Мон Егюий (Mont Aiguille, 2087 м) е сравнително скромен по височина връх във френския масив Веркор, южно от Гренобъл. Но историята му е толкова значима, че мнозина го наричат „люлката на алпинизма“. Причината е едно събитие от 1492 г. – същата година, в която Христофор Колумб достига Америка. Именно тогава се осъществява първото документирано техническо изкачване на труден скален връх в Европа.
„Недостъпната планина“
По онова време планината не се наричала Мон Егюий. Средновековното ѝ име било „Мон Инесесибл“ (Mont Inaccessible) – „Недостъпната планина“. Издигаща се като огромна варовикова кула над околния терен, с отвесни стени от всички страни и равно плато на върха, тя изглеждала напълно непристъпна. Художниците я рисували като обърната пирамида или гигантска гъба, а легендите разказвали за свръхестествени същества, които пазят върха от човешко присъствие.
Върхът трябва да бъде покорен
През 1489 г. младият крал Шарл VIII преминава през района на път за поклонение в Нотр Дам д’Ембрен. Впечатлен от необичайната планина и легендите около нея, той решава, че върхът трябва да бъде покорен. По-късно дори използва силуета на планината като личен символ и възлага на свой доверен офицер да организира експедиция. Избраният човек е Антоан дьо Вил – военен инженер и капитан на краля. На 26 юни 1492 г. той повежда група от спътници към подножието на „Недостъпната планина“. Източниците се разминават за точния им брой – според някои са седем души, според други над двадесет.
Известно е обаче, че сред тях има духовници, дърводелци, каменоделци и майстори на стълби. Това не е случайно – за изкачването са необходими специални съоръжения. Вместо алпийска екипировка, каквато тогава не съществува, експедицията използва технологии, познати от обсадите на крепости – дървени стълби, въжета, железни куки и различни инженерни приспособления.
Съвременни изследователи дори отбелязват, че това е било не само алпинистко, но и дърводелско и инженерно постижение. В известен смисъл хората „щурмуват“ планината така, както би се превземала крепост. След изключително трудно придвижване по стените, групата достига върха.
Вижте още: Първото изкачване по Северната стена на Айгер
На върха
Самият Дьо Вил по-късно описва маршрута като най-ужасяващия проход, който е виждал през живота си. Вместо митични създания обаче, изкачилите се откриват нещо съвсем различно – красиво тревисто плато, покрито с цветя и обитавано от диви кози.
Експедицията не се връща веднага. Хората остават няколко дни на върха – според различни източници между шест и осем. Издигат кръстове, строят малък каменен заслон и дори отслужват литургия. Няколко души от околността се качват до платото, използвайки вече поставените стълби и въжета. След приключването на експедицията съоръженията са демонтирани или постепенно разрушени и достъпът отново става практически невъзможен.
След успеха върхът получава ново име – „Егюий Фор“ („Силната игла“), от което по-късно произлиза днешното Мон Егюий. Изкачването става известно в цяла Франция и дори е споменато от Франсоа Рабле в неговата „Четвърта книга“. Най-любопитното е, че подвигът остава практически неповторен векове наред.
Вижте още: Щрихи от историята на световния алпинизъм: първото изкачване на Монблан
Единичен подвиг
След първото изкачване никой не успява или не се осмелява да повтори маршрута за повече от три столетия. Едва през XIX век върхът отново е изкачен. Следващото сигурно документирано изкачване е чак през 1834 г., когато местният водач Пиер Лорен и негови спътници достигат върха по нов маршрут. Този факт показва колко необичайно и напредничаво е било постижението на Дьо Вил за своето време. Затова много историци определят 26 юни 1492 г. като символичното начало на алпинизма и техническото катерене.
Макар модерната алпийска епоха обикновено да се свързва с първото изкачване на Монблан през 1786 г., именно Мон Егюий дава първия документиран пример за съзнателно преодоляване на труден скален терен чрез специализирани техники и изкуствени средства.
Спорен момент
Някои историци приемат, че изкачването от 1492 г. е първото техническо алпийско изкачване в историята, докато други го разглеждат по-скоро като военна инженерна операция. Причината е, че Дьо Вил е военен капитан и използва обсадни техники, а не това, което днес бихме нарекли катерене. Въпреки това почти всички са съгласни, че именно Мон Егюий е първият добре документиран случай, в който хора съзнателно предприемат изкачване на привидно недостъпна скалиста планина, просто за да достигнат върха ѝ, а не по практически или военни причини. Именно затова често се нарича „рожденото място на алпинизма“.
Днес катерачите продължават да посещават Мон Егюий заради красивите варовикови маршрути, но за мнозина най-важното остава усещането, че стъпват по следите на хората, които преди повече от 530 години доказват нещо революционно за епохата си – че дори „недостъпните“ планини могат да бъдат изкачени.
Вижте още: Първото българско изкачване на Матерхорн
