Ейдриън Хейс е британски авантюрист и пътешествик, най-известен с факта, че през 2008 г. достига трите най-екстремни места на планетата (т.нар. Предизвикателство на трите полюса) – Северния полюс, Южния полюс и Еверест, за най-кратък период от време – 1 година и 217 дни. Това е първият му рекорд за Гинес, а за втория се отправя заедно с канадците Дерек МакДиармит и Дерек Кроу за най-дългото пътешествие със сноукайт, пресичащо ледената шапка на Гренландия – общо 3120 км в Арктика. Следващата му авантюра е да пресече Арабската пустиня пеш и с камила, следвайки пътя на британския изследовател Уилфред Тесигер, изминат през 1940 г. Освен на дълги и предизвикателни експедиции, Ейдриън е не по-малко отдаден на другата си страст – да променя живота на хората с работата си като личен наставник и говорител, и е лично ангажиран с проблемите на икономиката, обществото и устойчивото развитие. Въпреки натоварената си програма, Ейдриън успя да намери време да ни отговори на няколко въпроса.
Страхотно е, че си с нас, но какво правиш пред екрана на компютър? Не трябваше ли да си някъде… на ръба на четвъртия полюс, например?
Наистина! Има много малко хора, които не смятат, че съм непрекъснато на някоя планина, в джунглата или на полюса, но това е малко далеч от реалността. Всъщност, от една страна имам бизнес, за който да се грижа, от друга – деца, които да виждам, но също така разработвам по един голям проект на всеки 18-20 месеца. След всеки проект гледам да си взема поне няколко месеца почивка за възстановяване, преди отново да започна отново. Не бих могъл да го правя 365 дни в годината. Времето на почивка е толкова приятно, точно заради проектите.
Не си най-типичният планинар/авантюрист. Изглежда, успяваш да извлечеш най-доброто от двата свята – да правиш тези невероятни експедиции и да имаш успешна кариера. Как успяваш, как даваш най-доброто от себе си в тези две толкова различни сфери от живота?
По въпроса с приключенията, предполагам, че е поради това, че съм много разностранен. Със сигурност има спортове, в които други атлети са по-добри от мен, особено като става въпрос за планинари и катерачи. Просто са малко тези, които правят всичко едновременно. Освен това, всичко останало, с което се занимавам… може да е много трудно да го поддържам на ниво, още повече – да съм най-добрия, но предполагам страстта, с която го правя, е това, което е от значение.
Бил си къде ли не, но какво се случва в главата ти по време на тези пътувания?
Това е моето бягство от лудостта на нашия претоварен с информация свят – и го обожавам! Това е възможността да дишам истински, да се фокусирам и да съпреживявам всичко в живота сред чистата природа в най-силната му форма. Трудно е да намериш подобно място в пренаселения свят, в който живеем. Но всичко, просто всичко минава през главата ти по време на експедиция.
Доколкото знаем, не си бил в най-добрата си форма, когато си се върнал от Антарктида?
Физически бях изгубил 7 кг, но смятам, че психически бях по-засегнат. Антарктида оказва силно влияние върху всички, които се поддават на предизвикателството там, няма друго такова място на Земята. Да се възстановиш впоследствие от нея отнема месеци.
По време на последната ти експедиция, на К2 по-рано тази година (2013 г., бел.ред.), двама катерачи умряха в съня си, затрупани от лавина. На същото място трябваше да има още 30 други катерачи, ти включително. Къде е тънката линия между късмет, съдба и личното решение, и колко важно е това по време на едно приключение, където животът ти зависи от всички три от тях?
Тънка е линията, наистина. До някаква степен вярвам в съдбата, в интуицията и усещането на енергията, която присъства във всяка ситуация. Относно късмета – има доста интересни изследвания по въпроса, върху които понякога се спирам в беседите си, но няма да имам време да се задълбоча в момента. Твърдо вярвам, че малко неща в живота се случват, без да поемаш рискове, но винаги има огромна разлика между премерения и безразсъдния риск.
Какво даваш на хората, пред които говориш? Как би искал да промениш животите и умовете им?
Надяваме се, че им давам много. Да си треньор означава да увеличиш на максимум потенциала, изпълнението и резултатността, независимо дали работиш с един човек, екип или цяла организация, и това се случва. Но работата ми отива по-далеч от това. Целя се да увелича осведомеността, осъзнатостта и личния избор. По-голямата част от проблемите между хората, независимо дали във връзките им, между отделните екипи или държави, е поради това, че хората са с капаци. Или, както се казва, не виждат гората заради дърветата. Увеличете осъзнатостта и нещата приемат тотално различна перспектива.
Какво ти предстои? Нещо вече планирано?
Разбира се. Отново К2 другото лято, а преди това един осемхилядник в Непал.
Ейдриън Хейс беше лице на корицата ни и главен герой на брой Зима 2013, където може да намерите и пълното ни интервю с него. През 2014 успя да осъществи планът си и успешно изкачи К2 няколко дни преди Боян Петров. Ако сте пропуснали предишните броеве на списанието, свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена. А за по-сигурно, за да не пропускате брой в бъдеще, най-добре се абонирайте.
