Когато катерачните партньори на Майк Либецки се отказват от експедиция до канадския остров Бафин през 1999-а, той получава просветление: На кого са му притрябвали партньори? Либецки не само заминава за Бафин, но изкачва соло Шипс Прау – трудна 600-метрова гранитна стена, като използва специална техника за самоосигуряване.
„Влюбих се в пълната самота“, казва той за соло експедициите си. „Съществува невероятна красота, която можеш да усетиш само когато си сам.“
Разбира се, това увеличава значително риска – няма кой да ти помогне и дори счупеният глезен може да означава смърт. И макар че е известен с невероятната си отдаденост на соло изкачванията в места като Гренландия, Антарктида и най-скорошното – джунглите на Маркизките острови в Южния Пасифик, той е бил и на десетки пътувания с някои от най-добрите катерачи в света. Дори само броят на експедициите му е стряскащ – на 42-годишна възраст той завърши 60-то си пътуване.
„Това, което ме определя е желанието да отида в най-недокоснатите, некатерени и сурови места на планетата и да правя големи премиери по скални кули“, казва той.
Постижения
2011 г.: Либецки пътува сам до Афганистан и се подлага на двойна опасност – големи стени и отвличане. „Можех само да се надявам, че няма да попадна в ръцете на талибаните. Завързах невероятни приятелства и изкачих соло страхотни кули.“
2012 г.: Изкачва стена в Земя Кралица Мод на Антарктида малко след като баба му почива. Кръщава стената на нейно име – кулата Бърта.
2014 г.: Казва, че любимата експедиция в живота му е, когато води дъщеря си на първото ѝ пътуване до Антарктида. Тя става най-малкото момиче, карало ски на континента.
Какво следва?
Либецки казва, че най-доброто предстои.