Пещерата Наика в мексиканския щат Чихуахуа, всъщност е работеща мина, известна със своите изумителни селенитни кристали. Разположена в община Саусильо, тя е водеща по добив на цинк и сребро. Пещерите, открити по време на минните проучвания, съдържат кристали селенит (гипс) с големина до 1,2 м в диаметър и дължина до 15 м.
Как са се образували тези кристали?
През епохата на Плеистоцена Наика лежи върху древен разлом, а точно под нея има подземна кухина, пълна с разтопена магма. Тя нагрява подземните води и ги насища с минерали, включително големи количества от гипс. Кухото пространство на пещерата се запълва с тази богата на минерали, гореща вода и остава така за около половин милион години. През цялото това време температурата на водата се задържа стабилно малко над 50° C , което спомага за образуването на кристалите.
Как точно кристалите са станали толкова големи?
В продължение на хилядолетия кристалите се развиват в условията на изключително рядка и устойчива околна среда. Температурите постоянно се държат около 58° C и именно богатата на минерали вода стимулира формирането на толкова огромни кристали. през 2000 г., съвременните минни операции разкриват природното чудо, изпомпвайки вода от пещерата с размери 10 на 30 метра.
Изследване и научни публикации
Научен екип, координиран от Паоло Форти, специалист по пещерни минерали и кристалограф в Университета в Болоня (Италия), проучва подробно пещерата през 2006 г. За да оцелее и да може да работи при екстремните температури и влажните условия, екипът му разработва свои собствени охлаждащи костюми и системи за студено дишане (съответно наречени костюм Tolomea и респиратор Sinusit).
Специалните гащеризони са снабдени със слой съдържащ охлаждащи тръби, разположени по цялото тяло, и свързани към раница, тежаща около 20 кг. Раницата пък представлява резервоар пълен със студена вода и лед. Този тип охлаждане, чрез топене на лед през въпросният костюм, осигурява комфорт на тялото за около половин час престой в пещерата.
Освен минералоложки и кристалографски изследвания, са направени и биогеохимична и микробна характеристика на гигантските гипсови кристали. Щайн-Ерик Лаурицен, от Университета в Берген, Норвегия, пък извършва датиране с уран-торий, за да определи накрая максималната възраст на тези кристали – около 500 000 години.
Пенелопе Бостън (от Института по минни технологии в Ню Мексико), специалист по спелеология и геомикробиолог, изследващ екстремофилни организми, извлича проби при стерилни условия от кристалите. Целта е да се открие възможното присъствие на древни бактерии, капсулирани вътре в течни и твърди инклузии на кристалите при тяхното образуване. Тоест чрез микробиологичните изследвания тя се надява да намери доказателства за древни микроорганизми, попаднали в първоначалния течен разтвор, от който кристалите са се образували.
Същевременно се провеждат и много други изследвания, обхващащи областите на поленологията (изследване на полените), геохимията, хидрогеологията и физическите условия, преобладаващи в Кристалната пещера. Резултатите и анализите от всички тях, тепърва предстои да излизат и със сигурност ще бъдат доста любопитни…