Една от най-впечатляващите туристически дестинации в Бернския Оберланд и въобще в Швейцария е Бриенцер Ротхорн. Трудното за произнасяне име си струва усилието, защото от своите 2350 м надморска височина върхът предлага впечатляващи гледки към Швейцарските Алпи и живописното езеро Бриенц. Тук приключението, природата и почивката се съчетават по начин, който превръща всяко посещение в запомнящо се преживяване.
От брега на наситено синьото езеро Бриенц нагоре към планината тръгва малък влак, теглен от парен локомотив. Изкачването по стръмния склон преминава през гори и алпийски пасища. След около час влакът достига Ротхорн Кулм на 2244 м, съвсем близо до върха Бриенцер Ротхорн (2350 м). При ясно време оттук се разкрива забележителна панорама. Според железопътната компания могат да се различат повече от 690 върха.
Гледката обаче е само част от преживяването. Самата железница е забележителност – историческа зъбчата линия, открита през 1892 г., която повече от 130 години по-късно продължава да посреща пътници с парни локомотиви.
Бриенцер Ротхорн и Бернският Оберланд
Бриенцер Ротхорн се издига над северния бряг на езерото Бриенц в Централна Швейцария. Върхът е част от Ементалските Алпи и се намира на границата между кантоните Берн, Люцерн и Обвалден.
Това е част от популярния туристически регион Бернски Оберланд – планинската южна част на кантон Берн, където се намират езерата Бриенц и Тун и някои от най-разпознаваемите алпийски пейзажи в страната. Тук са Интерлакен, Гринделвалд и Лаутербрунен, а над тях се издигат Айгер, Мьонх и Юнгфрау.
В подножието на Бриенцер Ротхорн, на източния бряг на езерото, е малкото градче Бриенц. Именно оттук започва един от най-необичайните начини да се отправите високо в планината – с историческата железница Бриенц–Ротхорн (Brienz Rothorn Bahn, BRB).
Вижте още: Из Европа с влак: 5 от най-живописните маршрути
Нагоре с парния влак
Железницата Бриенц–Ротхорн е доста впечатляваща. Не става дума просто за парен влак, а за парна–зъбчата железница. Тоест един и същ влак може да е едновременно парен и зъбчат.
Зъбчата железница представлява система, създадена специално за преодоляване на наклони, с които обикновеният влак не би могъл да се справи. Между стандартните релси има допълнителна назъбена релса, в която се зацепва зъбно колело на локомотива.
И понеже казахме „парен“, нека уточним. Парният влак тук не означава непременно облаци черен дим. Основните съвременни парни локомотиви на железницата са произведени през 90-те години и използват леко гориво, с технология за практически бездимно горене. От комина им по-често се вижда бяла водна пара. По линията обаче са запазени и исторически парни машини, работещи с въглища. Има обаче една подробност: по линията се използват не само парни, но и дизелови локомотиви.
От езерото до облаците
Линията е дълга 7,6 км и влакът за около час преодолява близо 1700 м денивелация. Тръгва от Бриенц, на 566 м надморска височина, и достига Ротхорн Кулм на 2244 м. Но железопътната линия не се изкачва с постоянен наклон. Редуват се по-равни със стръмни участъци. На отделни места максималният наклон достига 25% – тоест 25 метра вертикално изкачване на всеки 100 метра по линията. Вълнуващо, нали!
Един час приказно пътешествие
В началото влакът се промъква през гористите склонове над Бриенц. С набирането на височина дърветата постепенно отстъпват място на алпийските пасища, а езерото постепенно се смалява все по-далеч под линията. По трасето се редуват тунели, мостове и открити участъци, от които погледът се плъзга над сините води и околните планини. В последните километри пейзажът вече е високопланински, преди влакът да достигне крайната си спирка при Ротхорн Кулм.
Оттам до върха остава кратко изкачване пеша. Ако времето е благосклонно, погледът стига от Пилатус, Риги и Титлис до големите върхове на Бернските Алпи – Айгер, Мьонх и Юнгфрау, а на запад – чак до Юра.
Вижте още: Мюрен – едно от най-красивите планински села в Швейцария
Повече от 130 години по същия път
Историята на железницата започва през 1889 г., когато група жители на Бриенц подават заявление за концесия за изграждането на зъбчата линия до Бриенцер Ротхорн. Само 65 дни по-късно швейцарските власти дават одобрението си.
В строителството участват около 700 души, предимно италианци, а цялото трасе е завършено за впечатляващите 16 месеца. На 16 юни 1892 г. железницата официално отваря за пътници.
Следващите десетилетия обаче далеч не са безоблачни. Пътниците първоначално са по-малко от очакваното, разходите са високи, а икономически кризи и природни бедствия допълнително усложняват положението.
Най-тежкият период настъпва с Първата световна война. През 1914 г. туристите почти изчезват, персоналът е освободен и железницата спира работа. Обсъжда се дори демонтирането ѝ, но хората от Бриенц застават зад своята железница и тя оцелява.
Този дълъг период на бездействие има неочаквано последствие. Докато повечето други планински железници в Швейцария се електрифицират, линията Бриенц–Ротхорн остава встрани от модернизацията. Така онова, което някога изглежда като изоставане, десетилетия по-късно се превръща в най-характерната ѝ черта.
Движението е възстановено през 1931 г., но историята почти се повтаря няколко десетилетия по-късно. През 1958 г. е взето решение железницата да бъде демонтирана и заменена с по-ефективна въжена линия. Жителите на Бриенц отново се противопоставят и успяват да я спасят.
През следващите десетилетия железницата постепенно е обновявана, като са използвани и дизелови локомотиви, но парната тяга е запазена. От 1991 г. специално сдружение подпомага възстановяването на историческите локомотиви и ремонтите по трасето. Така повече от век след първото пътуване малките парни локомотиви продължават да изкачват планината.
Как се поддържа железница в Алпите
Поддържането на линия, която достига над 2200 м, има своите особености. В ранните години всяка пролет до 70 души са разчиствали натрупания сняг по трасето. Днес тази работа се върши от специализирани снегопочистващи машини и ратраци.
Колко уязвима остава железницата пред планината става ясно през август 2024 г. Мощни гръмотевични бури и поройни дъждове предизвикват наводнения и свличания в района на Бриенц. Сериозно са повредени 2,2 км от трасето и сезонът трябва да бъде прекратен предсрочно. Възстановителните работи продължават няколко месеца и струват около 5 млн. швейцарски франка. И все пак железницата отново е възстановена.
От влака – направо на пътеката
Ротхорн Кулм не е просто крайна гара. Оттук започват туристически маршрути с различна дължина и трудност – от кратки панорамни разходки до по-дълги планински преходи.
Едни от най-интересните обитатели на района са алпийските козирози. Според местната туристическа информация популацията около Бриенцер Ротхорн наброява над 150 животни и при малко късмет те могат да бъдат наблюдавани по скалистите склонове.
На Ротхорн Кулм има и планински хотел. Нощувката дава възможност да останете горе, след като дневните посетители си тръгнат, и при ясно време да посрещнете изгрева над Алпите.
За любителите на ходенето пътуването с влака може да бъде само част от деня. Районът позволява железницата да се комбинира с пешеходни маршрути, вместо цялото изкачване и слизане да бъдат направени с влак.
Вижте още: Кабинковият лифт Eiger Express – едно инженерно чудо в сърцето на Алпите
Около езерото Бриенц
Районът напълно заслужва да му се отдели повече от един ден. Езерото Бриенц се простира между едноименното градче и Интерлакен, притиснато между стръмни планински склонове. Характерният синьо-тюркоазен цвят на водите му се дължи на фините минерални частици, които достигат до него с ледниковите води.
Районът предлага разходки и планински маршрути, а Бриенц може да се комбинира и с пътуване с кораб по езерото. На запад е Интерлакен – един от големите центрове за аутдор туризъм в Швейцария и отправна точка към Лаутербрунен, Гринделвалд и високите части на Бернските Алпи.
Вижте още: Алпийски курорти част 3 – Швейцария
Снимки: официалният сайт на железница „Бриенц – Ротхорн“
