Трудно ще ти се случи да си на катерачно събитие и просто да подминеш фланелка с надпис Drill and Chill и нарисувана бормашина под него. Като се има предвид на колко места в Европа болтирането на скали отнася гневна критика, да носиш с гордост подобно послание на гърдите си, те прави да изглеждаш малко подозрителен.
Давид Лемерер, 29-годишен катерач от Виена, е облякъл тениската, за да промотира стартирания от него и група босненци катерачен фестивал в района на босненския град Баня Лука. Групичката си е поставила за цел да облагороди – или с други думи да пригоди за катерене – обширен скален терен, извисяващ се на стотици метри над коритото на река Върбас в продължение на цял километър. Първото издание на фестивала Drill and Chill през 2015 г. успява да организира болтирането на около 70 маршрута върху внушителните скални стени. Новооткритата катерачна локация носи името „Каньон Тйесно“ („тясно“ на сръбски).
Местното население не само не е смутено от идеята за въздействие върху природния пейзаж, но дори е оптимистично настроено и съдейства по всевъзможни начини. Властите оказват пълна морална подкрепа, като позволяват затварянето на главната магистрала към столицата Сараево за по половин час всеки ден в продължение на десет дни – колкото трае фестивалът. В тези промеждутъци майсторите с бормашини рутят директно върху самия път нестабилните скални блокове по бъдещите катерачни маршрути. Жителите на околните села пък приветстват възможността за вечерни веселби около огъня с участниците на фестивала, а още повече се радват на предупрежденията, че районът може да се превърне в туристическа дестинация. Притокът на пари и потенциалът за развитие на бизнес по тези затънтени и изоставени места звучи за тях като красива детска приказка.
Босна и Херцеговина все още търпи последствията от кървавия етнически конфликт от 90-те години и това я тегли назад икономически. Страната има най-ниския БВП на глава от населението, според данни на „Евростад“, едва 28% от средната стойност за Европейския съюз. Тя все още се опитва да възстанови изцяло заличената по време на войната инфраструктура, както и да си справи с геополитическата изолация на глобално и местно ниво. Времето сякаш е спряло в малко населените места, където хората живеят без постоянен достъп до вода и ток и разчитат изцяло на природата за своята прехрана, на земеделие и животновъдство. Макар на малко от тези хора да им се вярва, в последно време Босна започва да напомня на света за съществуването си, вече с позитивни асоциации за една китна и колоритна европейска страна. И най-вече, много интересна страна, защото е пазила богатствата си в тайна през последните 20 години.
Истината е, че Босна вече се нарежда сред най-бързо развиващите се туристически дестинации в Европа, като една определна концепция дърпа голяма част от туристическия бизнес и тя е за активен туризъм на открито. Логично, тъй като по настоящем природата е най-голямото богатство на страната – това, което войната не успява да разруши. Оказва се, че страната е истински рай под небето за два любими екстремни спорта – скално катерене и планинско колоездене.
Почти цялата територия на държавата е заета от Динарските планини, които са
сравнително ниски на височина (макс. 2694 м) и с много нагънат и разнообразен релеф. Във високите части се нареждат обширни карстови плата, а в ниските – гъсти смесени гори. Реално горите заемат половината от територията на страната. Динарите имат богата мрежа от реки, които – особено в най-високата им, централна босненска част, са издълбали внушителни речни проломи, като каньона Тйесно на река Върбас. Безкрайните скални стени са от много чист и силно ерозирал варовик.
Погледнат от въздуха каньонът Тйесно прилича на отворена човешка ръка с петте си скални хребета. Скалите достигат височина до 300 метра над реката и се простират на разстояние от един километър по протежение на реката. Релефът може да предложи всичко на катерача – полегнали наклони, вертикални плочи, алпийски цепки, гигантски туфи и обширни куполи. Мащабният терен е разделен на 10 сектора, подходите към които са обозначени с табели. Повечето от новосъздадените маршрути – 75 на брой, се съсредоточават в сектор „Амфитеатър“ и варират между 20 и 200 метра и трудност от 3 до 9а. Това е и единственото място в Босна с изградени установки за хайлайн, за ленти от 20, 40 и 110 метра.
За катерчаната дестинация отговаря местният клуб „Екстрийм“. Малко общество, развило се през последните 15 години от нулата, поради липса на наследство в този спорт. Естествено, каньон Тйесно е катерен в миналото и от това време са останали четири-пет маршрута, но те вече не се ползват. Знае се, че Босна е имала дълга катерачна традиция, но тя е заличена изцяло по време на войната, а алпинистите от онова време остават в сянка. Новото поколение босненци с ектремни наклонности преоткрива за себе си величествените скални монументи в околния пейзаж чак след края на 90-те години. Новосформираните катерачни клубове из различни точки на страната – като Сараево, Баня Лука и Мостар, канят чуждестранни катерачи, които да им преподадат базовите умения в спорта. Преди това тези новаторски сдружения строят катерачни стени с подръчни материали и концепции.
Давид Лемерер твърди, че тази есен в Босна ще бъдат създадени 200 чисто нови маршрута на различни локации. Те ще бъдат изградени от местни доброволци с материали, спонсорирани от държавата. Очаква се и откриването на една до момента неизвестна, но доста обширна катерачна локация до град Мостар в местността Благай. През пролетта ще бъде издадена и актуална книжка-гидовник, която да обобщи всички нови обекти в страната (повечето маршрути са на не повече от 2-3 години). Справочникът ще се разпространява през сайта www.balkancolors.com.
„Балкан колорс“ е и съвсем прясно създадената компания на Давид и двама негови приятели – ръководителят на катерачния клуб в Баня Лука, Игор Вукич, и запаленият по Босна французин-катерач Жулиан Майе. Концепцията е за агенция за активен туризъм, която ще предлага организирани занимания с катерене из страната. Допълнителен ангажимент е развиването на катерачната общност в Босна, чрез събития от типа на Drill and Chill и търсене на спонсори на нови катерачни обекти. За градивната дейност в каньон Тйесно Давид привлича австрийската компания AustriAlpin. Социолог по професия, той има и по-амбициозни планове като превръщането на катерачния спорт в лост за сплотяване на трите етноса, живеещи на територията на Босна и Херцеговина. Подобен проект е вече в движение и предвижда, естествено, и болтирането на нови обекти с помощта на добровлци от противпоположни краища на страната.
И нека споделим най-накрая как Давид, който живее в Австрия, се запознава за първи път с Босна и остава трайно запленен от нея. Шест години по-рано – без да знае за щедрия й скален пейзаж, той отива там с група австрийски приятели да кара маунтинбайк по безкрайните й отворени хълмове. Ето, че всичко в този разказ си идва на мястото.
Статията е част от брой ЕСЕН 2016, където ще намерите и продължението за планинското колоездене в Босна. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена.
