На 7 април 1923 г. под ръководството на Павел Делирадев и с участието на д-р Пею Пеев е осъществено зимно изкачване на вр. Мусала. Широко разпространено в пресата, то е обявено за първо зимно. Впоследствие се оказва, че при зимни условия върхът е изкачван и от други групи – група ученици от Самоков под ръководството на Филип Пройнов /1915 г./, група на ЮТС, под ръководството на Любен Тодоринов /1919 г./, както и на цар Борис III /1919 г./. За тези „първи” изкачвания научаваме твърде късно, тъй като те не са били съобщени в пресата.
На 10 април 1965 г. Атанас Кованджиев и Богдан Дуков правят първото зимно изкачване на най-сложния маршрут на Дяволските игли – „БКП”. Тъй като по това време маршрути от подобни имена се считаха за много престижни това изкачване получава голямо признание.
На 15 и 16 април 1971 г. Христо Проданов и Трифон Джамбазов поставят началото на първите зимни премиери като трасират един много труден маршрут на вр. Злия зъб. Започнат от основата на стената, той върви право нагоре, без отклонение нито вляво, нито вдясно, без да избягва дори и най-трудните пасажи, появили се по пътя им. Тези маршрути сред алпинистите са познати като „Диретисими”, а тъй като това изкачване е осъществено по време на партиен конгрес турът им е наименован „Х-ти конгрес на БКП”.
На 20 април 1984 г. българските алпинисти осъществяват най- големия ни успех в над 90-годишната история. На тази дата Христо Проданов стъпва на най-високата точка на планетата Еверест 8848 м. Както е известно от този подвиг – Христо не успява да се завърне. Успехът на националната ни експедиция „Еверест-84” се подсилва няколко дни по-късно от още 4-ма наши алпинисти – на 8 май от Иван Вълчев и Методи Савов и на 9 май от Николай Петков и Кирил Досков.
На 20 април 1969 г. 14 души от гр. Сливен осъществяват първото ни масово изкачване на първия връх на Африка – вр. Ухуру 5895 м, познат повече като Килиманджаро. Нека припомним, че първото българско изкачване на този именит връх е осъществено на 19 август от Дафинка Камбурова – българка, която по това време работи като учителка в близкото до върха градче Моши. Към настоящия момент на този връх са се изкачили повече от 200 българи, което го прави една от най-любимите дестинации не само за алпинисти и туристи, но и за хора, които никога не са се изкачвали на нашия първенец вр. Мусала.
На 26 април 1935 г. д-р Любен Телчаров и Никола Миронски правят първото зимно изкачване на Мальовишкия коридор. Нека припомним, че това корде/както тогава се е наричала алпийската свръзка/, прави едно от най-значимите зимни прояви – първото зимно преминаване на Карстовия ръб в Пирин, познат ни като „Кончето”.
На 27 април 1955 г. Енчо Петков и Христо Борисов осъществяват първото зимно изкачване на стената на вр. Синаница в Пирин.
На 28 и 29 април 1928 г. Васил Радев и Иван Иванов осъществяват първото зимно преминаване на силно насечения ръб, познат тотава под името „Рупите” . Това преминаване става със ски, тук трябва да поясним, че по това време щом проявата е осъществена при зимни условия то тя трябва обезателно да е със ски. И двамата на 19 ноември 1929 г. ще вземат участие в учредяването на Българския планински клуб /БПК/, а по-късна алпийски клуб /БАК/.
И като за финал за априлския календар ще завършим с 30 април 1981 г., когато Христо Проданов изнася българския трикольор на първия български осемхилядник – вр. Лхотце 8516 м. Върхът, заемащ четвърто място в йерархията на най-високите върхове на планетата. И това той прави като ръководител на Първата българска хималайска експедиция „Лхотце-81”, посветена на 1300-годишния юбилей от основаването на българската държава.
Забележка: Тъй като тук често спомеинавахме „първо зимно“ нека добавим, че по това време за „зимно изкачване“ се считаше времето, по което в планината е имало значително количество сняг, а не астрономическото време 15 декември – 22 март.
