Адам Ондра е един млад човек, който не само е невероятно добър в това, което прави, но и е наясно с този факт. През лятото на 2015 г., малко след първото свободно изкачване на най-трудната линия за свободно катерене в света, от американската свръзка – Томи Колдуъл и Кевин Джорджисън, Ондра казва следното: „Томи и Кевин свършиха страхотна работа, като освободиха този маршрут. Аз самият определено бих искал да го пробвам следващата есен и евентуално да го изкатеря по-бързо.“ 23-годишният чех пристига в края на този октомври в долината Йосемити, където се намира въпросният маршрут,“Dawn Wall“, на голямата скална стена Ел Капитан. Планът му е да изкачи 1000-метровия маршрут за пет-шест дни – около две седмици по-бързо в сравнение с предишното постижение.
„Dawn Wall“ е считан за най-трудният преминаван свободен маршрут в света, заради участъците изключително гладка плоча, през които минава линията, комбинирано с голямата дължина. Това са общо 32 въжета, две, от които, с трудност 9а и 14 с различни варианти на трудност от степен 8. Ондра преминава маршрута за 8 дни, катерейки в традиционен свободен стил (бел.ред. – с помощта на спец. екипировка и без да ползва клинове).
Постижението на чеха впечатлява с няколко момента. Това е второ преминаване на маршрута изобщо, а самостоятелното му изкатерване увеличава – да кажем двойно, неговото физическо и психическо предизвикателство (бел ред. – най-често се катери в двойна свръзка и участниците се редуват във воденето; в този случай единият от катерачите има единствената роля на осигуряващ). Като прибавим бързината на изкачване и минималния опит на младежа в традиционното катерене (той е смятан за най-добрият катерач в спортното катерене), нещата започват да клонят към свръхчовешкото. Съществува и по-фрапантна гледна точка. Стотици хора прекарват години в Йосемити, за да стигнат до момента, в който могат да катерят трудните маршрути в долината. Младият чех идва на първо посещение в катерачната мека, за ограничен период от месец и половина, набелязва си и изкачва възможно най-трудния маршрут. При това положение няма кой да оспори най-добрия в света.
Тук трябва да се отбележи и добрият избор на подход към катерачния проблем. Ондра разучава маршрута само стратегически, като го минава по най-бързия възможен начин – със свободно или изкуствено катерене. „Аз само минавам през хватките, за да измисля последователността им, и продължавам нагоре. Първият пасажен участък на маршрута определено изглеждаше изключително труден за преминаване свободно. Почти невъзможен. Ще трябва да разгледам всички тези малки щипки по-внимателно.“ При изкачването си, Колдуъл и Джорджисън предприемат нещо съвсем различно – те прогресират по линията, като и двамата задължително преминават пасажа чисто, което ги забавя и изморява.
И все пак, как се чувства един спортен катерач на Ел Капитан? В най-трудния участък от маршрута – въжета 14 и 15, Ондра пада около 12 последователни пъти преди да се откаже за деня. „Не беше, защото нямах вече сили, или защото условията бяха твърде лоши. Просто бях крайно изплашен и прекалено нервен, за да се катеря,“ споделя младия чех.
„Когато ми предстои да катеря нещо трудно, винаги съм притеснен. Но обикновено, веднага щом тръгна по маршрута, всички съмнения и страхове изчезват, просто защото нямам време да мисля. Тук стилът е малко по различен. Не, че катеренето е по-лесно – просто е различно. Намират се някои удобни позиции, в които имаш времето да се замислиш и да започнеш да се съмняваш…и изведнъж просто падащ. И това е много, много дразнещо и трудно за преодоляване за ума.“
Повече за биографията на впечатляващия катерач, може да прочетете тук.
