Каньон тйесно, живописен речен пролом, с огромни каменни стени, в Босна и Херцеговина, има минало и бъдеще в скалното катерене разделени от една голяма война. От времето преди унищожителните въоръжени сблъсъци в страната между 1992 и 1995 г., по монументалните каменни отвеси на каньона са останали четири-пет ръждиви спортни маршрута, които не се ползват от съображения за безопасност. Старите катерачи се знаят само по име, но никой не ги е виждал над реката в последните 20 години. След 2000 г. младите хора, живеещи в района на град Баня Лука, северозападна Босна, започват да развиват интерес към богатия скален пейзаж и създават свой катерачен клуб, от нулата. Следвоенната изолация ограничава достъпа до полезна информация по темата и в началото младежите са принудени да изобретяват сами техники и инфраструктура за катерене. По-натам търсят помощта на чуждестранни катерачи, да им преподадат основата за развитие на спорта.
През 2010 г. австриецът Давид Лемерер посещава случайно Каньон тйесно, покрай организирана маунтин байк почивка, и мястото не напуска ума му в следващите пет години. През 2015 г. той успява да организира катерачен фестивал на локацията, по време на който се установяват повече от 70 маршрута. Тези линии съставляват само един от десетте планирани сектора в местността. Следващата година мероприятието е повторено с още по-голям успех, разкривайки още два нови катерачни сектора. Идеята на Давид е добре планирана и работи: инвентарът е осигурен от австрийска комапния за катерачна екипировка; строителите са обучени на място доброволци, а 10-дневните, ежегодни вече, сбирки са подплатени с позитивни социални изживявания.
КАКВО СЕ ПРЕДЛАГА
Проломът на река Върбас, в южна посока от Баня Лука, се простира в продължение на близо километър – високи скални стени, с разнообразна форма и релеф. Височината достига 400 метра на места. Катерачната локация е развита само от едната страна на реката, тази с южно изложение. Теренът е разделен на пет сектора – Амфитеатър, Чучо-мучо, Дйевояцка коса, Камен мудрости и Окер, като най-разработени са първият, вторият и последният участък. Налични са 140 маршрута – изградени с чисто нова екипировка и по надежден начин. Около 20 процента от тях са за повече от едно въже. Техническата трудност се движи главно между 5b и 7b. Съществува един единствен проект с трудност 9а. Скалата е варовикова и на места силно ерозирала в разнообразни форми, най-интересните от които са дългите туфи. За напредналите катерачи има куполи и обширни плочи, а за начинаещи достатъчен брой маршрути с полегнали наклони.
ОРИЕНТИРАНЕ
Каньонът се намира на 12 км от град Баня Лука, в околността на село Рекавице. Секторите се намират на 10-20 мин. разстояние пеша от селото. От нещо като паркинг се хваща дясно, докато не се стигне до двор с две срутени къщи. Оттам се взема първото дясно и след това първото ляво, докато не се достигне малка полянка. На нея се намират специално изградени табели с упътване към катерачните сектори. Онлайн информация за маршрутите е налична на следните уебсайтове: на местния катерачен клуб „Екстрийм“ (extremebl.com), на катерачния фестивал „Дрил енд чил“ (drillandchillfestival.com), на туристическата организация „Балкан колърс“ (www.balkancolors.com). През пролетта на 2017 г. се очаква пускането в продажба на подробна книжка-гидовник на катерчаните локации в цяла Босна и Херцеговина, в авторство именно на „Балкан колърс“.
Град Баня Лука се намира на 700-800 км. от София. Населеното място е свързано с магистрала до столицата Сараево, което прави придвижването с автомобил бързо и удобно. По-трудоемката отсечка е тази, от България до Сараево, където пътищата са двулентови и ползвани редовно от много тирове и камиони. Последното, в комбинация с манталитета на местните шофьори, прави пътуването, така да се каже, опасно. За влизане в страната с автомобил с чуждестранна регистрация се изисква зелена карта.
Друго важно нещо за престоя в Босна е съществуващата (теоретична) опасност от изостанали военни противопехотни мини. По тази причина не се препоръчва предвижването пеша или с кола в извънградски зони встрасни от пътищата. Като изключим последните неща, Босна е много зелена, хълмиста и красива и си заслужава да бъде посетена.
По-долу може да видите документалния филм за първото издание на фестивала „Дрил енд чил“:
