През 2014 г. имахме огромното удоволствие да се срещнем на живо – по време на 10-те Дни на предизвикателствата, с британския катерачен гений Лео Холдинг.
Без фанфари, но все така педантично подготвен, този път катерачът с екипа на Berghaus, изкачи нов маршрут по впечатляваща със своите мащаби 1200 м стена на Mirror Wall (Огледалата) в Арктическа Гренландия.
Въпреки предизвикателните условия, включително болести, пропадания в глетчерни цепнатини, бури и набези на полярни мечки, Лео и малък екип от британци достигат върха в малките часове на 22 юли 2015 г., след епично катерене, включително 12 дни изкарани на стената и изкачени свободно 23 от общо 25 въжета.
Лео описва Mirror Wall като: „Красив надгробен камък от полиран като стъкло гранит, по-висок от Доун Уол на Ел Капитан, поставен върху девствената Арктическа пустош.“
Оставен от хеликоптер на глетчера Едуар Бейли на 25-и юни, екипът е блокиран в базовия лагер от болести и лошо време, които го забавят със седмица. Времето е променливо: слънце, ураганен вятър, леден дъжд, преминаващ в снежна буря.
Пол Уокър от Tangent Expedition коментира:“ Имайки зад гърба си цял живот катерене в Арктика, вярвам че основната стена на Mirror Wall е най-впечатляващата неизкатерена скала в цяла Гренландия. Самото пребиваване там е огромно логистично предизвикателство.
Ето какво разказа Лео Холдинг след премиерата:
– Какво ви накара да пробвате маршрут точно на тази стена в този затънтен край на света?
Mirror Wall се изправя толкова гордо над релефа, голяма и бяла е. Първи изкачвания тук правят през 2012 г. швейцарци, но основната стена остава неизкачена .
– Mirror Wall е определяна като най-трудната неизкачена стена в Гренландия. Колко трудно беше катеренето всъщност?
Знаех, че, седейки на върха и клатейки краката си от най-високата скала, която някога съм виждал, ще е впечатляващо (смее се). Това са поне 1100 вертикални метра, започващи директно от снега, маршрут по-висок от Ел Капитан. Катеренето беше трудно. Според описанието е Е6, 6b, (VI ,5.12b) A3, 1250 м. Знам, не звучи чак толкова много, но се изисква жизнен опит, за да намериш маршрута.
– Как търсиш нови линии, които да изкачваш? Освен Google Earth, какви други източници ползваш?
Използвам Google Earth за наземна логистика и избор на добър подход, но информацията от Американския алпийски журнал и Мountan info е изключително полезна.
– Дори само да стигнеш дотам изглежда голямо предизвикателство за експедиция като тази?
Използваме хеликоптер и моторни шейни за транспорт до лагера. Ключът на успеха е в това да си на позиция, в добра форма, с всичко необходимо, готов за финалното изкачване.
Готов с всичко това, когато и където ти трябва, това е по-трудно отколкото звучи. Дори само един малък детайл със специфичен момент може да бъде разликата между провала и успехът.
– Как би описал атмосферата там – снегът, полярните мечки, пейзажът?
Среда е твърде враждебна и негостоприемна. Няма дори храсти. Когато пристигнахме имаше много сняг, който се стопи, довеждайки до драматична промяна в пейзажа, безспирни каменопади, срутване на сераци и лавини. Когато хеликоптерът ни остави за пръв път на ледника и изчезна в далечината, дори базовият лагер изглеждаше страховит и заплашителен. Наблюдавайки нацепения ледник, дълбокият сняг и масивната безизразната стена, лесно си помислих: Невъзможно е, отиваме на смърт, нека просто още сега се върнем вкъщи.
– Какви провизии носихте на стената ?
Имахме почти тон запаси в базовия лагер, но взехме около 300 кг инвентар и храна нагоре по стената.
Цялата статия можете да прочетете на сайта на магазини Стената, които са представител на Berghaus за България.
