Този октомври се навършват точно 15 години от водолазната експедиция „Окото“, благодарение на която, за първи път е достигна най-дълбоката точка на едноименното езеро и са извършени научни изследвания на дъното и водата. Операторът, и един от участниците, Владимир Веков ни припомня за това събитие и споделя свои размисли за бъдещето на Рилските езера.
Експедиция “Окото” се осъществява през октомври месец 2005 г. по идея на дългогодишния водолазен Румен Железаров и с помощта на подводния оператор Владимир Веков. Целта на занятието е да се извърши екологично обследване на водата и дънните слоеве на най-дълбокото от ледниковите езера на Балканите.
Начинанието е финансирано със средства на участниците, като за неговата реализация е подготвено запитване до „Национален парк Рила” за разрешение за провеждане на водолазното гмуркане.
Подготовката отнема почти 5 месеца, а работата на терен отнема 3 дена. Освен Румен Железаров, в качеството си на ръководител на експедицията и Влади Веков – помощник, към екипа се включват още 10 човека помагачи. По тежките елементи от екипировката като водолазни бутилки, баластни тежести и снимачна техника е пренесена до хижа “Седемте рилски езера” с помощта на конен керван.
За провеждане на спускането умишлено избират месец октомври – по това време свличанията по брега, причинени от топящите се снегове, отдавна са утихнали и водата е с най-добра видимост. В самия ден след внимателна проверка на водолазната екипировка във водата са спуснати лодка и въже, по което водолазите достигат до дъното. Благодарение на покойния вече Стоици Андреев от Националния природонаучен музей, екипът получава безценна карта със стратификациите (дълбочините) на езерото, с чиято помощ намират мястото на най-голямата дълбочина.
Самото гмуркане продължава не повече от 15 минути, като за това време са събрани проби от дънната почва и придънната вода. Голяма помощ в това отношение оказва проф. Яна Топалова от Биологическия факултет на СУ, която освен с ценни напътствия снабдява водолазите и със стерилни контейнери, напълнени в последствие с ценни проби от дънни седименти.
Друг важен момент от експедицията, е че Румен Железаров и Владимир Веков, по всички правила на височинните водолазни спускания, успяват за първи път да достигнат самото дъно на Окото, разположено на 37 м под повърхността.
Очаквайки на тази дълбочина да бъдат обгърнати от мрак, водолазите се екипират с подходящи подводни фенери. Оказва се, обаче, че те няма да са им нужни – водата е тюркоазено синя, изключително прозрачна и с отлична видимост – почти 20 метра! Температурата е от порядъка на 2-3 градуса.
Два месеца по-късно, през декември 2005 г. излизат резултатите от анализа на събрания материал – проф. Топалова успява да състави обща картина на процесите, случващи се във високопланинското езеро. Установена е изключителна чистота на водата, малка минерализация на повърхността, бедност на микроорганизми, както и ниско кислородно съдържание на дънните слоеве…
360: Влади, 15 години след експедиция „Окото“, как се е изменила ситуацията на Рилските езера?
Владимир Веков: Това, което виждаме в последно време, в следствие на този силно увеличен човекопоток в Рила и в частност покрай езерата доведе до резултата, чистотата на тяхната вода вече да е силно влошена, също така запрашеността на въздуха е много голяма и според мен е назряло времето за едно ново водолазно спускане до дъното на Окото, което да покаже как човешкия фактор се е отразил върху ледниковите езера за последните 15 години.
360: Напоследък усилено се говори за предприемане на мерки за понижаване влиянието на човекшия фактор върху езерата, включително и ограничаване на туристопотока до тях. Какво е твоето мнение?
Влади: Слагането на входни такси за посещение на езерата е възможно решение, макар лично аз да съм на мнение, че хората не трябва да бъдат ограничавани по никакъв начин. Не може да попречиш на човек да обикаля и да търси красотите на природата. Въпреки това, болшинството от хората трябва да разберат, че присъствието на човека в природата трябва да бъде с мярка.
Не съм аз човека, който да каже как това ще се случи, но влиянието на човека върху природата е голямо и трябва да се помисли как то да бъде сведено до минимум. Още повече това е необходимо в района на Рилските езера, защото освен природна забележителност, те са и един от символите на България. Затова и казвам, че една бъдеща експедиция до дъното на Окото би дала насока какви мерки могат да бъдат предприети.
360: Защо са важни подобни експедиции?
Влади: Те са особено важни за хората, които желаят да постигнат някаква цел. Ние си поставихме цел, планувахме дълго спускането, свързахме се с много хора и в края на краищата осъществихме нещо, което даде положителни резултати и за науката и за водолазното дело – с Румен често се шегуваме, че на луната са кацали 12 човека, до дъното на Окото са достигали само двама!
От екологична гледна точка такива изследвания също са ценни. Дори не е нужно непременно да се стига до дъното на което и да било езеро, важно е да се извърши анализ на водите на височинните езера, за да се съберат данни, съдържащи важна информация, за това какво се случва във въздуха и във водата в планините.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Умират ли Седемте Рилски езера?
