Един много стар и изключително упорит мит открай време заема челни позиции в дългата ранг листа на софийските потайности и легенди. Според него Витоша, от която по-високо няма, е един угаснал прастар вулкан. А може би и не съвсем угаснал.
Корените на мита могат да се проследят до княжеското време от края на ХІХ и началото на ХХ век. Тоест почти веднага след като българите са научили за първи път за съществуването на вулкани, тутакси са нанесли един на картата и то не къде да е, а досами столицата си…
И така до днес, когато все още по вестници, телевизии и интернет, интензивно продължават да се вихрят нажежени като лава вулканични теории, дискусии и опасения за скорошно катастрофално изригване и превръщането на свидната ни столица във втори Помпей. Действително ли обаче е възможно някой ден този сценарий да се разиграе на родна почва?
В мрака на далечни епохи
90 милиона години назад, през далечната епоха на късната Креда, много преди планетата да бъде смущавана от присъствието на Хомо сапиенсите, нашата страна е била доста трудно разпознаваема. Най-вече защото почти цялата се е намирала под водата.
На дъното на този праисторически океан е имало процепи, намиращи се приблизително около съвременното място на Витоша. През тях от земните недра периодично е извирала разтопена магма – директно във водата.
Наличието на слабо споени скали, наречени андезидови туфи, говори, че те са се образували под водата, макар и оттогава да са претърпели известен метаморфизъм. Образуването на самата планина обаче няма нищо общо дори с тези вулканични процепи. Тя има съвсем различен произход и се е формирала значително по-късно, при сблъскването (постепенното сблъскване, не си представяйте автомобилна катастрофа) на Евразийската плоча с южните тектонични плочи при движението им на север.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Морени ли са „Витошките морени“?
Тогавашната тектонична обстановка в региона е била доста динамична, тъй че отделни участъци от Средногорието, част от което е и Витоша, са се озовавали ту под водата, ту над нея. Като цяло територията „ни“ тогава не е била особено много, но пък е представлявала екзотичен тропически архипелаг, на какъвто днес всеки от нас си мечтае да отиде през отпуската.
До началото на терциера, преди около 60 милиона години, Витоша заедно с части от Средногорието, вече стабилно се е издигала като висок остров над тясното море между Стара планина и бреговете на Рило-Родопския масив на юг.
Докато някои части от острова започнали да пропадат, като Пернишката котловина например, която и днес успешно създава впечатлението, че е доста хлътнала, то Витоша продължавала да се издига. Впоследствие тя постепенно се съединява и с останалите масиви и долините край тях.
Така до епохата на плиоцена, преди ок. 4-5 милиона години, последната вода наоколо остава в Софийското поле, представляващо тогава сладководно езеро, което постепенно пресъхва и се оттича, удобно освобождавайки място, където софиянците след време да се нанесат. Горе долу тогава и пейзажите около и в самата Витоша, макар и все още с лек праисторически привкус, придобиват съвременния си облик.
С други думи, дори и в теорията, че планината не е вулкан, но под нея имало спящ такъв, няма нищо вярно. Колкото и по-надолу да слизаме в недрата на тази планина, откриваме все същите, скучни за апокалипсис феновете, андезитни, граносиенитни и интрузивни скали и минерали без помен от спяща магма очакваща своя час за да изригне.
Такава е кратката историята на Витоша. И въпреки че тя се е образувала преди умопомрачителните, от наша гледна точка, 90 милиона години, от геологическа гледна точка, тя си е направо планина тийнейджър. Една доста млада планина, на която тепърва ѝ предстои да се развива, а също така и да продължи да се издига.
Това разбира се не значи, че в скоро време Черни връх и Камен дел ще станат 8 хилядници, но поне геологията гарантира, че София не е застрашена от вулканичен апокалипсис.
ПОМПЕЙ ОЩЕ ГО РАЗРИВАТ. :)