Това лято беше изпълнено с интересни предизвикателства за Весо Овчаров. Макар че сме свикнали да срещаме името му все във връзка с акробатични изпъления и рекорди, в последните няколко месеца Весо, така да се каже, се върна към корените си. А именно – крос кънтри летенето, с което е започнал кариерата си на парапланерист. Направи два опита за подобряване на рекорда за най-дълъг прелет в България (323.6 км, поставен от Румен Райнов-Жиро на 25 юни 2016 г.), отделно съвместно с АВА спорт участва в разработването на седалка, която може да промени до голяма степен бъдещето на парапланеризъм. Не липсваха и акро изпълнения, разбира се, включително и участие на Световното първенство. А колко километра в преследване на вятъра навъртя Весо в България и чужбина? Трудно е да се каже, но са няколко пъти по -стотин хиляди.
Какво се случи при опитите ти за подобряване на рекорда за най-дълъг прелет?
За съжаление успях да направя само два опита, защото времето не беше добро. При първия опит прогнозата се промени буквално в последния ден. Отидох на баира за излитане просто напук, да видя какво се случва. Даже си помислих, че съм объркал мястото, защото баирът изглеждаше много нисък и разлят, дори невъзможен да излетиш, ако нямаш термика, заради много малкия наклон. Както и да е, пробвах се, два пъти литнах, първия път завърши с директно кацане в нивата, а втория път кацнах на половината на баирчето. От третия път обаче се получиха нещата, успях да хвана една термика и да се изнеса, но си мислех, че наистина няма да стигна далеч, защото денят беше много слаб, нямаше никакъв попътен вятър, термиките бяха много слаби – най-силната термика беше 1.5, като преобладаваха такива от 0 до 0.5, много слаби условия. Но така или иначе, реших да прекарам деня като разгледам маршрута във въздуха, и в крайна сметка успях да стигна до Белене, 208 км. Това ми показа потенциала, което притежава мястото, защото ако в такъв слаб ден успях да стигна толкова далече, значи представи си какво ще се случи, ако имаше добри условия.
На следващия път прогнозата беше по-добра, но по маршрута имаше доста развитие на облаците и големи засенчвания, което много ме забави и накрая всъщност ми прекрати самия полет, два часа преди да залезе слънцето. Държах плътно западна посока, защото това е потенциално най-дългата линия за рекорда, и направих 265 км. Което отново ми показа, че дори в такива слаби дни това място има много голям потенциал. По време на полета най-удобното беше, че Стефан Илиев ми беше съпорт и ме следваше през цялото време с колата отдолу, и половин-един час след полета беше на мястото, което е много голям лукс. Използвахме Nissan Navara, който реално ми даде спокойствието да мога да летя по всяка една линия, защото дори да кацна в нивата или на някой баир, тази кола можеше да ме прибере отвсякъде, което беше много успокояващо като мисъл.
За съжаление след това нямаше никакви прогнози, въпреки че през цялото време бях в готовност.
Отделно през това време работеше и по седлаката, разкажи ни повече какво правите с АВА Спорт?
Съвместно с АВА разработваме потенциално най-добрата сбруя в света с три резервни парашута – единият е управляем, другият е кръгъл, има и отцепваща система, която ти изтегля BASE парашут. Всъщност точно работата и тестовете на тази седалка много ме забави в подготовката за състезателния сезон, и реално успях да стигна в Испания на 1 август, 20-тина дни преди световното първенство.
Това ли беше единственото време, което ти остана през сезона за акро?
Не, всъщност преди това – през май месец направихме едно пътуване до Лаго ди Гарда, Италия. Там също направих кратка тренировка, скачахме и малко на Бренто. Цялото това пътуване го осъществихме с Nissan X Trail, бях удивен как успя да побере целия багаж.
Отделно, направихме и няколко демонстрации по Черноморието – на къмпинг Смокиня и по време на Red Bull Flugtag във Варна. Там беше много успешно шоуто, кацнахме на платформата, от която излитаха участниците, и беше доста атрактивно.
Разкажи и за Световното – как протече подготовката и самото ти участие?
Когато пристигнах в Органия, Испания, първите дни бяха много трудни, защото там въздухът действа по съвсем различен начин, не е като да си над вода, дори в Италия над езерата въздухът е далеч по-нединамичен. В Органия първо трябваше да си адаптирам главата с енергията на крилото, и скоростта, която имаш при такива условия. Общо взето, качествените тренировки ми бяха само две седмици. Успях да вдигна много нивото си, научих много нови фигури, като twisted rhythmic, twisted tumbling, twisted heli, joker, cowboy, corck. Не ми стигна времето да зауча абсолютно всички маневри, защото в последно време се бяха появили доста нови маневри, но натрупах много голям актив.
Във Франция, където се провеждаше Световната купа, времето още от първия ден и до последния беше перфектно, слънчево, хубаво, всеки ден ставаше за летене. Това обаче предразположи да имаме общо седем летателни дни, което означаваше, че не можеш да си повтаряш фигурите, които вече си правил. Което поставя абсолютно всички пилоти пред голямо изпитание, защото обикновено Световната купа е 2 или 3 дни максимум, и винаги имаш огромен пакет от фигури, които можеш да ползваш в зависимост от височината и т.н. Този път просто всички маневри влязоха в употреба, ден по ден.
Първите дни реших да не подхождам емоционално и да не правя фигурите, които току-що съм заучил и носят много точки, и реших да ги пазя за по-нататък. Правех по-елементарни съчетания, но пък се получиха много чисто, което ми даде доста голяма преднина в класирането и оставих много по-подготвени пилоти зад мен в класирането. Изненадващо за мен беше, че за пръв път успях да се абстрахирам от всякаква емоция – че съм на Световно първенство, че не съм толкова подготвен, че не съм толкова трениран, и много хладнокръвно, стратегически, държах ниво в 10-ката до четвъртия ден. Още втория ден се събудих с изненадваща контузия, появявайки се от нищо, ей така за добро утро! Възпален нерв на китката, изключително болезнено при движения и стискане, което направи летенето много дискомфортно. Имаше екип рехабилитатори, които се грижеха за мен, но в следващите дни състоянието се влошаваше. В допълнение през последните 3 дни редът на стартиране се падна неблагоприятен за мен, и летях преди обед, когато височината е наистина оскъдна, понякога е под 300 м. Това автоматично ми попречи да вкарам силните маневри, които пазех за накрая, тъй като за тях се изисква голяма височина. Отделно, когато направиш маневра с висок коефициент, веднага след нея трябва да направиш минимум две други, за да ти се валидира, иначе получаваш жълт картон. Бях малко разкъсан, за пръв път нямах ясна идея какво ще правя, планът ми беше за определен тип маневри, които от височината, която имах, не можех да впиша. Опитах се, но не успях да изпълня всички маневри, и получих жълт картон и минус точки. Така изпаднах много в класирането, но реално тази участ сполетя и много други пилоти, по-подготвени и опитни от мен. Това ми помогна да не се обвинявам толкова много, защото реално си е лотария – един път излизаш много високо, друг път ниско. Разбрах, че и в акрото, не само в крос кънтрито, стратегията е много важна, трябва да си добре подготвен.
Какво ти предстои до края на годината?
В момента сбъдвам една голяма мечта, скок от Айгер и околностите в долината Lautherbrunnen Swiss. По късно през септември ще снимаме в България на Седемте рилски езера, отново нещо, свързано с акропарапланеризма. Другото интересно нещо, което предстои, е едно събитие съвместно с Нисан – по случай представянето на модела GTR, ще се състезавам с него с парапланер или с уингсют. Ще ме пуснат от хеликоптер точно над колата и ще направим една скоростна отсечка. Това ще е доста интересен експеримент, защото и аз, и колата можем да развием 200 км за много кратко време. После ми предстои традиционно ходене до Олюдениз, Турция, за Air Games, нещо, което се случва от години и тази година съм поканен отново. След това ще се готвя за далечно пътуване – или в Австралия, или в Бразилия, отново за опит за рекорд на крос кънтри дистанция. Така, общо взето, ще завърши годината.
