„Следва много остър гребен, който би трябвало да ни изведе до северния склон на Големия иглен връх. Оттук нататък ще се движим в гъста мъгла. За сверяване на правилната посока използваме снимка, която имаме от Любо Иванов; по нея търсим съвпадения с релефа, на който сме. С невероятна интуиция Николай намира правилната посока на движение. Часове наред се лутаме в гъста мъгла и големи цепнатини. Няколко пъти се налага да изкатерваме почти отвесни ледени стенички с височина между пет и десет метра. На височина от 1200 м. облаците леко се разреждат и ние започваме да различаваме очертанията на отделните ледени форми около нас. На една малка ледена площадка в стръмния около 50 градуса склон спираме за отдих. Тук сменям Николай, а видимостта значително се подобрява. За наш късмет и радост установяваме, че се намираме на правилния път, който следва да ни изведе на върха. Теренът в по-голямата си част е добре фирнован склон с много интересни кристали от замръзнал скреж. Движим се вляво от огромна ледена гъба, висяща от билото, където се намира и нашата цел.“
Така звучи малка част от историята на Дойчин Боянов за изкачването на Голям иглен връх на шестия континент Антарктида, описана в наскоро издадената книга “Българските върхове по картата на света” в авторство на Сандю Бешев и Дойчин Боянов. Големият иглен връх е част от планината Тангра, която е полегнала на остров Ливингстън. На него се намира българската антарктическа база “Св. Климент Охридски”, което прави възможна алпийската експедиция през 2014/15 г. на Боянов и още двама изявени наши алпинисти, Николай Петков и Александър Шопов. Българският дом насред ледената земя предоставя незаменимо убежище и логистична подкрепа на алпинистите.
Амбицията за изкачване на далечните и съвсем непознати върхове на Антарктида се развива от първата среща на Боянов с континента през 2013/14 г., до която се стига във връзка със спортен проект с малко по-различна цел. Като преподавател в Националната спортна академия, Боянов се оказва част от екип изпратен да изследва на терен физиологичните и психологическите параметри при адаптация на човек в екстремни условия. По време на това посещение се прави и първият, тогава неуспешен, опит за стъпване на два планински върха в околността на базата, върховете Лясковец и Левски. Следващите посещения на алпинисти на Антарктида получават друга научна цел, която се състои в събирането на точна информация за планинските участъци на остров Ливингстън.
Островът представлява една от най-северните точки на Антарктида. Бъдейки откъснат от основната част на континента, където преобладава стабилно и ясно време, Ливингстън е подвластен на екстремни метеорологични влияния, идващи от океана. Също така, земята има планински, даже алпийски, характер, за разлика от централната част на Антарктида, където релефът е равнинен. Разположението на българската база на това място дава на България изключително предимство за реализиране на гигантски постижения в сферата на световния алпинизъм. Защото Антарктида е едно от малкото останали места по света, където има същевременно неизкачвани и изключително трудни за покоряване върхове, макар и тяхната височина да е сравнително ниска.
Големият иглен връх е висок едва 1680 метра, но описанието на Боянов по-горе ясно представя опасностите, с които са свързани планините в този район на света. Основна трудност представлява липсата на каквато и да е информация за терена и точното местонахождение на обектите. За това допринася и честата липса на видимост, заради много гъсти мъгли, които сливат снежната земя с въздушна белота и създават условия на уайтоут. Теренът е опасен с всеобятното наличие на ледникови цепнатини и висящи ледени блокове. Самите върхове представляват безразборно натрошени сераци и снежни гъби, облицовани със снежни кристали. Времето е изключително променливо, с почти постоянен и много силен вятър и чести снеговалежи. Самото географско разположение на планините предопределя различни атмосферни условия в сравнение например с планините в екваториалните зони на планетата ни. Разреждането на кислорода на височина се случва на по-ранен етап от изкачването и е предпоставка за развиване на височинна болест.
Въз основа на опита си от експедицията си през 2014/ 15 г., Дойчин Боянов и Николай Петков са изключително подготвени за тазгодишното си начинание. Те разполагат вече със значителна информация за началната част на маршрутите, които са избрали, както и за нужния подход към терена и метеорологичните условия. Тяхната мисия е да изкачат и измерят точната височина на пет върха от планината Тангра. На три от тях – Борис (1665 м.), Симеон (1576 м.) и Левски (1430 м.), досега не е стъпвал човешки крак. Другите два, Фрисланд (1700 м.) и Лясковец (1433 м.), са вече изкачвани, но има съмнения за промяна в тяхната височина, в следствие на големи наслоявания на сняг в билните им части. Петте върха са част от същия планински масив, към който принадлежи Игления връх. Първенецът на острова, Фрисланд, е бил изкачван три пъти, но по един и същи маршрут. Голяма част от главното му било е все още неизследвано, което провокира Боянов и Петков да направят изкачване по съвсем нов маршрут, по Северното ребро на масива.
Трябва да се отбележи, че височините на споменатите девствени върховете са само ориентировъчни. Тeхните стойности са установени от подножието им по математически методи, които могат да дадат грешка от до 200 метра. Джипиес устройствата, които ще ползват алпинистите ни ще позволят измерване на височините с точност до сантиметър. Интересен е моментът и с българските имена. Оказва се, че не е задължително да изкачиш връх, за да го назовеш. Българската антарктическа експедиция през 2004/05 г. картографира 146 географски обекта в района на българската база и им дава български имена. Голяма част от обектите са планински върхове в планината Тангра, като само малък брой от тях са изкачени. Боянов и Петков няма да имат правото да сменят имената на върховете след покоряването им, ако пожелаят.
Престоят на алпинистите на Антарктида е планиран в рамките на един месец, в периода около Нова година, за когато се наблюдава повтаряща се тенденция за хубавото време. Това време от годината е характерно също със слоеста облачност, която предоставя единствения сценарии за пасажи от маршрута с добра видимост. Излизането на алпинистите ни над дебелия слой облаци, който така здраво обгръщат острова, е основен елемент от стратегията им за покоряването на набелязаните за тази експедиция върхове.
Благодарение на българския фотограф и оператор Неделчо Хазърбасанов, който ще се включи в алпийската експедиция, за да документира преживяването, всички ние ще можем да зърнем мистичните антарктически върхове и да съпреживеем подвига.
Научете повече за другия амбициозен български проект, който ще се развива в идните месеци на територията на Ледения континент.
Прочетете интервюто с професор Христо Пимпирев, за да научите подробностите от програмата на 25-тата българска антарктическа експедиция.
