Между 7 и 10 май 2015 г. във Велико Търново се проведе четвъртата сесия на JOURNEYversity – приключенският университет на Ред Бул и списание 360°. Темата беше колоездене, а поводът – зрелищната градска даунхил надпревара по калдъръмените улички и стълбища на старопрестолната столица. Сред специалните гости на състезанието беше трикратният дърт джъмп шампион на Великобритания Блейк Самсон и атлет на Аnimal, който за пръв път в кариерата си участва в състезание по градско спускане – и остана толкова очарован от Велико Търново и България, че няма търпение да се върне отново догодина, този път с две колелета!
Разкажи ни малко повече за теб?
Роден съм в Зимбабве, сега живея във Великобритания, на малък остров, наречен Айл оф Уайт. Карам фрийстайл маунтин байк, което е основно дърт скокове и въздушни трикове.
Какво мислиш за градския даунхил?
Мисля, че е уникално, защото взимаш планинското спускане, което не е много достъпно за гледане от хората, и го вкарваш в града, караш покрай прозорците на къщите, и докато си седиш вкъщи, виждаш човек, който профучава на колело, и направо си изплюваш чая. Така правиш тази дисциплина по-близка до хората, и освен това е много по-предизвикателно, тъй като си в града, имаш стълби, тухлени стени, хора, доста е натоварено.
А как ти се стори трасето и състезанието тук във Велико Търново?
Това ми беше първото градско даунхил състезание и беше много забавно. Трасето е доста яко, равно на върха и супер бързо, след което влизаш в града и става технично, има много стълби. Започваш в гората, след това слизаш в града и атмосферата, която се получава, докато минаваш през града и малките улички, беше невероятна, всички хора, които те окуражават, минавайки толкова близо до къщите им, беше супер забавно. Да се опитвам да се придържам към Филип беше лудница, това все пак е неговото нещо, даунхилът, много беше бърз на улиците, както и местните бяха много добри, беше страхотно, много ми хареса.
Според някои трасето е било прекалено лесно, ти какво мислиш?
Имаше някои части, които бяха лесни, горната част беше основно въртене, но след като стигнеш до улиците, имаше много технични неща, много тесни места, като стълбите, доста специфични моменти.
Организацията как беше?
Цялата логистика на това състезание трябва да е била много трудна, като цяло да организираш каквото и да било на улиците е много трудно, да се разминеш с хората, да не удариш някого, да заобикаляш нещата, но мисля, че са се справили отлично, и да се надяваме, че следващата година ще е още по-голямо и добро събитие.
А какво ще кажеш за децата, младежите, които се състезаваха?
Имах огромната привилегия да остана един ден повече, след състезанието вчера, и тези две местни момчета, страхотни карачи (Денислав Ангелов и Тони Тодоров), ме разведоха наоколо и ми показаха страшни маршрути, някои различни места, които смятам, че трябва да бъдат част от трасето догодина, защото имаше много тесни и бързи участъци. Беше страхотно, те направо разцепваха и беше доста трудно да се придържам към тях. Като местни те все пак си знаят терена.
Какво би посъветвал тези, които тепърва започват?
Най-важна е безопасността, така че трябва да носите каска. Винаги мислете за главата си, защото имате само една. Чупил съм си крак, и сега е добре, но ако си ударите главата толкова силно, е опасно. Проявявайте разум, не се насочвайте към откачените работи от самото начало, трябва да се учите бавно – както с ходенето, първо се учиш да пълзиш, после да ходиш и чак тогава да тичаш.
Какво ти дава колелото, което нищо друго не ти дава?
Свобода. Ако не карах колело, нямаше да съм тук сега, най-вероятно щях да съм вкъщи, може би в някой офис, правейки нещо доста скучно. Пътувам много, последната седмица бях в Швейцария, сега съм тук, следващата седмица ще съм някъде другаде. Така че дава ми свобода и възможността да срещам прекрасни хора.
Кажи малко повече за България, как ти се хареса?
Страхотно е, мисля, че това е едно от най-яките места, на които съм бил скоро. Тази крепост (Царевец) е огромна, не съм виждал подобна. Мисля, че ще дойда отново, може би ще ида до морето. София много ми хареса, както и този град, със старите сгради, тези улици, има много атмосфера, характер, история.
Значи имаш планове за в бъдеще?
О да, и със сигурност ще донеса две колелета, защото по улиците тук със хардтейл-а ми мисля, че мога да направя някои страхотни неща. И може би да остана няколко дни повече и да заснема видео.
А какво точно се случи на Red Bull JOURNEYversity – приключенското байк обучение по време на състезанието Търново Даунхил, подробно и увлекателно разказано ще намерите в части едно, две, три и четири.
