За любителите на ниските температури няма граници. Поредно доказателство за силата на духа, издръжливостта на екипировката и устойчивостта на психиката е гмуркането ни под леда на яз. Огняново. Мероприятието премина в няколко етапа, първият от които беше клатушкането по разбития път, минаващ в ниската част на язовира, за да стигнем възможно най-близко до заветната цел.
Следваше изборът на място – преценка на око, съветване с местните рибари, надошли да пресушат бутилка-две ракия върху леда и вземане на инструментариум на заем.
Разпробихме множество дупки в 15 см лед, след това получихме безценна помощ от наземния екип, въоръжен до зъби с флекс и лост. Всичко това последвано от съвещание, екипиране и бухване в приятно топлите(-1С) води на язовира. Дълбочината беше около 3 м, видимост – според зависи колко мътилка и тиня си вдигнал от дъното.
Ориентир към спасителната дупка – въже. Водата – зеленикаква и студена, ледът – дебел, от него висяха парчета тиня като сталактити. Имаше и такива замръзнали в леда. Чувството да си под тази маса – неописуемо. Виждаш как издишаният въздух образува ‘локвички’ под леда. Прокарваш ръка през тях и те се местят. Виждаш пукнатините, образували се отгоре.
Следва завръщане по въжето и изплуване обратно към слънцето, където вече можеш да се отпуснеш и да се насладиш на топлите му лъчи.
Това все едно да се напъхаш в солариум, лятото насред плажа :о)
Haresa mi iskam pak, no niakade kadeto ne se topi taka barzo leda ;)
Wow, hora tova izglejda dosta extremno ! =-O