70 800 км на стоп с коли, рибарски лодки, хеликоптер и кон – прави го 34-годишната Ана Бакран, при това сама. Тръгва от дома си в Хърватия и стига до Бора Бора.
Ана, която е прекарала почти четири години по път, е спала в джамии, храмове, паркове и домовете на местни жители.
Пътешествието й е пълно с опасности, но авантюристката успява да го завърши, като разчита изцяло на милостта на непознати. Посещава общо 25 страни.
Вози се на стоп в коли, камиони, мотоциклети, фериботи, ветроходни лодки, рибарски кораби, хеликоптер и дори на кон в Киргизстан.
Среща над 60 млади сираци в Тайланд, вози се в милионерска яхта в Черна гора, стои под дърво в парка Гези в Истанбул по време на размириците през 2013 година.
В почти всички случаи, автостопът на Ана е едно безплатно пътуване от страна в страна.
„Имах само няколко случая, в които трябваше да платя за пътуването“, обяснява тя. „Граничната полиция в Туркменистан и Китай, например, не ме пусна да премина два контролно-пропускателни пункта, ако не платя за микробус с който да пресека границата“.
Хубавото е, че местните хора обикновено са склонни да й помагат.
„Имаше моменти, когато бях принудена да остана на пътя насред нищото или се озовавах в една кола със съмнителни типове“, спомня си тя.
„Докосваха ме и отказваха да ме пуснат да сляза. Но аз излязох от всички тези ситуации невредима, запазвах спокойствие и продължавах да говоря с тези хора, понякога ги заплашвах, че ще използвам лютив спрей“.
Тя добавя: „Не мисля, че тези хора са лоши. Просто си правят погрешни преценки за сама жена, която пътува на стоп. Надявам се, че те са се поучили от грешките си“.
Нито един от тези инциденти не я отказва от пътуването на стоп.
„Никога няма да забравя моментите, когато бях на автостоп с иранец и пакистанец. Всеки път, когато ние оставахме на пътя през нощта, намирахме най-близката джамия за подслон. Отнасяхме се с уважение и използвахме само килима на който местните жители поставят обувките си“.
Aнa прекарва седем месеца на лодка от Малайзия до Австралия. Тя успява да се присъедини към пътуването, след като научава, че капитан от Австралия търси екипаж, който да му помогне да отплава обратно към страната си.
„Търсех лодка на автостоп до Австралия, така че това беше добре дошло“.
А най-невероятното й пътуване е с хеликоптер.
„Потърсих чартърна компания в Западна Австралия и им разказах моята история“, казва Ана. „Когато видяха картата на пътуването ми до този момент, те се съгласиха да ги ползвам на стоп. Просто трябваше да чакам за свободно място. 45 минути бяха нищо в сравнение с обичайните ми часове чакане по пътя“.
След всичко преживяно, Ана планира да напише мемоари на епичното си пътуване. И се надява да вдъхнови и други авантюристи да последват смелия й пример.
