Спомен за Христо Проданов между две дати

На този ден, великият ни алпинист щеше да навърши 78 години

0
 

Сподели

Shares

Тази година на 24 февруари Христо трябваше да навърши 78 години. На тази дата от многобройните си почитатели и приятели той щеше да получи позд­равления и пожелания за нови успехи. Героят на България, първият българин, стъпил на Покрива на света, не навърши своите 78 годи­ни, защото съдбата бе решила друго. Остави го само на 41 години.

Отне ни го в най-звездния му миг – когато българският алпинизъм бе постигнал най-големия успех в цялата си история. Българин бе стъпил на първия връх на планетата – Еверест, на 8848 метра. И този българин бе синът на Карлово и на България.

Помните ли 20 април на 1984 година? На тази дата един българин бе развял родния трибагреник на заветните 8848 м на Еверест. Чрез радиото, телевизията и вестниците – наши и чужди, Христо бе влязъл във всеки дом.

0бади ли се?„, „Слиза ли?„, „Къде е?„.

Въпроси, въпроси, които, уви, оставаха без отговор. Мъчително и трудно минаваха минутите и ча­совете. Един българин изживяваше по най-достоен начин последните минути от своя живот, и то там високо горе, в границите на 8500 метра – в „Границите на смъртта„.

Христо го няма! Колко трудно  е осмислянето на то­зи факт. На 24 февруари заедно с него трябваше да направим равно­сметка на изминатия път. Правим я сега ние, но уви, сами.

Роден и израснал в подножието на Балкана – в Карлово, още като ученик, Христо така се пристрастява към алпинизма, че той става смисъл и съдържание на неговия живот. В Рила, Пирин и Стара планина се катереше с еднаква страст. Търсеше най-трудните и логични алпийски маршрути. Прокара над 30 премиери към върховете и то от най-висока категория на трудност. Сменяше партньорите си често – проф. Георги Атанасов, Атанас Кованджиев, Трифон Джамбазов, Благой Дживджанов, Асен Велев, Пламен Гурзовски. Винаги търсеше най-прекия път от основата на стената до самия връх или тъй наречените „Диретисими”. Стана инициатор и на зимните премиерни изкачвания.

От автора: Снимката е съвсем необичайна за Христо. Така официален и с вратовръзка той отиде в Москва, за да разкаже на съветските алпинисти за изкачването си на Лхотце 1981 г. И най-вече за преминаването на ледопада „Кхумбу”, защото те трябваше през 1982 година да бъдат на Еверест. И тъй като за двата върха – Еверест и Лхотце базовият лагер е един и същ, а и до около 7500 метра нагоре пътя е също един и същ. За съветските алпинисти тази среща бе необходима и полезна. Снимката е направена от Държавния треньор по алпинизъм на СССР Владидимир Шатаев, с когото сме много добри приятели и все още си кореспондираме. Той ми я изпрати тези дни специално за рожденния му ден..

С изявите си в Кавказ и Алпите той накара и най-строгите съдници да заговорят с уважение за българския алпинизъм. Ушба, Шхелда, Гранд Жорас, Матерхорн и Пти Дрю са върховете, пред които се прекланят всички алпинисти, а за Христо те просто бяха етап от подготовката му към най-високите върхове в света. И най-важното – пред имената на всичките споменати върхове можем да поставим първо българско.

Каква завидна спортна кариера!? Каква колекция от върхове!?

Първи българин на осемхилядник /Лхотце – 30 април 1981 г./. Първи българин на първия връх на планетата Еверест /20 април –1984 г./. И на двата върха сам.

В Хиндукуш, Памир и Хималаите, Христо показа истинските си възможности. За кратко време премина по няколко пъти всичките седемхилядници на Памир – 5 пъти на пик Ленин /днес Авицена/, 4 пъти на Корженевска, 2 пъти на пик Комунизъм /днес Исмаил Самани/ и 1 път на вр. Ношак в Афганистан. Събра в актива си 12 изкачвания на върхове над 7-те хиляди метра и по този показател и все още е не­надминат от нито един български алпинист, въпреки че вече 34 го­дини го няма. Едва преди 8 години един друг достоен алпинист – Динко Томов от Сливен, успя да изравни рекорда му, осъществявайки дванадесетото си изкачване на седемхиляден връх, стъпвайки на вр. Мустаг Ата /7546 м/ в Китай. За съжаление, и за него вече говорим само в минало време.

След Еверест чухме много и най-компетентни оценки за Христо. Чухме ги от такива светила в алпинизма като Райнхолд Меснер, най великият алпинист на всички времена, Едмънд Хилари, първият човек стъпил на Еверест, проф. Едуард Мисловски, първият съветски алпи­нист, достигнал голямата мечта на поколения съветски алпинисти – Еверест. Всички те бяха единодушни – Христо Проданов е един от най-големите алпинисти в света. Към това ние бихме добавили, че ако Христо бе доживял своя 78-ми рожден ден, той щеше да празнува и пълната колекция на всичките 14 осем хилядника на нашата планета, наредил се непосредствено след големите Меснер, Кукучка и Лоретан. Навярно щеше да е събрал и втората по важност колекция от 7-те континентални първенци. Да, щеше…

Въпреки, че Христо остана завинаги по склоновете на Еверест, 15 години по-късно, в края на 1999 г., когато календарно завърши XX век, както всички спортни федерации излъчиха своя спортист на столетието, федерацията на българските алпийски клубове /ФБАК/ направи допитване до своите членове. В анкетата „Българският алпинист на XX век“ взеха участие 114 настоящи алпинисти, ветерани, деятели, както и 19 спортни редакции от всекидневния и периодичен печат и електронните медии – общо 133 гласували. След обработката на подадените анкетни карти става ясно, че Христо Проданов, посочен 90 пъти на първо място, събира общо 1335 точки и напълно заслужено е обявен за „АЛПИНИСТ НА СТОЛЕТИЕТО”. С 1004 точки вто­рото място е отредено на Николай Петков, а Дойчин Василев зае третото място с 630 точки.

Още едно заслужено признание за Христо идва на 14 януари 2010 г. При допитването на БНТ до телевизионните си зри­тели за спортното събитие на XX век с 19.96% първото място зае­ма изкачването му на вр. Еверест /20 април 1984 г./. Второто място е за националния ни отбор по футбол, класирал се на IV-то място на световното първенство в САЩ – 1994 г. с 16.85%. А с 14.36% третото място остава за рекорда на Стефка Костадинова на висок скок, поставен на 30 август 1987 г. в Рим.

Трудно, много трудно ми е да си представя Христо като 78-годишен с побелели, а може би и малко оредели коси. И днес в съзнанието ми все още е онзи Христо – винаги усмихнат, прилично спортно облечен, забързан и с поглед, зареян някъде към висините. Пълен с ентусиазъм, с много енергия и планове, от­правени към нови върхове, защото неговото верую бе:

Завиждам на хората, на които предстоят нови върхове.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.