История на възстановяването на скалния манастир „Света Марина“

Инициаторът на проекта по възстановяването е Флориан Марков. На 17 юли 2016, в деня на Света Марина, храмът е осветен наново

0
 

Сподели

Shares
Скален манастир "Света Марина"
Възстановеният скален манастир „Света Марина“ (снимка: Милена Павлова)

Построен през 13 век на мястото на по-старо светилище, запазен за 700 години, включително през целия период на османското владичество, през 80-е години на 20 век храмът е разрушен до основи от безбожници. Частна инициатива успява да го възроди с труда на много истински българи родолюбци. Днес „Света Марина“ е действащ православен храм, възстановен в цялото си великолепие, защото всяко нещо, което има минало има и бъдеще.

Скалният отвес, на който се извисява Националният пещерен дом, е висок над 90 м. Храмът „Света Марина“ се намира точно под Дома, в скална ниша, на 20 м над водите на река Искър.

Гледка от скален манастир "Света Марина"
снимка: Милена Павлова

Стръмна пътека води от хижата до скалния манастир. Построен в сегашния си вид през 13 век, по данни на историците, манастирът е функционирал като скит (място за уединение, пост и молитва) към големия манастир „Викторова лъка“. Манастирът – майка обхващал земите на отсрещния бряг на реката, които се простират пред погледа ви от терасите на Дома. Историята му, както и тази на запазения му храм „Успение Богородично“ е дълга и интригуваща и си заслужава да бъде разказана отделно. Около него, като места за уединение и молитва, възникнали няколко скални манастира. До наши дни са достигнали „Света Марина“, „Свети Безсребреници Дамян и Козма“ и „Свети Никола“.

Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково

Скален манастир "Света Марина", 2012 г.
Така е изглеждал скалният манастир „Света Марина“ през 2012 г. (снимка: Милена Павлова)

Скалният манастир „Света Марина“ е бил обитаван от монаси исихасти през средните векове. Запазил се е през целия османски период и неговата едноименна църква се съхранила до 80-те години на 20 век. След реставрация основните стенописи са свалени и съхранени като музейни експонати. Днес можете да видите оригиналния фронтон на храма в Националния исторически музей. За съжаление след демонтирането на част от стенописите, сградата и останалите фрески са разрушени от безбожници и иманяри. Пътеката е забравена и през 2000 година манастирът вече тънел в забвение.

Скален манастир "Света Марина"
Скален манастир „Света Марина“ през 60-те години на 20 век (снимка: Лиляна Мавродинова)

 

Днес „Света Марина“ е действащ православен храм. Възстановен е във вида си от 13 век в периода от 2006 до 2015 година, с много труд и любов по частна инициатива и собствено финансиране. Инициаторът на проекта по възстановяването е Флориан Марков, а самата реконструкция е осъществена с благословията на Българската православна църква и всички необходими разрешителни от институциите и местната власт. „Света Марина“ е възстановен така, както винаги са строени храмовете в България – от хората за хората.

В работата по проекта през годините се включват много близки и приятели. Постепенно се увличат и непознати до момента посетители на това магнетично място, завладени от инициативата за неговото възстановяване.

Сред хората, с които проектът срещнал своя инициатор и дал начало на нови приятелства, са семейството на Андриян и Петя от Луковит, отец Георги от Червен бряг, иконографът Марио Беров и много други, чието значение и помощ за осъществяването на проекта са неоценими.

Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера

Скален манастир "Света Марина"
От юни до декември 2015 в скален манастир „Света Марина“ работи иконографът Марио Беров (снимка: Милена Павлова)

Работата по възстановяването е тежка. За да получи разрешение от държавата, общината и НИНКН, Флориан отделя няколко години. За строежа са свалени над 20 тона цимент, хоросан, дървен материал и красивата дъбова врата, качени са през Искъра 3000 керемиди. До 2015 г. храмът е издигнат отново. От юни до декември 2015 в него работи иконографът Марио Беров, изписал наново единствените по рода си стенописи отвътре и отвън. Благотворителен концерт на Професионален фолклорен ансамбъл „Шевица“ успява да осигури средствата за иконите в иконостаса, а Владимир Гогов изработва и дарява самия него.

На 17 юли 2016, в деня на Света Марина, храмът е осветен наново. Оттогава е действащ, отворен за служба в съботния ден, по големите християнски празници, както и за православни християни, които желаят да приемат тайнствата на светото кръщение и венчавката именно тук. Първите двама млади, венчали се в храма, са Николета и Владимир Дочеви, които кръщават и второто си дете в „Света Марина“.

скален манастир "Света Марина"
Снимка от процеса на възстановяване на скален манастир „Света Марина“ (снимка: Милена Павлова)

Първият покръстен тук е Константин Влахов, един от двамата синове на семейство на Камен и Диди Влахови, които след една разходка завинаги свързват живота си с Карлуково, семейството на Флориан и скалния манастир.

През 2017 година Георги Колев – пещерняк и учител от Червен бряг и неговите момчета успяват да сбъднат отколешна мечта на Флориан и екипа по възстановяването. Прокопават през скалите на ръка повече от километър и довеждат водите от далечен извор до нишата, точно преди скалния манастир, където Андриян Василев издига манастирската чешма.

Вижте още: Екопътека до Скалните манастири край Шумен

Скален манастир "Света Марина" през 2007 г.
Скален манастир „Света Марина“ през 2007 г. (снимка: Милена Павлова)

Скалните манастири в Карлуково са безценни исторически паметници. Създадени при трудни условия и ограничени средства, те имат непреходно значение като паметници на познание за българите и Българската държава през Средновековието. Находките от по-късно време свидетелстват, че скалните манастири в района на Карлуково продължили да съществуват и след падането на България под Османско владичество и са спомогнали за утвърждаване и запазване на християнството.

Историята на възстановяването на скалния манастир „Света Марина“ и едноименния храм са живият пример за това как православните храмове в страната ни векове наред са строени от хората за хората. Ако някога сте се замисляли над думите на Апостола „Дела трябват, а не думи“ и искате да оставите нещо след себе си, непременно посетете „Света Марина“ под Националния пещерен дом. Тук в уединението на скита, сред зидовете на манастира, стенописите и китния двор, излезли изпод ръцете на родолюбиви българи преди векове и възстановени и поддържани от други такива в наши дни, ще се докоснете до собственото си сърце и със сигурност ще получите вдъхновение как да последвате завета.

Скален манастир „Света Марина“ се намира под Националния пещерен дом
Скален манастир „Света Марина“ се намира под Националния пещерен дом (снимка: Милена Павлова)

Ако искате да посетите храма, ще трябва да се подсигурите с удобни и стабилни обувки, шапка през лятото. Можете да слезете откъм Националния пещерен дом, или да минете през Проходна, следвайки маркировката и табелките.

Последната част от пътеката е оборудвана със стоманено въже, дървени мостчета и метални стълби, тясна е и не е лека. Непременно трябва да се държите за стоманеното въже и да не се разсейвате от красотите наоколо, както и да обмислите добре дали бихте искали да минете по тази пътека с деца под 7 години. Ако сте с куче, най-безопасно за всички е да оставите четирикракия си приятел горе, за да избегнете нежелани инциденти по трудната пътека. Необходимо е ръцете ви да са свободни. Освен това, ако си носите бутилки или храна, ще трябва да изнесете отпадъците си обратно със себе си.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.