С Дейв Хоч и Джен Сотолонго се срещнахме задочно преди около година, когато Тина Нинова и нейният приятел Юрген ни разказваха за тяхното бавно колоездачно пътуване из Южна Америка. Точно там, в Чили, се засекли с Дейв, Джен и тяхното куче Сора, които пък, оказало се, преди това били минали и през България на път към Истанбул. Наричат се Long Haul Trekkers и доказват, че с колело и куче може да стигнеш почти навсякъде. Защо изоставят нормалния живот и работа, как пътуват и къде е мястото на кучето във всичко това – разказват ни Дейв и Джен в интервюто по-долу, осигурено от MightyGoods.
Разкажете ни първо малко повече за вас?
Ние сме Дейв, Джен и австралийската овчарка Сора, от Портланд, Орегон, САЩ. Започнахме пътуването си в Осло, Норвегия, пред май 2015 и бавно стигнахме до Атина през декември, минавайки през Балканите и Турция. През януари 2016 летяхме до Ушуая, краят на света, в Аржентина, Патагония, бавно изкачвайки се през Андите в посока Колумбия. В момента сме в Меделин, Колумбия и планираме да се върнем в Щатите за през лятото.
ДЕЙВ:
През 2010 година, Дейв заменя обичания си VW Microbus за Kona Jake, за да изминава 40-те километра до работа и обратно. Отнема му само една седмица, за да се зариби по колоезденето. Чувствайки се незадоволен от корпоративната си работа, Дейв завършва магистърска степен по Устойчиви системи към Bainbridge Graduate Institute в Пинчот, така че да може чрез кариерата си да даде своя принос към промяната на системата и света. Радват го игрите с кучетата му, бягането, доброволческата работа, природата и подкрепата за Portland Timbers Football Club.
ДЖЕН:
Джен е човекът, който стои зад историите и снимките на Long Haul Trekkers. Заразена с пътешественически дух от малка, тя е живяла в Испания, Чили и Нова Зеландия. Когато не обикаля света с колело, Джен бяга дълги дистанции в горите на Орегон, или приготвя вкусни веган ястия. И винаги планира следващото приключение.
СОРА:
Дейв осиновява тригодишната Сора, която преди да намери нов шанс в лицето му, е сменила няколко предишни семейства, с които не се сработва добре, бидейки прекалено нервна. Ярко сините й очи правят голямо впечатление на Дейв, и той я взима, въпреки историята й. Оригиналното й име е Грейс, но Дейв я прекръства на Сора, което означава „синьо небе“ на японски. Първите няколко месеца са трудни, но с времето, обучителните курсове, тренировките и много любов (и награди), Сора успява да преодолее страховете си и да се превърне във верен приятел, който живее заедно с другото им куче, две котки и три пилета. Обича да гони катерици, да води стадото овце и да се търкаля в умрели неща на плажа.
Как започнахте да пътешествате с колела?
През 2011, и двамата посетихме обучение по устойчив бизнес, където всъщност се запознахме. И двамата отчаяно искахме да намерим нов начин на живот, отвъд стандарта 9-до-5. Една година след завършването си, Дейв отново беше на същата работа, където беше прекарал 7 години от живота си, а Джен откри, че дори мечтаната й работа не е чак такава мечта.
След една неуспешна бизнес инициатива и двуседмично пътешествие в Колумбия, започнахме да се питаме това ли е животът, който сме избрали. Имахме сладка жълта къща в добър квартал в югоизточен Портланд, две кучета, две котки, две пилета, красива градина, която ни осигуряваше храна през лятото и есента, и достатъчно пари, за да пътуваме и да се забавляваме навън.
Само дето не можеше да пътуваме и да се забавляваме, както искахме. Работите ни определяха къде трябва да бъдем и кога трябва да е това.
Австралийската ни овчарка Сора виждаше как работата контролира живота ни. Тя искаше да прекарва повече време с нас, да види света, така че ни убеди да я вземем на околосветско пътешествие с колела. Решихме, че това е една доста добра идея.
Защо решихте да пътувате с кучето си?
А защо не? Взехме Сора с нас просто защото не можехме да си представим да пътуваме без нея. Тя е част от семейството ни, и където отиваме ние, идва и тя. Разбира се, това прави пътуването доста по-сложно, но си струва.
Основните плюсове са, че винаги имаме тема за начало на разговор, можем да промотираме мисията си (виж по-долу), а и тя ни дарява с толкова много радост и любов. По-трудно е, защото винаги трябва да носим кучешка храна (обикновено носим 3 кг), трябва да се разправяме по границите, и обикновено е доста трудно да си намерим място за настаняване. Но за нас плюсовете превъзхождат минусите и сме благодарни да имаме куче, което се справя с пътуването толкова добре и носи толкова много радост на хората.
Кое е най-интересното ви преживяване по време на пътуване?
Андите в Южна Америка бяха нереални. Пътуваш по черни пътища, чакъл, павета и всичко помежду им. За нас, Carretera Austral в Чили беше един от върховите моменти на пътуването ни. Имаше много велотуристи по пътя, но и много изключителни пейзажи, места за диво къмпиране и хора, точно като нас.
Особено трудно ни беше заради натоварената количка, с която караме, но макар че беше страшно предизвикателство, сега, като си го спомняме, беше едно от най-истинските преживявания в живота ни.
Най-зле беше в Патагония, просто заради насрещния вятър при каране на север. Имахме дни, в които беше по-бързо да ходиш, отколкото да караш колело. 100 км/ч вятър се блъска в лицето ти, мозъкът ти блокира, и изминаваш минимално разстояние. Събуждахме се в 4:30 сутринта, за да се опитаме да победим вятъра, но още в 9 ч. вече бяхме смазани.
Психически изтощаващо е да знаеш, че нямаш къде да се скриеш, почти няма знак от цивилизация, в пълна изолация си. Отделно, Дейв получи болки в коляното поради карането на ниска предавка, което го тормози няколко месеца впоследствие.
Имахте ли други трудности по време на приключението?
Най-трудно беше да пътуваме с целия този тежък багаж. Всеки от нас има 4 бр. дисаги, чанти за дръжките и за багажника, а Дейв теглеше и количката на Сора с нея и нейния багаж. И двамата много обичаме дивата природа, а е трудно да навлезеш много навътре в дивотията, когато теглиш количка с куче.
Има много хора, които пътуват с малко багаж, и могат да хванат една пътека и да не видят жива душа в продължение на дни. За нас това е невъзможно.
Освен това, теглото на колелата ни правеше изкачванията по някои проходи много трудно и дори невъзможно. Дейв имаше болки в коляното през цялото време в Южна Америка и трябваше да забравим за планинските проходи, разположени на 4000 м н.в. в места като Колумбия и Еквадор. Понякога трябваше да хващаме стоп и да сме ОК с това. В края на краищата, имахме представа за какво приключение сме се записали, и трябваше да приемем, че ще сме най-бавните колоездачи на пътя. Някой ден ще отидем на ново пътешествие, по различен начин, така че да можем да изживеем природата, през която минаваме.
В ред на мисли, бяхме много разочаровани от факта, че хората нямат никакво уважение към земята ни и заобикалящата ги среда. Начинът, по който изхвърлят боклук навсякъде, замърсяват и похабяват ресурсите. Беше голям шок, когато бяхме на Балканите, и минахме през един град, които използваха мястото около местния кладенец за бунище. Стари телевизори, умрели животни наоколо, това е нещо, към което няма как да свикнем.
Най-доброто място за велопътешествие на света?
Ако колоезденето е твоето нещо, значи трябва да отидеш в Южна Америка. Има толкова много недокосната природа, и все пак достатъчно инфраструктура, за да се развива туризъм. Всяка страна предлага свой собствен рай, а цените са като цял ниски. Гласуваме за Чили, Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия, изживейте ги, преди ордите туристи да открият Южна Америка.
Ако трябва да изберем само една страна, това ще е Перу. Невероятна природа, ниски цени. Не можахме да караме по маршрутите Huayhuash или Huascaran, но безброй колоездачи по пътя ни казаха, че са невероятни, най-доброто каране в Южна Америка. За съжаление, изтощението в съчетание с нуждата да сме в северната част на Перу за една доброволческа мисия, остави тези пътища извън списъка ни. Но ще се върнем един ден, може би с фетбайк и по-малко багаж, така че да ги изживеем истински.
За в бъдеще, искаме да караме в Япония, главно заради културата там. Не сме чували нищо друго, освен хубави работи – с изключение на цените. Когато пътуваме, ние се учим, и пътешествията ни са свързани именно с това, не толкова да навъртиш 100К.
Какъв е бюджетът на приключението ви?
Опитваме се да не следим разходите си изкъсо, и това е нарочно. Лишава ни от преживявания и ни кара да се притесняваме за пари, вместо да се наслаждаваме на момента. По принцип живеем скромно, не си купуваме неща, така че разходите ни се свеждат до храна и спане. Предпочитаме да къмпираме, така че прекарваме много нощи в палатката си. Плюс това, да си веган означава, че е много по-лесно да си сготвим, отколкото да си купим храна, така че и това е по-евтино. Джен е страхотен готвач, наскоро започна и свой собствен веган блог. Непрекъснато измисля нови ястия с местни продукти, докато сме на път.
А как финансирахте приключението си?
Спестявахме пари в продължение на година, преди да тръгнем, работихме и на свободна практика, докато пътувахме. Джен пише за различни марки, включително нашите спонсори, и създаде къмпингарски рецепти за една известна къмпинг марка. Когато има време, по време на пътуването, Дейв работи като IT консултант. Дори Сора има няколко спонсора.
Топ 5 на нещата от екипировката ви, без които не можете?
Палатката ни е нашият дом и мислим, че тя си заслужава да си позволим малко повече откъм пари и тегло, затова е и любимото ни нещо. Когато прекарваш вътре стотици дни, искаш да ти е удобно. Високо препоръчваме терморефлексни шалтета, определено си струват инвестицията. Джен вярва, че добрият нож прави живота толкова по лесен, особено по време на готвене, а Дейв не може да спи без надуваемата си възглавница.
Какво ви очаква в бъдеще?
В краткосрочен план, ще си починем малко от колоезденето. След почти 2 години и 23 държави, на 2 континента, сме готови за ново предизвикателство. Планираме да обиколим Тихоокеанския Северозапад това лято. В дългосрочен план, имаме желанието да направим още едно колоездачно пътешествие, този път с по-различна екипировка, с по-ниско тегло.
За 2017 и 2018 си мислим за Япония, Корея, Югоизточна Азия и дори Южна Африка. Това лято планираме да презаредим батериите, с близки и приятели, и след това да решим накъде да поемем.
Нещо друго, което бихте искали да добавите?
Имаме социална мисия, обвързана с пътуванията ни, която е свързана с правата на животните и осиновяването им. Докато караме по света, използваме случая да образоваме хората за животните, техните права, правилната грижа за тях, осиновяването им. Вдъхновение са ни, разбира се, четирите животни, които сме осиновили – двете ни кучета (Сора и Максуел) и двете ни котки (Оли и Нима).
Животните в развиващите се страни често не получават необходимата грижа и внимание. От трафикантството до пренебрегването и злоупотребата, културата на грижа за животните има накъде да се развива. В градовете, котки и кучета често са насилвани, изоставяни, или не получават уважението, което заслужават. По-голямата част от хората нямат представа или не разбират колко важна роля играят животните за доброто функциониране на обществото.
Целта ни е да използваме пътуванията си като средство за социална промяна. Част от това включва доброволна работа към Asocicasión Humanitaria San Fransisco de Asis (AHSFA) в Перу, споделяне на блог постове за спасени животни, както и набиране на средства за благотворителност. Докато пътувахме през Южна Америка, събрахме над 1450 долара, близо долар за всеки километър, който изминахме в Колумбия, които ще отидат за неправителствена колумбийска организация, която работи за доброто на животните, като обучава местните общности как да съжителстват с тях в мир и уважение.
Интервюто е осигурено от MightyGoods, където ще намерите и още интересни истории от света на приключенията и пътешествията.
