През изминалия уикенд пистата над Чепеларе събра най-добрите родни колоездачи, които влязоха в оспорвана битка за титлата Национален шампион по спускане за 2018 и победител в първото издание на състезанието “Мечи чал DH”. Отборът на Gravity също беше част от надпреварата, а представителите му за пореден път засвидетелстваха добра форма и стремеж към класиране на призови места.
И петимата състезатели на отбора се пребориха за място си в топ 5 в своите възрастови групи. Росен Ковачев е новият Държавен шампион за 2018 при мъжете. В същата категория Стиван Стефанов се нареди на 4-а позиция. При юношите (17-18 години) Валенто Александров се класира на 2-ро място, а 5-а позиция зае Румен Белезирев. При дамите Виктория Гончева извоюва сребърния медал в надпреварата. Ето и какво разказаха състезателите за представянето си, трудностите и емоциите от постигнатото.
Чувствате ли се удоволетворени от резултатите, които постигнахте по време на състезанието?
Росен: Със сигурност! Няма как да се чувствам по-щастлив от спечелването на Националния шампионат и връщането на титлата ми.
Стиван: Завърших на 4-о място в категория Мъже 19+, но не съм напълно доволен. Както на квалификационното, така и на финалното си спускане паднах и загубих ценно време, с което можех да бъда в топ 3, но нямах този късмет.
Валенто: Да, определено. От самото заучаване на трасето, до карането на скорост, получавах развитие и на собствените си умения. Това ми помогна във финалното спускане да представя 110% от себе си.
Румен: Извадих си рамото по време на последната тренировка в събота и още тогава си помислих, че състезанието е приключило за мен. На първата тренировка в неделя се чувствах горе долу добре и взех решение да се пусна на финала. За нещастие си спуках предната гума на състезателното спускане и се класирах 5-и при Юноши 17-18, но не съм доволен.
Виктория: Второто място никога не е било достатъчно за мен. Определено не съм доволна и се надявам за бъдещите състезания да поправя няколко основни грешки.
Изпитвахте ли трудности на самото спускане?
Росен: По време на тренировките имах тежко падане, в което едва не си счупих глезена. За финала се наложи да пия обезболяващи, но въпреки това към края на спускането кракът започна да ме боли.
Стиван: При самото спускане няма трудности, но трасето си е изморително, защото е много дълго и към края вече ръцете не те държат.
Валенто: Да, пренебрегването на инстинкта за самосъхранение при огромната скорост, която се развива на трасето, отне много време и не беше напълно подтиснат.
Румен: Тъй като карах със сериозна контузия, изпитвах доста болка и трудности да си контролирам колелото.
Виктория: Моята трудност беше да преодолея самата мен.
Какво бихте казали за конкуренцията, силна ли беше тя?
Росен: Най-добрите състезатели от България взеха участие и всеки беше силно мотивиран да спечели. Беше оспорвано.
Стиван: Има карачи, които са доста добре тренирани и правят бързи времена. Смятам, че и късметът играе огромна роля за всеки – дали ще паднеш или не.
Валенто: Въпреки малкия брой състезатели, имаше доста времена, които исках да мина. За мен в този спорт все още няма конкуренция, защото единствената ми цел е да се развия, а не да хващам места и точки.
Румен: Конкуренцията в моята група беше силна. Момчетата в челната тройка караха изключително добре. Искаше ми се да нямах тези всичките проблеми, за да покажа максималния си потенциал.
Виктория: Тази година мога да кажа, че конкуренцията при жените е наистина силна и това ме прави изключително щастлива. Така нивото ще се вдигне много бързо!
Как ви се стори трасето, по което се проведе надпреварата?
Росен: Изключително скоростно и дълго, което ми допада. По време на финалното спускане, средната ми скорост беше почти 50 км/час, което е максимумът, който съм достигал на което и да е трасе.
Стиван: Трасето е най-новото в България. Доста е добро. Няма кой знае колко трудни участъци, каквито има на други трасета, но както казах, е много дълго, което те изморява много.
Валенто: Трасето беше лесно, но много скоростно. Липсата на скокове и технични участъци позволяваше, въпреки дължината, да се кара на един дъх.
Румен: Трасето беше изключително бързо и технично. Мога да кажа, че ми стана едно от любимите.
Виктория: Беше много, много приятно. Всички елементи ми допаднаха доста и беше добре подготвено за състезанието.
Има ли нещо, което бихте променили в него?
Росен: Бих добавил повече скокове и леки корекции на някой секции, но бих запазил основната му конфигурация.
Стиван: За съжаление заради дъждовете се беше получил огромен ров и заради него финалът не беше както трябва, иначе като цяло трасето пръска!
Валенто: Още скокове. Имаше достатъчно равни и прави участъци, на които да се изградят множество скокове, здрави и дълги виражи.
Румен: Според мен всичко беше идеално направено, организаторите бяха положоли много труд и нямаше забележки.
Виктория: Може би още няколко големи скока на скоростните участъци.
Тъй като това беше първото издание на надпреварата „Мечи чал DH”, мислите ли, че провеждането й може да се превърне в традиция?
Росен: Със сигурност! Условията са повече от прекрасни и това бързо се превърна в едно от любимите трасета на състезателите.
Стиван: Със сигурност би могло да се превърне в традиция. До колкото разбрах на много от карачите доста им е харесало, както и на мен. А и това е едно от най-дългите ни трасета.
Валенто: Определено да. Местността, трасето и даденостите на курорта по нищо не отстъпват на други големи състезания като тези в Пампорово, например.
Румен: Разбира се, че да. Бих се радвал, ако стане традиция и всяка година се провежда.
Виктория: Защо не! Трасето е интересно, забавно и различно от другите в България.
В по-дългосрочна перспектива – какви са целите пред вас и индивидуално, и колективно?
Росен: Този сезон имаме нови състезатели, които се представят отлично. Някои от тях претърпяха тежки контузии в началото, но се надявам в края на сезона всеки в да има подиум категорията си и да спечелим отборното класиране.
Стиван: Целите винаги са да се представям все по-добре и по-добре, да гоня по-високи позиции във всяко състезание, защото успехът ти носи неповторима емоция. Пожелавам и на себе си, и на целия отбор все повече победи и успехи.
Валенто: За мен следващата цел е намиране на спонсори и преминаване през индивидуална подготовка от Росен Ковачев. Също така участие на повече състезания със сегашния състав на отбора.
Румен: Целта за мен е да се възстановя добре след контузията и да се подготвя за предстоящите състезания. Също така отборните цели са да тренираме заедно,да си помагаме и да даваме максимално добри резултати.
Виктория: Моята цел е да променя няколко неща в карането, храненето и тренировките ми, а също и в мисленето ми като цяло. Така се надявам да постигна основната ми цел – да печеля отново. От 2 години съм в този отбор и колективът никога не е бил по-задружен и сплотен. Надявам се останалите момчета да имат още по-добри резултати до края на сезона!
Следващото състезание, в което отборът на Gravity ще вземе участие, ще бъде четвъртият кръг от Българските даунхил серии, който ще се проведе в средата на август в Ботевград.
*Използваните снимки в публикацията са предоставени от Любомир Ботушаров – mtb-bg.com
