Случаят „Дятлов“: Руската прокуратура разкри мистерията?

61 години след трагичните събития, разиграли се в заснежените гори на Северен Урал, придобили известност като „случаят „Дятлов“ или най-голямата мистерия в планинарските среди – загадката е разкрита!

Или поне така твърди заместник началникът на Генералната прокуратура в Уралския федерален окръг Андрей Куряков, който на 11 юли тази година, в изявление към медиите съобщи резултатите от проведен скорошен следствен експеримент, според които причината за смъртта на 9-тимата туристи в началото на 1959 г. е лавина в условията на намалена видимост:

„При надвисналата опасност групата напуска палатката като се отдалечава на около 50 м от нея. Прикриват се под скалист хребет – естествен ограничител на лавината. Туристите дотук извършват всичко правилно, но има и втори фактор, който в този момент ги обрича… Когато лавината отминава видимостта е намалена до 16 метра, а хората отстоят на 50 м от палатката с цялата им екипировка“

ВИЖТЕ ОЩЕ: Търсене на затрупан от лавина

Според Куряков по време на експеримента сътрудниците на прокуратурата установяват, че в такива условия палатката е невъзможно да бъде открита, дори ако се знае примерното направление към нея.

Изгубвайки палатката, туристите се спускат надолу по склона, палят огън, след което правят повторен опит да намерят лагера си, но един по един замръзват, защото по това време температурите са от порядъка на минус 40 градуса по Целзий.

„Било е героична борба за живот. Паника не е имало, но и шансове за спасение при подобни обстоятелства също са липсвали“, подчертава Куряков.

Представителят на ведомството отбелязва още, че всички туристи, с изключение на Золотарьов, Дубинина и Тибо-Бриньол, са загинали от хипотермия. Освен това всички наранявания, открити по телата на жертвите са характерни за случаите на лавина. В изявлението се посочва, че през 1959 г. проучвания в тази сфера все още не са извършвани. Такива са проведени и обобщени едва през 70-те и 80-те години на миналия век, след което специалистите успяват да дадат и сравнителна характеристика на всяка травма.

Например у Золотарьов се наблюдава счупване на ребрата, което е обяснено с пример с тенис топка:

„Ако вземем една топка и върху нея приложим обгръщаща сила, то следите ще бъдат видими от обратната страна на точката, върху която е приложен натиск. Съответно, ако отгоре, от всички страни, жертвите са били притискани от 3-4 метра сняг, което е около половин тон тежест, то телесните наранявания трябва да се появят от обратната на снега страна. Именно там и са налични всички наранявания. И когато експертите разглеждат травмите по този признак – всичко си идва на мястото. Те стигат до извода, че травмите са причинени от натиска на голяма обгръщаща сила.“

В края на изявлението си Куряков обобщава:

„Проверката е приключена, по тези изводи е направено и заключението. Формално това е финалът – въпросът е закрит„.

Генералната прокуратура на Уралския федерален окръг се заема с този случай 60 години по-късно, заради силния обществен натиск и непрестанните молби от роднини на изчезналите туристи.

В рамките на разследването са извършени 9 експертизи на мястото на трагедията като за целта са привлечени специалисти по геодезия, метеорология и сътрудници на Министерство на извънредните ситуации.

Разследващите органи съобщават, че доказатлествата, събрани в хода на разследването, проведено през 1959 г. са достатъчни, за да се определи с най-голяма вероятност, случилото се с 9-тимата планинари.

Прокуратурата отработва повече от 75 версии, 9 от които основни. Сред по-ярките са „прозишествие с летящи обекти“, светещи кълба, ракетни изпитания, ядрен взрив, сеизмични явления, лавина и измама, извършена от Золотарьов – най-мистериозният член на групата, за който се твърди, че се е подвизавал под чужда самоличност.

Доказатлества за появилите се доводи, че органите на милицията са знаели за смъртта на туристите две седмици преди палатката да бъде открита, не са намерени.

„Летящите обекти“ експертите отдават на илюзия породена от факта, че групата се е движела по посока и със скоростта на вятъра.

Версията за инцидент в резултат изстрелването на ракета също отпада – по това време в отстоящия наблизо полигон Капустин Яр наистина е извършен пуск, но той няма как да бъде наблюдаван от превала Дятлов (получил името си от трагедията. Бел. ред.).

Опровергана е и версията за ядрен взрив – по книгите, които е носила групата със себе си не са открити следи от радиационно заразяване.

Най-голямно внимание е обърнато на версията за ураган – в района на превала са характерни силните ветрове със скорост до 50-70 м/с, но климатолозите опровергават възможността в момента на трагедията да е имало такива.

Сеизмична активност също не е регистрирана.

Колкото до загадъчния Золотарьов – експертите установяват, че Семьон и Алексанър, в документите са едно и също лице, което се подписва еднакво, но е използвало и двете имена.