Построен през 13 век на мястото на по-старо светилище, запазен за 700 години, включително през целия период на османското владичество, през 80-е години на 20 век храмът е разрушен до основи от безбожници. Частна инициатива успява да го възроди с труда на много истински българи родолюбци. Днес „Света Марина“ е действащ православен храм, възстановен в цялото си великолепие, защото всяко нещо, което има минало има и бъдеще.
Скалният отвес, на който се извисява Националният пещерен дом, е висок над 90 м. Храмът „Света Марина“ се намира точно под Дома, в скална ниша, на 20 м над водите на река Искър.
Стръмна пътека води от хижата до скалния манастир. Построен в сегашния си вид през 13 век, по данни на историците, манастирът е функционирал като скит (място за уединение, пост и молитва) към големия манастир „Викторова лъка“. Манастирът – майка обхващал земите на отсрещния бряг на реката, които се простират пред погледа ви от терасите на Дома. Историята му, както и тази на запазения му храм „Успение Богородично“ е дълга и интригуваща и си заслужава да бъде разказана отделно. Около него, като места за уединение и молитва, възникнали няколко скални манастира. До наши дни са достигнали „Света Марина“, „Свети Безсребреници Дамян и Козма“ и „Свети Никола“.
Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково
Скалният манастир „Света Марина“ е бил обитаван от монаси исихасти през средните векове. Запазил се е през целия османски период и неговата едноименна църква се съхранила до 80-те години на 20 век. След реставрация основните стенописи са свалени и съхранени като музейни експонати. Днес можете да видите оригиналния фронтон на храма в Националния исторически музей. За съжаление след демонтирането на част от стенописите, сградата и останалите фрески са разрушени от безбожници и иманяри. Пътеката е забравена и през 2000 година манастирът вече тънел в забвение.
Днес „Света Марина“ е действащ православен храм. Възстановен е във вида си от 13 век в периода от 2006 до 2015 година, с много труд и любов по частна инициатива и собствено финансиране. Инициаторът на проекта по възстановяването е Флориан Марков, а самата реконструкция е осъществена с благословията на Българската православна църква и всички необходими разрешителни от институциите и местната власт. „Света Марина“ е възстановен така, както винаги са строени храмовете в България – от хората за хората.
В работата по проекта през годините се включват много близки и приятели. Постепенно се увличат и непознати до момента посетители на това магнетично място, завладени от инициативата за неговото възстановяване.
Сред хората, с които проектът срещнал своя инициатор и дал начало на нови приятелства, са семейството на Андриян и Петя от Луковит, отец Георги от Червен бряг, иконографът Марио Беров и много други, чието значение и помощ за осъществяването на проекта са неоценими.
Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера
Работата по възстановяването е тежка. За да получи разрешение от държавата, общината и НИНКН, Флориан отделя няколко години. За строежа са свалени над 20 тона цимент, хоросан, дървен материал и красивата дъбова врата, качени са през Искъра 3000 керемиди. До 2015 г. храмът е издигнат отново. От юни до декември 2015 в него работи иконографът Марио Беров, изписал наново единствените по рода си стенописи отвътре и отвън. Благотворителен концерт на Професионален фолклорен ансамбъл „Шевица“ успява да осигури средствата за иконите в иконостаса, а Владимир Гогов изработва и дарява самия него.
На 17 юли 2016, в деня на Света Марина, храмът е осветен наново. Оттогава е действащ, отворен за служба в съботния ден, по големите християнски празници, както и за православни християни, които желаят да приемат тайнствата на светото кръщение и венчавката именно тук. Първите двама млади, венчали се в храма, са Николета и Владимир Дочеви, които кръщават и второто си дете в „Света Марина“.
Първият покръстен тук е Константин Влахов, един от двамата синове на семейство на Камен и Диди Влахови, които след една разходка завинаги свързват живота си с Карлуково, семейството на Флориан и скалния манастир.
През 2017 година Георги Колев – пещерняк и учител от Червен бряг и неговите момчета успяват да сбъднат отколешна мечта на Флориан и екипа по възстановяването. Прокопават през скалите на ръка повече от километър и довеждат водите от далечен извор до нишата, точно преди скалния манастир, където Андриян Василев издига манастирската чешма.
Вижте още: Екопътека до Скалните манастири край Шумен
Скалните манастири в Карлуково са безценни исторически паметници. Създадени при трудни условия и ограничени средства, те имат непреходно значение като паметници на познание за българите и Българската държава през Средновековието. Находките от по-късно време свидетелстват, че скалните манастири в района на Карлуково продължили да съществуват и след падането на България под Османско владичество и са спомогнали за утвърждаване и запазване на християнството.
Историята на възстановяването на скалния манастир „Света Марина“ и едноименния храм са живият пример за това как православните храмове в страната ни векове наред са строени от хората за хората. Ако някога сте се замисляли над думите на Апостола „Дела трябват, а не думи“ и искате да оставите нещо след себе си, непременно посетете „Света Марина“ под Националния пещерен дом. Тук в уединението на скита, сред зидовете на манастира, стенописите и китния двор, излезли изпод ръцете на родолюбиви българи преди векове и възстановени и поддържани от други такива в наши дни, ще се докоснете до собственото си сърце и със сигурност ще получите вдъхновение как да последвате завета.
Ако искате да посетите храма, ще трябва да се подсигурите с удобни и стабилни обувки, шапка през лятото. Можете да слезете откъм Националния пещерен дом, или да минете през Проходна, следвайки маркировката и табелките.
Последната част от пътеката е оборудвана със стоманено въже, дървени мостчета и метални стълби, тясна е и не е лека. Непременно трябва да се държите за стоманеното въже и да не се разсейвате от красотите наоколо, както и да обмислите добре дали бихте искали да минете по тази пътека с деца под 7 години. Ако сте с куче, най-безопасно за всички е да оставите четирикракия си приятел горе, за да избегнете нежелани инциденти по трудната пътека. Необходимо е ръцете ви да са свободни. Освен това, ако си носите бутилки или храна, ще трябва да изнесете отпадъците си обратно със себе си.
