Представяме ви победителите в конкурса „Защо харесвам тази хижа“, който се проведе в рамките на кампанията „Хижа на годината“. В него всеки имаше възможност да изпрати до 10 авторски фотографии на любимата си хижа, представящи я в най-добрата ѝ светлина, придружени от кратък текст.
Тримата победители печелят разходка със Subaru до хижа на БТС по избор. Наградата включва уикенд (петък – понеделник) с автомобил Subaru XV, пълен резервоар с гориво и ваучер за нощувка в избраната хижа.
Станислава Белчева е един от призьорите в конкурса, чието описание и снимки на хижа „Камен дел“ ви споделяме тук:
Всяка хижа, която сме посетили, е останала в сърцата ни. Във всяка хижа, която сме посетили, сме оставили по частица от сърцата си. Тази, с която чувствам се най-емоционално свързана е Камен дел, на Витоша. Ще рече човек „ей я, къде е, какво ѝ е толкова специалното“ и веднага ще му отговоря, че не е нужно да се пропътуват хиляди километри, да се проходят още десетки, да се преодолеят стотици метри денивелация, за да намери човек своето местенце. Своя дом в гората, в планината.
Малките неща правят големите разлики. Или по-точно отлики. Отлики от останалите. Дъхав горски чай и хляб от сърце, за без пари. Не му трябва много на човек да се сгрее отвътре.
Но да се върнем на емоционалната част, която е тъй важна за мен. Емоционално свързана съм с хижата защото половината час преход от поляната на Момина скала до нея бе първата ми физическа активност след сериозна операция. Емоционално свързана съм с хижата защото година по-късно това бе любимият ми и винаги безотказен маршрут за прохладна разходка в планината докато носех в себе си малката ни третинка. Емоционално свързана съм с хижата защото още една година по-късно това бе първата приказно снежна зимна разходка на домашния ни дребосък, удобно наместен в ергономичната си раничка. Емоционално свързана съм с хижата защото още една година по-късно въпросният половинчасов преход бе първата самостоятелно извървяна разходка за най-малкия планинар у дома. И така година след година, емоциите се трупат, а хижата си е все там и ни чака с топлото си гостоприемство. Когато и да решим да я навестим.
*Допълнителен бонус – няма директен път с кола, което води до естествена селекция при посетителите.
