Люка Бофор е истински щастливец. Той е абсолютно наясно какво обича и умее да му се отдава изцяло. Най-хубавото в случая е, че обича няколко неща, при това еднакво силно – на първо място със сигурност е скейтът, но веднага след него идват рисуването и печатните медии. Затова Бофор изглежда всестранно развит – той е скейтър любител, илюстратор и много запален колекционер на списания и зинове. Отскоро е и режисьор – дебютният му филм Devoted (посветен на най-специализираните скейт издания на света) току-що премина триумфално през киносалони в САЩ и Европа, като съвсем неслучайно го гледахме и в София, след което си взехме по бира и поговорихме с Бофор.
През последните 6 месеца представя Devoted из Европа и света. Добре ли се получи?
Е, винаги ти се ще да се получи по-добре, хаха. Сега сериозно – винаги ще помня специалния момент, в който представих Devoted в Лос Анжелис. Не мога да забравя тази премиера, беше невероятна. Залата беше разпродадена, препълнена със скейтъри – от 18- до 40-годишни. Накрая всички ръкопляскаха, а аз умирах от кеф.
Но преди първата прожекция без съмнение си бил притеснен как ще реагира аудиторията?
Нямаш си представа! Обаче бях дори по-притеснен от това как ще реагират скейт герои като Ленс Маунтин, Марк Джонсън и Джиовани Рида.
Това е и режисьорският ти дебют. Консултира ли се с други режисьори, преди да се захванеш с работа по филма?
Не, даже не ми е хрумвало. Но вложих във филма цялото си сърце, цялата си любов към скейтборда.
Кой от хората, които снима за Devoted, те впечатли най-силно?
Определено Майкъл Бърнет – редакторът на Thrasher. Снимах го в къщата му в Калифорния и от момента, в който ме посрещна на вратата, срещата ни беше невероятна. Успях да разгледам огромната му колекция от броеве на Thrasher (имайте предвид – списанието излиза от 36 години!), освен това пичът отговаряше просто невероятно на въпросите ми – истинска енциклопедия!
Какво научи от снимките на Devoted?
Че понякога дори легендите могат да разочароват. Очакваш с нетърпение срещата с един невероятен скейтър и смяташ, че ще бъде много, много специален човек, но бързо разбираш, че човекът пред теб не е чак толкова интересен и няма какво да сподели.
Веднага след малкото ти филмово турне, реши да пуснеш Devoted за безплатен стрийм.
Да, защото исках повече хора да го видят. И защото вярвам, че когато си направил първия филм в живота си, не трябва да се надуваш твърде много.
Планираш ли да направиш още един филм?
Даже вече започнах работа по него. Казва се Untamed и проследява живота на няколко млади скейтъри (между 16- и 18-годишни) от 6 различни града: Париж, Ню Йорк, Акра, Мелбърн, Бангкок и Сао Пауло. Започвам да снимам в Бангкок идния февруари и се надявам до края на 2018 да съм готов с целия филм.
Знаем, че си болезнено привързан към печатните издания. Покрай работата по Devoted успя ли да обикнеш и видеото/филма поне толкова?
Странно е точно аз да го кажа, защото наистина обичам печатните медии, но снимането ми доставя дори по-дълбоко удовлетворение. Трудно ми е да го обясня…
През последните години стотици пъти сме чували хора да пророкуват как печатните медии ще загинат, и то скоро. Това очевидно не се случва. Защо, според теб?
Печатните медии не съумяха да се развият толкова бързо, колкото останалите технологии, затова мнозина предричаха техния край. Днес обаче печатните издания отново са популярни – защото хората се отегчиха от скролването по телефоните и искат нещо истинско. Нещо, което ще остане с тях завинаги.
Какви печатни издания четеш в последно време?
Такива, които ме изненадват, учат ме на нещо, разсмиват ме, изобщо – успяват да ме развълнуват по някакъв начин. Не е лесно да намериш издание, което обединява всичко това, но не е невъзможно. Мога да ви препоръчам например скейтборд списанието Solo от Германия – изглежда уникално, но е и добре написано.
Освен със скейт зинове, хората най-често свързват името ти с Vice. Следиш ли все още списанието и изобщо медиите на Vice?
Все още изпитвам огромно уважение към Vice, най-малкото защото не престават да развиват невероятни теми. Помня, че преди години техен екип отиде до един бразилски остров, на който живеят единствено отровни змии. Също така, направиха документален филм за кулинарен фестивал в Източна Европа, посветен изцяло на сготвени животински тестиси. Колко яко, нали?!
Днес обаче Vice не са малко независимо издание, а истински медиен гигант.
Да, и определено през последните години бизнесът ги промени, но въпреки това много ми харесва креативността на Vice.
Доколко се промени твоят стил с годините?
Човече, той се променя всеки ден! Имам нужда от промяна, нужно е да ставам все по-добър. В момента експериментирам с египетски мотиви, направо съм се побъркал по тях. Нещото, което никога няма да се промени, е огромното влияние на скейтбординга върху всичко, което правя. Винаги ще го обичам.
Наскоро беше в България за няколко дни. Надявам се, че си се забавлявал.
Определено! Благодарение на Христо от Stinky Socks изнесох лекция и представих майсторски клас в София, освен това имаше прожекция на филма ми. Беше много сюрреалистично да говоря пред 80 души за живота и творчеството си, както и да прожектират Devoted в красив, малък киносалон. Даже имах време да отскоча до Пловдив, Боженци и Велико Търново. Вероятно най-якото от всичко беше, че се срещнах с Яворски (Явор Вечеринков – бел.ред.) – той е истинска скейт легенда, има просто невероятен стил на каране. Ще ми се да се завърна в София заедно с дузина европейски скейтъри, за да си направим един голям скейт уикенд в града.
Можете да следите Люка Бофор тук
"DEVOTED" – documentary on skateboard media. from The LB Project on Vimeo.
