По-вероятно ще го видиш да се рее в облаците, отколкото да стъпва по асфалта на града. Щом се срещаме с Костадин Гяуров, едно от лицата зад 360, тутакси ни обзема неконтролируемо чувство на вдъхновение. Костадин ни навигира из хоризонтите на 360 – през безоблачни сюжети и турболентни фрагменти от 10-годишната история на списанието.
Спомняш ли си по кое време и как се появи идеята за 360?
Идеята се роди на втория етаж на една сладкарница в жк. „Света Троица“ през зимата на 2008г. Докато седяхме там с Иван Попов и Константин Терзийски, случайно ни попадна една брошура за бременни – безплатно издание, пълно с полезна и адекватна информация за бъдещи майки. Тогава се запитахме дали няма начин да създадем нещо подобно за екстремни спортове и темите, което ни вълнуват. Този въпрос продължи да ни човърка, докато именно покрай зимните спортове не се срещнахме с Иван Панчев. След това запознанство идеята вече узря като бизнес план.
Вярвал ли си тогава, че 10 години по-късно списанието все още ще съществува?
Честно казано не. Винаги сме имали грандиозната мечта един ден да порастнем, но не сме си представяли, че всичко ще протече по начина, по който се случи. Времената бяха много трудни и въпреки енергията, която влагахме и помощта, която получихме от приятелите ни, срещахме куп трудности по пътя. Появяваха се и изчезваха списания, подобни на нашето – от пазара излезе най-старото списание за планинарство „Върхове“, както и списанието за пътешествия и приключения „Одисей“. Въпреки ентусиазма, с който действахме, медийната действителност всячески се опитваше да ни смаже.
Напук на всички трудности в крайна сметка успяхме да постигнем целта си, а именно – да създадем една медия, от която списанието да е само част. То е проводник на нашите идеи, но освен него има и сайт, и събития, които също са активна част от механизма.
Като сериозен бизнес ли стартира 360 или по-скоро от фразата: „Хайде да си направим нещо за нас си“?
В общи линии стартирахме, водени от желанието да направим нещо за нас си – като започнем от там, че аз съм човек с техническо образование, а бях назначен като главен редактор, което си беше нонсенс отвсякъде, хаха. Но всъщност това, че Ванката Панчев намери идеята за добра и същевременно беше човекът, който имаше необходимия опит, за да я осъществи, изигра ключова роля в превръщането на едно хрумване в действителност. Аз пък успях да събера останалите от екипа (Иван Попов и Константин Терзийски, б.а.), за да се надъхаме взаимно и да реализираме проекта. И ако ние бяхме „гумите“ на триколката, то Панчев винаги е бил двигателят, без който всичко това нямаше да се случи.
В тази връзка защо според теб е важно човек да има съмишленици при осъществяването на подобни идеи?
Истината е, че сам човек е само за тоалетната, хаха. Ние бяхме не само съмишленици, но преди всичко се допълвахме много добре, като всеки от нас притежаваше различни качества, ценни за реализацията на списанието. Така се получи един механизъм, който очевидно е сработил добре, щом 360 съществува и до днес – въпреки трудностите, които сме срещали по пътя.
Каква според теб е основната мисия на списанието?
Предимно да информира и да популяризира.
Преди 10 години екстремните спортове все още не бяха толкова популярни. Затова беше важно да се даде един тон на отговорно отношение на хората към планината и на отговорно практикуване на този тип спортове. Основната ни цел беше да предоставяме на читателите полезна информация за това как да бивакуват в планината, как да се държат при зимни и летни преходи, как да се ориентират – изобщо всичко необходимо, за да се чувстват по-сигурни в планината.
И не на последно място да чуят историите на други хора – винаги сме се старали да показваме преживяванията на различни алпинисти и спортисти, така че всеки да може да се докосне и да се запали, но също така да вижда какъв е пътят към върха. В обществото ни силно е залегнало мнението, че това са много опасни спортове. Но истината е, че ако си информиран и добре подготвен, няма нищо страшно.
Разкажи ни малко повече за началото – от раждането на идеята до излизането на първия брой на 360…
Началото представляваше низ от безсънни нощи, прекарани в апартамент на 21-вия етаж на един блок, където се срещахме. Всички ние работехме и на други места и след поредица нощи, прекарани в създаването на първи брой, не се чувствахме хора. Но пък когато видяхме резултата, щом започнахме да структурираме материала и да добиваме някаква идентичност като 360, разбрахме, че трудът ни определено си струва.
В самото начало имахме просто идея за безплатно хартиено издание в джобен формат, което да достигне до възможно най-широка публика. След което тепърва трябваше да създадем бранд, лого, корпоративна идентичност – всичко това беше свързано с много работа. Най-големият проблем обаче беше, че нямахме кой знае какъв финансов ресурс и вложихме цялата си енергия в създаването на пилотния брой. Ако не беше подкрепата на приятели, чиито продукти и услуги рекламирахме и които написаха истории за списанието, не мисля, че щяхме да успеем да се справим.
Извън трудностите със сигурност е имало и забавни истории – има ли някоя, която помниш и до днес?
Една да е, да се сети човек, хаха. Комичните истории бяха много! Една, която ми хрумва в момента беше, когато забъркахме шампиона по акропарапланеризъм Хорацио Лоренс заедно с Весо Овчаров в заснемането на колаж за корицата на петия брой на списанието. Колажът се състоеше от хартиени пирамиди, хартиен парапланер, а ние държахме Хорацио Лоренс на ръце докато го снимаха, така че да изглежда в полет. Да държиш в ръцете си такава личност, около която се извисяват бутафорни планини и бутафорен парапланер, беше доста забавно и същевременно много яко, че той се нави да се включи в цялата тази постановка!
Друга смешна история е, когато отидохме да пишем статия за парапланеризма при Емо Кирилов в Сопот. Уредихме текста и стигнахме до момента, в който трябваше да получим от него снимка за материала. Но като човек на въздуха и вятъра, повече отдаден на летенето отколкото на компютъра, в продължение на дни Емо не ни изпращаше снимка. Припряни от времето в крайна сметка, бяхме принудени ние да изберем снимка за материала. Одобрихме я, пуснахме я за печат и горди взехме брой, за да го занесем на Емо в Сопот. Отидохме, подадохме му броя, отворихме го на страницата с публикацията, а Емо я погледна и с усмивка каза: „Момчета, ама това са парашутисти!“. Така първата ни статия за парапланеризъм беше илюстрована с парашутисти.
Ти си създател на списание за екстремни спортове, а кое е най-екстремното в ежедневието ти?
Работата ми с тока, хаха, макарче сме си доста добри приятели с него – все пак съм почти електроинженер. Доста екстремно за мен е и оцеляването в града и по улиците. Изключвам екстремните спортове, с които се занимавам, защото според мен те са доста по-контролируеми и сигурни в сравнение с градското ни ежедневие, колите, с които се разминаваме всеки ден и саксиите, които могат да ни паднат на главите.
А според теб трудно ли се достига до 360 градуса в живота?
Въпрос на желание – ако иска, човек много лесно може да ги достигне. Обаче ако кажем, че искаме да направим 360 със сноуборда – това се постига след доста синки и натъртвания, но ако решим да направим един 360-градусов завой с парапланер – това е един миг, въпрос на едно дръпване на въженцето.
Да разбираме ли, че летиш с парапланер?
Ами да, пилот съм на парапланер или както обичам да го наричам „безмоторен едноместен чаршаф“. Летя от около осем години и това е силно свързано с 360, защото покрай излизането на първия ни брой списанието ме срещна с трима човека, които изиграха много възлова роля в летенето ми. Това са Емо Кирилов, познат на всички ни като Емо Тандемо, моят инструктор Иво Геров, от когото съм научил ужасно много, и Гери, която също положи усилия, за да се науча да летя.
Всичко започна, когато с Косьо Терзийски трябваше да направим статия за парапланеризма. Търсихме човек, който е запознат с летенето и покрай приятел на Косьо се свързахме с Емо Тандемо, който ни покани да отидем в Сопот, едно от топ местата за летене в Европа, и да напишем материала. Отидохме там уж за 2-3 часа, а си тръгнахме два дни по-късно и вече бяхме заразени. Освен че си написахме статията, Емо, който е доста харизматична личност, успя да ни запали много сериозно по летенето.
По-интересното е, че първият ми полет не беше с парапланер, а с моторен делтапланер. Историята пак е обвързана с 360, защото отново трябваше да подготвяме материал за този спорт и развитието му в България. Отидохме при нашите приятели от „Авио делта“ Казанлък, а създателят на фирмата, Румен Иванов, който за съжаление тази пролет загина при инцидент, още щом ни видя, с усмивка ни попита: „Момчета, как така ще пишете статия за този спорт, като не сте летяли?! Я се качвайте да направим едно кръгче над града!“ След само 10 минути не можех да повярвам на очите си, с които от птичи поглед разглеждах Казанлък. Това беше първият ми полет с моторен делтапланер – оттам нататък беше ясно, че ще ми върви по въздух.
На какво те научи летенето?
Научи ме и продължава да ме учи непрестанно, че тук няма място за его и своеволия, има място само за уважение към природата, вслушване в знаците, които ти подава и наслаждаване на танца с въздуха. Научи ме какво е да се чувстваш наистина свободен, да се рееш като птица, без двигател, изминавайки много големи разстояния. Научи ме и че под небето има място за всички и това е страхотно!
А на какво ни учи 360? И какво би пожелал на него и на читателите му за следващите 10 години?
Списанието порасна, като от едно джобно издание се превърна в едно голямо, луксозно издание. В този смисъл то ни учи, че всяка мечта може да се сбъдне, ако обичаш това, което правиш и даваш всичко от себе си. Пожелавам му да продължава да расте и да се развива като медия, която да продължава да разширява хоризонтите си и може би да влезе и в телевизията някой ден, хаха.
А на читателите пожелавам преди всичко здраве, защото когато човек е здрав има възможността да прави всичко онова, което обича да прави. Също така да не спират да се предизвикват, за да стигат все по-далеч. В общи линии слоганът е: „Колкото по-високо, толкова по-далеч“.
Още разговори за 360: с Константин Терзийски и с Иван Попов
За още вълнуващи срещи последвай 360° и в Инстаграм и не изпускай нищо важно от света на приключенията, аутдор спортовете и приодосъобразния начин на живот!
