Докато Слънцето старателно заличава следите от Зимата, разпалва ширините ни, пробужда природата – кръвта закипява и бурно бушува с тътен във вените, досущ като пълноводна Струма през пролетните месеци. Наистина завладяващо време!
И ако чувствате неустоим ентусиазъм, безпричинна еуфория, необяснимо въодушевление и нещо сякаш като с магнит все ви привлича да напуснете сградите, да се загубите в зеленото… Разбирам ви! Това безспорно е най-подходящото време да се осъзнаем като част от Вселената и от хода й.
Околната среда, на която се радваме днес, и която използваме за своето съществуване – често непремерено, е резултат от крехък баланс в природата, създаван с течение на милиони години. Всички видове микроорганизми, растения и животни; генетичният им фонд и екосистемите, в които съществуват, са част от биоразнообразието. То е в основата на природните процеси и регулира всички (атмосферни, климатични, хидрологични и биогеохимични) цикли, осъществяващи баланса. Изчезването на която и да било част от тази съвкупност води до глобални промени и дори до животозастрашаващи явления. Човешкият вид е само един от елементите на живота, но като доминиращ сe е превърнал в източник на повечето промени/проблеми. Нашата дейност, свързана с индустрията и селското стопанство; преходните блага, които създаваме; мисълта, че природата трябва само да ни служи; илюзията, че ние сме над нея; рекордното нарастване на броя на населението на планетата и какво ли още не – пораждат сериозни заплахи за заобикалящия ни свят и за нас самите.
Уникалната природа в България е несъмнено най-голямото ни богатство, но и отговорност. Нейната значимост надхвърля локалните ни интереси и е обект на глобална политика за съхранение на биоразнообразието за идните поколения. Мотото – “Мисли глобално, действай локално” е посоката, в която ни предстои да вървим, защото “разнообразието на живота не е продукт на човешкия труд, а на еволюцията на живия свят на планетата и опазването му е морална отговорност на всеки индивид или нация и в крайна сметка – на цялото човечество.”
Така мечтаем да бъде!
РЕАЛНОстта, срещу която се БОРИМ:
Изчерпване и унищожение на природните ресурси;
Изсичане на стари гори за стопански цели;
Разрушаване на местообитания;
Разкъсването им чрез създаване на изкуствени бариери/граници, непреодолими за естественото разпространение на видовете;
Замърсяване и отравяне на почвата, водата и въздуха;
Съсипване на природните богатства и застрашаване на видове от изчезване при неустойчиво и неекологично развитие на туристическата индустрия;
Застрашаване на равновесието в екосистемите чрез пренос на екзотични видове;
Интензивно събиране и износ на гъби, медицински растения, охлюви, някои влечуги и земноводни; бракониерски и спортен лов на бозайници, птици и хищници; свръхулов в крайбрежните и открити води на Черно море – фактори, които агресивно видоизменят и застрашават много екосистеми, местообитания и отделни организми;
Масовото въвеждане на чужди видове със стопански цели, насочено към количествени за сметка на качествени показатели, което има отрицателен ефект върху местните разновидности.
Съществуващата национална политика за съхранение на природата у нас е плод на международни договори, ратифицирани от държавата и на множество вътрешни природозащитни закони. Целта е да се ограничи негативното въздействие от човешката дейност чрез създаване на правила за използване на природните ресурси и регулиране на изпълнението им; обособяване на територии с различен статут и охраняването им; посочване на застрашени растителни и животински видове; консервационни дейности.
Към настоящия момент в България са обявени 989 защитени територии, които обхващат приблизително 5,2% от територията на страната, разграничени в 6 категории: национални паркове (3), природни паркове (11), поддържани резервати (35), резервати (55), природни забележителности (349) и защитени местности (536).
Опазването на природата в защитените територии има предимство пред всички други дейности в тях.
Парадоксално е, че много местности привличат голям поток от хора именно с природното си богатство и красота, а множество от тях вече са съсипани и/или застрашени от изчезване в резултат на същия този интерес. Алтернатива са екотуризма, устойчивите и природосъобразни дейности, при които природата е пощадена.
Плановете за управление на защитените територии включват всички позволени и препоръчителни дейности, така че не се срамувайте да питате органите, които отговарят за стопанисването им. Проучвайте и ходете подготвени!
Натъквайки се на невероятното разнообразие от флора и фауна, скални образувания, вкаменености и минерали, и какви ли още не богатства, може да си вземем от всички със снимка. Редно е да знаем къде бивакуването е разрешено и къде е безопасно да се пали огън. Да знаем как и от къде да преминем. Да разберем кое поведение застрашава животинските и растителни популации и кое би застрашило нашето при среща с различните видове. Как да бъдем хармонична част от цялото?
И не трябва да забравяме – защитените територии са безценни и трябва да настояваме за тяхното разширяване!
Ако живееш според законите на природата, никога няма да си беден; а ако живееш според законите на хората, никога няма да си богат. – Сенека Стари, римски реторик и писател
Пълната статия и още информация за защитените територии в България, вкл. полезна карта, е в брой ПРОЛЕТ 2014 на списание 360°. От тук може да поръчате стар брой на преференциална цена, а за в бъдеще – най-добре се абонирайте.
