На 15 май 2019 г., брулена от ветровете, Кърсти Еннис успява да се добере до така наречената Зона на смъртта на Еверест – последните 200 метра под върха, където въздухът става толкова разреден, че вече не може да се диша без помощта на кислородна маска. Тя постигна това с протеза с островърхи котки, заместваща ампутираният над коляното ѝ ляв крак.
Близо 7 години по-рано, на 23 юни 2012 г., 21-годишната тогава Кърсти е на своята втора мисия в Афганистан, като сержант от морската пехота на САЩ. По време на рутинен полет, като картечар на хеликоптер CH-53D, машината внезапно излиза от контрол и се разбива в земята.
При удара тя губи част от челюстта си, получава множество травми по гръбначния стълб, значителни изгаряния и счупени кости по цялото тяло. Оцеляването ѝ в този тежък инцидент, обаче изглежда като далеч по-лесната задача, в сравнение с поредицата от 44 хирургически операции, която следва, наложилата се ампутация на левия й крак и годините на възстановяване след това. Травмите не са само физически – шока от удара води и до проблеми с говора и разсъдъка…
След продължителни терапии и с решителната подкрепа на роднините и близките, Кърсти съумява да се възстанови напълно – физически и психически. И въпреки, че вече не може да служи в армията, тя не се отказва и започва да води активен начин на живот. Прави го, за да покаже, че хората, които също като нея са претърпели тежки инциденти и са изпаднали в отчаяние, могат да се преборят с проблемите си.
Насочва се към няколко вида спорт – скално катерене, сноубординг и плуване. Така три пъти става златен медалист по плуване в игрите за пострадали при мисии вoеннослужещи Warrior Games, а през 2015 година е шампион на САЩ по пара-сноубординг. Това обаче не е достатъчно и Кърсти насочва погледа си към високите планини…
Само година след като се захваща с тези нелеки, за човек в нейното положение, занимания, тя успява да изкачи Килиманджаро, най-високия връх в Африка. Използва подвига си за благотворителна кампания, чрез която събира 150 000 $ за осигуряването на чиста вода за местното население.
Скоро след това у нея се заражда желанието да изкачи седемте най-високи точки на седемте континента. Надява се, че ако една, оцеляла по чудо, еднокрака жена успее да се справи, това ще привлече огромно обществено внимание и средства, които да бъдат насочени към бедните хора – за тяхното образование, медицинско обслужване и бъдещи перспективи.
Така се стига до основаването на «Kirstie Ennis Foundation» през 2018 г. Оттогава днес фондациятая е раздала над 70 000 $ субсидии за безработни ветерани и хора с увреждания. Фондацията също ръководи и клиники на открито за хора в затруднено положение и малцинствени групи.
Еверест обаче се оказва особено предизвикателство: „Намирайки се на такава екстремна височина с толкова разреден въздух, трябваше да полагам неимоверни усилия, за всяка една направена крачка. В моментите когато вече обмислях да се откажа, нещастна и бореща се, в зоната на смъртта, си мислих за всички хора, които ме гледат. Има причина, поради която жена с ампутиран над коляното крак не е била тук досега. Това беше едно от най-унизителните и най-вдъхновяващи чувства едновременно“.
Въпреки, че Кърсти не успява да изкачи Еверест, макар да е страшно близо до него, тя споделя, че целта й не е да стане първата жена с ампутиран крак, която го е постигнала, а просто да постави прецедент и с това да вдъхнови много други като нея също да опитат вкуса на приключенията и да възвърнат желанието си за живот:„Нещата, които преди не правих с два крака, сега ги правя с един!“
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Джесика Кокс, която се ражда без ръце, става пилот и попада в Книгата на Гинес
Тери Фокс, който отказа да се предаде и пробяга 5000 км с протеза
