Изминали са вече 96 години, но един въпрос все още вълнува алпинисти и планинари от целия свят. Кои всъщност стъпиха първи на покрива на света – Мелъри и Ървин или Хилари и Тензинг?
На тази тема са изписани стотици и хиляди статии. Издадени са и много книги. Проведени са и десетки експедиции с едничката цел – да намерят доказаятелства в твърдението на своята теза. Този въпрос от дълги години вълнува и мен. По този въпрос съм провел и продължителни разговори с американския алпинист Дейвид Брейшърс /виж в. „Ехо” бр. 1/1986 г./. Неотдавна ми попадна и романизираната биография на Джордж Лей Мелъри. Прочетох я на един дъх, независимо отблизо 500-те ѝ страници.
И ето какво отново ме върна към тази тема.
На 7 юни 1924 г. в малката палатка в границите на 8300 метра, Мелъри пише поредното си всекидневно писмо до обичната си съпруга Рут.
”Скъпа моя”
Намирам се в малка палатка на 8320 метра надморското равнище и на почти 8000 километра от родината в търсене пътеките на славата. Дори и да ги намеря, те не ще означават нещо, ако не мога да споделя мига с теб….
… Скъпа моя, искам да ти кажа още толкова много неща, но ръката ми започва да трепери, а и трептящото пламъче на свеща ми напомня, че утре ме чака задача.
Смятам да поставя снимката ти на най-високата точка на света, за да пропъдя завинаги този демон от мен и най-сетне да се върна при жената, която винаги съм обичал… Прости ми, че ми бе нужно толкова много време, за да осъзная, че за мен си по-важна и от самия живот.”
ВИЖТЕ: Случаят “Дятлов”: Руската прокуратура разкри мистерията?
Мелори и Ървин в последния си път
Оказва се, че това е и прощалното писмо до обичната му спътница в живота. На следващия ден 8 юни 1924 г. заедно с младока Андрю Ървин, Мелъри поема към голямата цел. Нещата за този ден са почти изяснени. х и Андрю /Сенди/ Ървин не се завръщат, което поражда най-голямата загадка на световния алпинизъм.
На 1 май 1999 г. поредната американска експедиция, поставила си за цел да намери телата на двамата алпинтисти или поне част от техни вещи прави историческо откритие – намира тялото на Джордж Мелъри. Отново ще се позовя на един от участниците в тази експедиция – немският алпинист Конрат Анкър:
„Боже мой!- обади се наякой зад мен – Това не е Ървин, а Мелъри.” Пише Джефри Арчър в романизираната биография на Мелъри и продължава: „ Пъхнах ръка във вътрешния джоб на мъртвеца и сръчно извадих кесията, изплетена така прилежно от съпругата на Мелъри. Разтварям я внимателно със страх да не се разпадне. Ако се откриеше каквото търсим, мистерията най-сетне щеше да намери своето решение.
Кутия кибрит, ножичка за нокти, затъпен молив, плик, върху който е отбелязван броят на работещите кислородни бутилки, чифт планински очила, ръчен часовник „Ролекс” без стрелки и писмо от съпругата на Мелъри, писано на 14 април 1924 г. Но онова, което очаквахме да намерим, го нямаше. Няма снимката на Рут???” .
А нали тя при успех трябваше тя да бъде поставена на най-високата точка на света…
Загадката остава и тя ще вълнува алпийската общественност до тогава докато не бъде намерен поне апаратът на Ървин. Точно за този апарат, фоторепортерът на „Кодак” Дейвид Брейшърс се бе изкачил 4 пъти на Еверест.
„Ако имахме щастието да го намерим, аз трябваше на самото място да проявя филма, защото ниско долу рискувахме завинаги да изчезне и последната надежда”- ми заяви Брейщърс в интервюто през 1985 г. в подножието на вр. Ленин /Авицена/.
Част от книгата „Пътеки на славата”
