на всеки по хапка. Когато Господарят ни видя, че дъвчем хляб, попита откъде сме взели хляба. Посочихме му жандарина – Нека г. жандаринът даде и Мене малко хляб”. Всички с удоволствие изяждат малкото парче хляб, който предвидливо е взел Христо, а князът учтиво добавя: „Вкусен хляб”…
От горното езеро /б.а. – Леденото/ групата обсъжда въпроса от къде да се премине – през преспата вляво или по скалите. Всички приемат това, което е предложил князът – изкачването да стане по скалите. Там, където днес има опънато телено въже. „Почна се – пише Захари Стоянов – качването. Представете си, че 2 часа път имахме още до върха, който изключително от камънаци се състоеше. Почивахме на всеки пет минути”. А когато стъпват на върха, с облекчение отдъхват. „Най-после свърши се качването, стъпи ни кракът на равна земя и на мека трева. Дълго време пред величието на картината, която се откриваше, Н.Ц.В. и свитата му забравиха глада и трудностите. И гледайки наоколо, Човек неволно се чувства тук, че е обкръжен с величието, гордее се, че гледа на България от най-високия й отечествен връх”.
Слизането се оказва по-леко и само за час и половина всички са при долното езеро, където ги очакват конете. В София князът се прибира едва към 12 часа през нощта, като по пътя е аплодиран от жителите на селищата, през които преминава, тъй като те вече са знаели откъде идва князът.
За нас сведението, което получаваме от самия Захари Стоянов, ни дава богата информация. То потвърждава факта, че няма друго документирано изкачване на върха. Ние, както и редица още автори, обаче допускаме, че отделни жители на близките селища, пастири или ловци може би са били на върха, но това не е документирано, или дори и коментирано, за да стане обществено достояние. Никъде в описанието на самия Захари Стоянов, не се споменава и за евентуално предишно изкачване на върха, дори и от водача им Христо Марков.
Базирайки се на всичко разказано по-горе и това, че историята се нуждае само и единствено от категорични данни – дати, имена и описание на дадените факти, можем с пълно право да говорим и приемем това за първо изкачване на родния ни и Балкански първенец Мусала. От описанието става ясно, че макар и малък, но при всички случаи с най-голям опит от всички участници, е бил самият княз Фердинанд. Опит, който той е придобил от предишни свои изкачвания в Алпите, преди още да се е възкачил на българския трон.
Вижте още: Боровец: Първият курорт
В допълнение нека добавим още един факт, който по най-категоричен начин би потвърдил значимостта на това изкачване. Ето и една справка за изкачванията на някои от най-значимите върхове в световен аспект. През 1786 г. е изкачен връх Монблан, дата, станала рождена за алпинизма. През 1829 г. са изкачени Елбрус и Арарат. През 1837 г. се предава и вр. Демавенд. А през 1880 г. след като двамата големи от Матерхорн Едуард Уимпър и Жан-Антоан Карел си прощават обидите от Матерхорн, обединяват усилията си, за да триумфират над вр. Чимборасо /6310 м/. – върхът, който още през 1745 г. е обявен за най-високият връх на планетата. През 1889 г.са изкачени още три върха – Килиманджаро /Ухуру/, Аконкагуа и Мусала. Едва през 1913 г. и на вр. Митикас, най-високият връх на планината Олимп, стъпват първите, истинските, хора, а не само боговете. След 16 неуспешни експедиции, през 1953 г. пред устрема на много алпинисти не устоява и световният първенец Еверест /8848 м/.
По въпроса за първото изкачване на вр. Мусала има и други предположения, но те са повече в сферата на митологията и догадките, като се обясняват с поясненията „Може би”, „Твърде е възможно”… Така например древногръцки историци считат, че още през 181 г. пр.н.е. македонският цар Филип V е осъществил изкачване на един голям връх в пределите на днешна България, но никой не е конкретизирал, и доказал, че това е именно вр. Мусала. Различни исторически величия допускат, че това е може би Черни връх, Вежен, Юмрук чал, Вихрен, а в последно време се споменава и че това може да е пиринският връх Пирин.
