Лятото е идеален сезон за много екстремни спортове, както и за преходи в планината и разходки сред природата. Колкото и да е приятно обаче, налице е проблемът с жегата. Е, пещерняците и водолазите едва ли имат оплакваня от горещото време, но ако ви се занимава с друг спорт на открито, няма как да не се сблъскате с горещината като с мокър парцал в лицето.
Движението в жегата си има свой уникален набор от предизвикателства.
Независимо дали сте „про“ в някой спорт или сега навлизате, важно е да наблюдавате как тялото ви реагира на горещината. Адаптирането към условията е фактор от решаващо значение при много спортове. Регулирането на топлинната енергия е силно идивидуално, така че няма всеобщо решение на горещия проблем и ще трябва да се поизпотите с решаването му.
Михаел Бержерон, професор в Университета по медицина в Санфорд, САЩ отишъл да потича в парка с жена, която твърдяла, че се изпотява изключително рядко. За да провери как различни тела реагират на жегата, професорът сложил миниатюрни сензорни датчици на себе си и на непотящата се жена и провел експеримент.
„След 20 минути тичане в жегата температурата на жената се повиши и ни се наложи да спрем“, разказа Бержерон, чиято собствена температура не се променила. „Температурата на жената наистина варира много, а ако тялото ѝ не толерира топлината, това е много опасно и няма значение колко е хидратирана.“
Професорът решил да разгледа случая и в другата му противоположност – сложил датчиците на човек, бягаща по изкуствена пътека, който губел по 4.1 литра пот на час в гореща зала при температура от 72 градуса.
Сред изводите, които направил професорът благодарение на потните експерименти са:
– Ние сме ужасно неефективни в регулирането на температурата си:
Когато се упражняваме 20% от нашата енергия отива за движение на мускулите, а останалите 80% за регулиране на температурата. Това означава, че когато е горещо губим около 80% от енергията си под формата на отдадена топлина.
– Температурата на тялото не е единственият физиологичен ефект от спорта в жегата:
Тяло претърпява сърдечно-съдови и метаболитни промени в поведението си, както и в централната нервна система. Сърдечно-съдови промени могат да са най-значими, каза Mike Sawka, който проучва физиологията на топлинния стрес на войниците в американската армия. „Когато кожата се разширява в жегата ние имаме същото количество кръв, но тя трябва да се помести в по-голяма площ и затова сърцето работи по-трудно“, пояснява Mike Sawka.
– Дехидратацията повишава телесната температура:
„Ако комбинираме жегата и с дехидратация (обезводним се), тогава се повишава дори температурата на мозъка, което е като ритник в главата“, каза Бержерон. „Така става по-трудно да усетим какво се случва с тялото ни и да разберем кога да спрем“, казва още професорът.
Все пак, оказва се, че има и някои предимства на спортуването в горещо време:
– увеличаваме издръжливостта на тялото, а даже и на психиката си;
– започваме да постигаме по-добри резултати в по-хладни дни… или решаваме да се занимаваме с пещернячество и гмуркане.
